Всяка година по няколко пъти избухва истерия около отпадането на поредното „класическо“ произведение от учебниците по литература. Започват съставители на учебници сочно да бъдат обиждани и проклинани и с носталгия да се цъка с език при спомена за „качественото“ образование, което някога уж сме имали. Добре че бяха социалните медии обаче, за да се види ясно, че образованието от едно време не си е свършило работата по един много важен параграф, а именно грамотност. Дали принадлежите към днешната младеж, или сте продукт на социалистическото училище, шансът да напишете един относително кратък статус във фейсбук без грешка, е може би 1 на 1 000 или 2 000. И да роптаете, затова че някое си вехто литературно усилие на неграмотен от своя страна и скучен автор било отпаднало от учебната програма, е абсурдно. Литературата трябва да бъде разглеждана повече като изкуство и затова мястото ѝ в общообразователните програми е логично да бъде ограничено, както става и с другите изкуства. Тя трябва да бъде профилираща дисциплина в съответните учебни заведения, а не задължително натрапена на всички ученици.
Отдавна поддържам мнението, че средното образование (в него включвам също начално и основно) е твърде дълго и разточено. Целта е повече от ясна — в социално ангажирана действителност, където и мъже, и жени са активни на трудовия пазар, се предполага една свръхзаетост, при която постоянната грижа за детето става невъзможна откъм време за семействата или самотните родители. Това налага разточеното образование, което да поеме голяма част от грижите за децата от ранна възраст до достигане на пълнолетие. В същото време учебните заведения гарантират заетост за повече учители и помощен персонал, когато се учи 12 години. За мен това обаче е отживелица и абсолютно ненужна практика поначало. Без да се влияе особено на трудовия пазар в сферата на средното образование, могат да се направят радикални промени не само откъм времетраене, а и откъм съдържание на училищното образование. Не е нужно да се следва един световен модел, където интересът е да се поддържа заетост, а не ефективно усвояване на учебния материал от учениците, за да се направи смела реформа и да се въведе ново мислене и практика в методиката на обучението. Всички знаем, че количеството не гарантира качество и тази максима неминуемо важи и тук — по-дългото откъм времетраене образование не гарантира по-добра образованост. По-продължителното образование също така налага въвеждането на повече учебен материал, който, съвсем естествено, в по-голямата си част е излишен и ненужно затормозява учениците. Допълнителните натоварвания с повече учебен материал изместват фокуса на средното образование.
Средното образование (отново уточнявам, че в него включвам също начално и основно) трябва да варира между 5 и 7 години, като се започва на 9-10 годишна възраст. Основната цел на този вид образование е да дава обща култура по точни и природни науки, също история, както и да ограмотява учениците на родния език. Граматиката и правописът трябва да са обширно заложени в учебната програма с цел интензивно изучаване. Основната цел на средното образование трябва да бъде именно доброто ограмотяване на учениците, а всичко друго трябва да остава на втори план. Литературата и изкуствата нямат място сред общообразователните дисциплини в общообразователните училища. Те са за специална, профилираща подготовка, която да се предлага от специализираните училища. Ако например едно петгодишно образование включва математика, биология, химия, физика, история и български език, представете си тези 6 предмета да бъдат изучавани всеки учебен ден, то какъв хорариум ще се натрупа. Ако училището е профилирано и специализира в изучаването на чужди езици, музика, изобразително изкуство, кулинария, информатика, техника и т.н., добавете още една или две години към петте и ще получите адекватна подготовка без излишни натоварвания. Така на 16-17-годишна възраст децата ще могат да започват висшето си образование, което да не изкарват на тъгъдък за един кетап, а да отделят повече време и енергия за задълбочена и качествена професионална подготовка.
НО ЗАЩО ВСЕ ПАК ЛИТЕРАТУРАТА ДА НЯМА МЯСТО В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ?
Първо, литературата не е наука, а изкуство. Като всяко друго изкуство тя си има съпътстваща критика, която от своя страна е аналитична и се стреми към научна обосновка. Разбира се, има си теория на писането, постановка, структура, но същото е и при музиката, където си има обширна теоретична част и дори немалко математика, но си я възприемаме като изкуство заради цялостната форма и посланието, което носи. За литературата също се иска дарба, примесена с доза школовка, за да се получи добър продукт. И това трябва да бъде изучавано в специализирани училища, кръжоци, частни школи. Едва ли на някого му минава през акъла, че в средните общообразователни училища трябва да се изучава музика в дълбоки детайли и на завършване да се полага матура по тази дисциплина. Ако училището е музикално, говорим вече за профилираща подготовка. По същия начин могат да се създадат литературни училища в рамките на средното образование, където да се набляга на литературата в детайли и откъм множеството ѝ аспекти.
Второ, няма да останете по-малко умни, ако минете без „великите“ Толстой и Достоевски или пък идиотските „Илиада“ и „Одисея“. Нито пък ще ви помогнат много „За буквите“, „Азбучна молитва“, „История славянобългарска“ и много други „значими“ български произведения, повярвайте ми! Повечето не струват кой знае какво, а и от позицията на 21-ви век са досадни и в по-голямата си част безполезни. А и никой не ви спира самостоятелно да прочетете всичко, което си наумите. Защо трябва да бъдете задължавани в училище да го правите? Ако има толкова много произведения, които са значими от историческа гледна точка, то няма никакъв проблем да бъдат включени в учебниците по история (както е с Рибния буквар на Петър Берон), без да се изучава текста в детайли. Или пък да се създаде дисциплина История на литературата, която да дава общи познания в това направление. За поезия пък да не говорим — тя съвсем няма място в училище! Камо ли да се наизустяват чужди изсеквания върху хартия. Поезията е много лична от една страна, а от друга — доста тясна като профил, така че мястото ѝ е в специализирани кръжоци и школи. Единственото, което трябва да се изисква в училище да бъде наизустено, е химнът на държавата.
Трето, литературата може да има и вредно влияние. Именно в часовете по литература активно ни подстрекават да „разтягаме локуми“, като на краткия и стегнат изказ се гледа с лошо око. Това остава в нас занапред като възрастни и ние се увличаме в прекалена обяснителност и в говоримата, и в писмената реч. Постоянно ставаме свидетели на един феномен, който аз наричам репететивно-тавтологична повторяемост. Онзи ден чух един човек по телевизията да казва: „Решението на казуса бе правилно и коректно.“ Тук не ставаше дума за утвърденото значение на „коректен“ в смисъл на съвестен, съзнателен или жаргонното точен, а на напоследък навлязлото като буквален превод от английски значение на правилно. Тоест налага се една напълно излишна тавтология, защото краткият изказ ни се струва недостатъчен, постен някак си. В училище са ни учили да сме многословни и да не отговаряме с по една дума. А в случая изречението щеше да си е съвсем нормално и на целта, ако звучеше така: „Решението бе правилно.“ Литературата и литературните анализи, които вървят успоредно с нея, в преобладаващата си част от малки ни втълпяват необходимост от сложни изкази в езика и прекалена обстоятелственост в процеса на развиване на теза. Всичко това оставя ранен и дълбоко вкоренен навик във всички нас, като отучването от него е почти невъзможно
Предложението ми за значително по-краткотрайно средно образование не означава непременно по-малко учителски работни места. Ако един ученик изкарва училище между 9 и 16-годишна възраст, има предостатъчно време преди това или паралелно да се запише в кръжоци и интензивни уроци в различни направления: езици, компютри, музика, рисуване, танци, спортове, поезия и т.н. Краткото училищно образование ще доведе до бум в откриването и утвърждаването на множество специализирани школи, които ще поемат голяма част от учителските кадри. Освен това децата ще разполагат с повече време да пробват и придобият умения в няколко направления, преди дори да са тръгнали на училище. И не трябва да се забравя, че първоначалната и най-важна цел на училищното образование е да се добие грамотност, а след нея и някаква базова обща култура. Затова най-много трябва да се наблегне на българския език, докато литературата трябва да се премести там, където ѝ е мястото — в профилиращата подготовка.
Автор: Николай Стефанов
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
