Созо̀пол е град в Югоизточна България на Черно море. Разположен е на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив. С население от 6500 души градът е осмото по големина населено място в Област Бургас и е административен център на Община Созопол. Разстоянието до Бургас е 34 км. Наследник е на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър е един от най-старите български градове. От античността до XVII век Созопол е процъфтяващ търговски център. Той е известен като рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия. От късната античност градът се развива като важен църковен център с множество средновековни манастири. Със своето културно-историческо минало, със запазената си архитектура от XVIII – XIX век, своите плажове и ежегодните празници на изкуствата „Аполония“ Созопол привлича днес множество туристи.
Климатът в Созопол и региона е по средата между влажния субтропичен климат и средиземноморския, със сравнително топли, но ветровити зими (средноянуарска температура +6 °C) и дълги, топли лета (средноюлска температура +27 °C). Черно море и въздушните преноси от Средиземно море са основните му формиращи фактори.
Според Херодот районът на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни като опитни рудари, които поддържали търговски връзки с целия Егейски свят. От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.
Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа. То е променено по-късно в Аполония в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. За да бъде различаван от други градове с името Аполония съществували по-това време (като Аполония Илирийска или Аполония Мидрониорум), градът е известен и с пояснителния си епитет Понтика, тоест Понтийска, Черноморска или Магна, Велика. От късната античност Аполония е известна като Созополис, в превод Град на спасението, избавлението или оздравяването.
Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид.
През 72 г. пр.н.е. римският пълководец проконсул Лукул превзема града и отнася със себе си статуята на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. Статуята е претопена след приемането на християнството за официална религия в Римската империя.
Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Созопол влиза в пределите на Източната Римска империя. По времето на император Анастасий (491 – 518) около града са изградени крепостни стени, използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Градът от IV век важна крепост в хинтерланда на Константинопол, разположена на крайморския път Виа Понтика.
През 812 година, при управлението на българския хан Крум Созопол влиза в пределите на България, но подобно на останалите черноморски градове, често се връща във византийско владение, като за последно е завладян от Тодор Светослав. През средните векове запазва статута си на областен и епископален град. За утвърждаването му като един от най-важните християнски центрове по Западното Черноморие, голямо значение изиграват манастирите („Свети Йоан Кръстител“, „Св. св. Кирик и Юлита“ и „Св. Анастасия“ на едноименните острови; „Св. Никола“ при днешния град Черноморец и манастирите в града – „Св. Йоан“, „Св. Апостоли“ и „Св. Богородица“.).
През 1366 година при похода на граф Амадей VI Савойски към българското Черноморие (1366 – 1367) градът е превзет и продаден на Византия. През 1453 година след дълга обсада и въпреки помощта на венециански и генуезки кораби, градът пада във властта на османските турци.
През XVII век Созопол често е обект на пиратски набези (предимно от запорожки казаци). През 1629 година всички манастири и църкви в града са опожарени и унищожени от турците. В резултат от опустошенията Созопол отстъпва водещата си роля в региона.
След Освобождението градът става голям риболовен център по Българското Черноморие и се открива Рибарско училище, което подготвя кадри за модерен риболов с кораби и кадети за военноморските сили.
Туризмът е ключов в икономическата характеристика след 1960-те. Градът и общината стават основна дестинация по южното българско Черноморие.
Градът е разделен на Стар и Нов град, между които се намира Морската градина. Старият град е разположен на малкия полуостров Скамний, вдаден между Созополския залив и залива Коренята. Скамний е свързан чрез изкуствен насип и вълнолом с остров Свети Кирик с площ от 80 декара, разположен на 250 метра северозападно от Созопол.
Северната част на полуострова завършва с нос Скамни, а южната – с нос Харманите. По протежението на залива Коренята до полуостров Колокита се намира най-новата част на града – квартал Харманите. Полуостров Колокита и заливът Каваци бележат южната граница на града. В акваторията на Созополския залив се намират остров Свети Иван и разположеният до него малък остров Свети Петър. В непосредствена близост до града са няколко къмпинга: „Градина“, „Златна рибка“, „Каваци“, „Веселие“ и „Смокиня“. Първите два, както и последните три имат обща брегова ивица, която е и един от най-големите нудистки плажове в България.
ПЛАЖОВЕТЕ НА СОЗОПОЛ
Централен Плаж – Попада в центъра на града в близост до Морската градина на Созопол. Пясъчната коса на плажа се явява връзка между старата и новата част на Созопол. Заливът в който е разположен носи името Кампифес (в превод от гр. Извиващ се). Разположен е между двата носа Скамния вляво, където е стария град и нос Харманите вдясно, където е Новата част на града. Колкото и да е очарователен, плажът е дълъг едва 500 м, широк около 30 м и лятото почти винаги трудно се намира къде да се разположи хавлията.
Плаж Харманите – Попада между нос Харманите, където е новата част на Созопол и п-в Буджака. Зад плажната ивица има нов квартал на Созопол наречен със същото название – Харманите. Плажът е дълъг и просторен с фин, златист пясък, предлагат се шезлонги и чадъри, както и водни атракции – водни ски, джетове и др. Носител е на престижната награда за чисти води – „Син флаг“. Зад плажа има множество заведения Дължината му е 1,2 км, а максималната широчина достига 100м.
Къмпинг Каваци и Смокиня – Попадат северно от плаж Харманите между п-в Буджака и нос Агалина. На една и съща плажна ивица са и общата им дължина е 2 км, а широчината достига 100 м. Къмпингите предлагат като възможности за настаняване – каравани под наем, места за палатки, както и дървени бунгала.
Къмпинг Градина и Къмпинг Златна рибка – Падат се между курортите Черноморец и Созопол, разположени са един след друг на една обща плажна ивица. Предпочитано място е от къмпингуващи с палатки и каравани. Златна рибка е най-близо до Созопол и там може да се отседне в каравани под наем, а също така има възможност и за наемане на бунгала. Има и зони за разполагане на собствена каравана (палатка). Покрай строителния бум, зад плажа се построиха множество хотели, и местността трудно би могла, с чиста съвест, да бъде наречена къмпинг. Все пак, частично е запазила зелената си обвивка.
Плажната ивица е дълга 4 км, а широчината достига 100 м. Харесвано място е и от почитателите на уиндсърфа, тъй като тук има сърф-училище. Храна и напитки могат да се вземат от множеството заведения и плажни капанчета. Предлагат се чадъри и шезлонги под наем.
ОСТРОВИТЕ НА СОЗОПОЛ
Остров „Св. Кирик и Юлита“ – В съвременния си вид вече е свързан със Созопол чрез изкуствен вълнолом изграден през 1927 г. и представлява полуостров. До 2007 г. е военна зона и там акостират кораби на военноморския флот. След това е прехвърлен към Министерство на благоустройството. През 2009 година там се провеждат разкопки при което са разкрити останки от езически храм от елинистичната епоха – навярно светилището на Аполон, комуто се кланяли древните созополчани.
При светилището, в далечното минало, e имало 13 метрова статуя от бронз на бог Аполон. Тя била популярна в древния свят и за нея свидетелстват няколко антични автори сред които гръцкият географ Птолемей и римският писател Плиний. Изработката била извършена през V в. пр. Христа от известния за времето си атински скулптор Каламис. За съжаление колкото и разкопки да се правят сега в местността, тя никога не ще бъде намерена – през 72 г пр. Христа римският завоевател Марк Лукул превзема Созопол (по онова време Аполония) и я отнася в Рим, където я полагат на Капитолийския хълм като военен трофей. На острова е разкрита и раннохристиянска базилика от IV в. след Христа. В базиликата е открит реликварий с мощи, за които се предполага, че са принадележали на раннохристиянските римски светци Кирик и Юлита.
Остров Св.Иван – Това е най-големият от 5-те български Черноморски острова и е бил заселен още през VII в. пр. Христа от траките, които имали светилище тук. V в. след христа тук е изграден средновековен изграден манастирски комплекс, за който се предполага , че е носел името „Св. Йоан Кръстител“. През 2010 г. при разкопки около руините на манастира бе открит реликвариум с мощи. След последвалите лабораторни анализи в западни лаборатории, международен изследователски екип заключава, че е силно възможно мощите действително да са на светеца Йоан Кръстител. В настоящия момент са изложени в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Созопол и са обект на поклонение.
В периода X-XV в. манастирският комплекс бил в период на подем – тук кипяла активна книжовна дейност, високообразовани монаси превеждали от гръцки на български богослужебни книги, преписвали жития, романи и др. Това продължило до 1453 г., когато Созопол е превзет от Османската империя, а манастирът бил сринат.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В СОЗОПОЛ
Старите къщи в „Старият град“ – Архитектурният и археологически резерват Старинен Созопол е обявен за музей. Обликът на резервата оформят около 180 къщи от средата на 18-ти и началото на 19-ти век. Старите къщи в Созопол са обявени за архитектурно исторически резерват и придават неповторима и запомняща се атмосфера. Общият им брой надхвърля 180. Разположени са на полуостров Скамния и представят черноморската възрожденска архитектура от XVIII и XIX век.
Старите църкви – Църквата „Свето успение Богородично“ от XV в. е обявена за паметник на културата и е действаща. Попада на една от калдъръмените улички измежду старите къщи на полуостров Скамния. Построена на мястото на по-стар средновековен храм. Данни за съществуването й има от 1482 година. По-това време – в началото на Османското владичество българските църкви трябвало да отговарят на правилото – не по-високи от турчин яхнал кон. Затова е построена така – вкопана в земята наподобявайки обикновена къща.
През 2012 г. край църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е открит т. нар. созополски вампир. При разкопки археолозите намират труп, пронизан с железен кол. Този тип погребения се свързват с ритуал срещу вампирясване, практикуван от християните през средните векове. Година по-късно след изследвания скелетът (представляващ огромна туристическа атракция) е върнат в Созопол заедно с възстановка на лицето му. След откриването на вампира в Созопол, България става една от най-атрактивните дестинации за вампирски туризъм” в света, като се нареди на почетното четвърто място. Славата на вампира дори е изпреварила тази на граф Дракула, който е на пето място в споменатата класация (на първо място в класацията е Музеят на вампирите в Париж). За известно време останките на Созополският вампир са изложени в Националния Исторически Музей (НИМ) в София, като успява за това време да повищи посещенията му с 30%. Заради небивалия интерес находката е преместена отново в Созопол, като градът вече привлича чужденци, дошли специално заради Вампира.
Малкото морско градче е пълно с традиционни крайбрежни ресторантчета, малки частни заведения, както в старата, така и в новата му част. На всяка крачка се сращат множеството павилиони за продажба на риба, пицарии и закусвални, пръснати из града и всички къмпинги. Старият град на Созопол е предпочитан за разходки заради малките улички и старите къщи. В новата част на града са разположени много хотели и заведения.
Интересни заведения са “Вятърната мелница”, “Механа Созопол”, “Таверна Атина”, “Ксантана”, “Нептун”, “Рибарски кораб Дружба”, “Орфей”, “Олимп” и “Лилия”. Някои от тях са построени върху къщи след обстойни археологически проучвания и реставрации. Подземията на “Стената”, например, били използвани за склад за зърно в древността, а от “Кладенецът”, където извира питейна вода, в древността е бил захранван водопроводът на града.
Цените на храната в ресторантите са високи, по-умерени обаче са в къмпингите и крайбрежните ресторанти. Има много магазини за продоволствия и хубави пазари. Туристите, любители на риба, могат да пазаруват директно от рибарите на пристанището. В Созопол има множество кафенета, бистра, дискотеки и казина, а на няколко места в града има и ротативки.
Град Созопол е едно забележително място. Тук ухае на старинност и култура. В града могат да се видят сгради от различни епохи. Археологическият музей и Картинната галерия са сред най-посещаваните места от туристите. Инртересни за разглеждане са старинните църкви “Св. Зосим” и “Св. Богородица”. Околностите на града не са по-малко интересни. Над Созопол се намира връх Бакърлъка, наблизо е и прочутият Змийски остров, а на 20 км на юг туристите могат да се полюбуват на устието на река Ропотамо. Археологическият музей в морския град се намира в сграда, предоставена от Светия Синод през 1961 година. Там се помещават древни археологически експонати – находки от периода от 5 в. пр. Хр. до 17-ти век. Могат да се видят и експонати на християнското изкуство между 17-ти и 19-ти век.
В района на Бакърлъка се намират тракийските крепости, които опасват като дъга полетата и ниските хълмове около Созопол. Те са изградени още през 13-12-ти в. пр. н.е. Средновековен Созопол е ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий около 511 година. От тези защитни съоръжения са запазени значителни фрагменти. Църквата “Св. Богородица” датира от 15-ти век и е трикорабна едноапсидна псевдобазилика и е обявена за паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО. Днес в града съществуват две действащи църкви – най-голямата – “Св. Георги”, която датира от 19-ти век и “Св. Зосим”, изградена през 1857 година.
Във връзка с традиционните празници на изкуствата Аполония, в края на август и началото на септември в град Созопол се събира културният и интелектуален елит на България. Интересът към събитието е голям – идват хора от цялата страна. Събират се художници, музиканти, писатели и поети, артисти и архитекти на едно място в продължение на 10 дни. За първи път фестивалът се провежда през 1984 г.
Със сигурност на туристите тук ще им хареса, ако са изкушени от театъра, кукленото изкуство, фотографията, изобразителното изкуство, поезията, класическата музика. Всеки, който цени изкуството, може да намери по нещо за себе си, както и да се потопи в магията на старинния амфитеатър. Тълпи от хора стоят на опашки за билети, чийто цени не са много високи. По време на празниците градчето е пренаселено, но дава възможност за едно по-различно преживяване в края на лятото.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
