БОЯНСКА ЦЪРКВА
Боянската църква, посветена на светите Никола и Пантелеймон, е един от най-ценните средновековни паметници на България. Разположена е в софийския квартал Бояна, сгушен в полите на планината Витоша. Църквата е сред малкото изцяло съхранени образци на българското средновековно изкуство и архитектура.
През 1979 г. Боянската църква е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, което я нарежда сред културните символи на България с глобално значение. От 2003 г. тя е филиал на Националния исторически музей.
I. Строителни периоди и архитектура
Храмът принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж е крипта, използвана като гробница, а горният служи като семеен параклис. Подобен тип строителство е характерен за извънградски феодални резиденции от епохата на Второто българско царство.
Първи строителен период (X–XII век)
Най-старата част е източната постройка – малка едноапсидна кръстокуполна църква с вградени подпори, които оформят вписан кръст. Фасадната пластика впечатлява със засводени многостъпални ниши и декоративни арки. Характерен е елементът „вълчи зъби“, изграден от неортогонално поставени керамични тела при сводовете — похват, познат и от храмовете в Търново, Охрид и Костур. В настоящия си вид тази част е завършена през втората половина на XII век, когато е нанесен първият слой стенописи.
Втори строителен период (XIII век) – Калояновата църква
През XIII век севастократор Калоян, вероятно управител на Средец, разширява първоначалната църква с притвор и кръстокуполен параклис на второ ниво. Тази пристройка дава на храма окончателния му двуетажен облик. Калояновата църква се отличава с характерна фасадна украса в т. нар. „живописен стил“ – смесена зидария от бял камък и червени тухли, допълнена с керамопластична декорация от цветни глазирани чашки. Този стил е типичен за Търновската и Несебърската архитектурна школа.
От този период са и други съхранени църкви в София като „Света Петка Стара“ и параклисът „Свети Николай“.
Трети строителен период (XIX век) – Възрожденска пристройка
През 1882 г. е издигната най-западната част на храма. В началото на XX век местните жители искат да разрушат старата църква, за да изградят по-голям храм, но тя е спасена от царица Елеонора – втората съпруга на княз Фердинанд I, която им предоставя нов терен. Впоследствие Фердинанд устройва парк около църквата, като засажда редки видове, включително северноамерикански секвои. След смъртта ѝ през 1917 г., царица Елеонора е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред храма е издигнат паметник на загиналите боянци във войните за национално обединение.
II. Уникални стенописи
Живописни слоеве
Стенописите в църквата са от различни периоди – XI-XII век, 1259 г., XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Най-ценни са световноизвестните фрески от 1259 г., дело на т. нар. Боянски майстор и неговата школа, причислявана към Търновската живописна школа.
Смята се, че един от зографите е Димитрий Зограф, а през 2016 г. археолози откриват надпис върху дъбовата врата: „Аз, Василий, писах“, свидетелстващ за Василий Зограф.
Ктиторски портрети
Най-впечатляващи са портретите на ктиторите – севастократор Калоян и съпругата му Десислава, както и на цар Константин Асен и царица Ирина. Те са забележителни със своята индивидуалност, реализъм и психологизъм – уникално явление в иконографията на XIII век.
Стил и значение
Стенописите съчетават традиции на византийското изкуство от епохата на Комнините с влияния от западноевропейската култура и предвещават стилистиката на Палеологовия ренесанс. Някои учени ги определят като предвестници на европейския Ренесанс.
III. История на проучванията
Първите описания на Боянската църква са от средата на XIX век, дело на изследователи като Виктор Григорович, Стефан Веркович и Константин Иречек. Григорович открива Боянския поменик и Боянския палимпсест – важни документи за българското средновековие. Френският археолог Андре Грабар прави цялостно изследване през 1924 г., определяйки храма като „най-ценния паметник на старобългарското изкуство“.
От началото на XX век влагата и замърсяването застрашават стенописите. През 1912 г. Богдан Филов възлага първата реставрация на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно работата е довършена от Марин Георгиев, а през 1934 г. реставрацията е поета от професор Кирил Цонев. През 1944 г. Карл Йорданов отново почиства фреските, а след 1977 г. са проведени мащабни укрепителни работи. Окончателната реставрация завършва през 2006 г., благодарение на което днес можем да видим ясно живописните шедьоври.
IV. Посещение и туризъм
- Боянската църква е част от Стоте национални туристически обекта на България.
- Има общ билет с отстъпка при комбинирано посещение на Националния исторически музей и Земенския манастир.
- Адрес: София, кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3
- Достъп: Автобус №64 (спирка „Боянското ханче“) или автобус №107 (спирка „Боянска църква“).
Боянската църква е уникално свидетелство за развитието на българското средновековно изкуство, архитектура и духовност. Съчетанието от древна архитектура, живопис и историческа атмосфера я прави не просто паметник, а жива връзка с културното наследство на България и света.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
