Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществения живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа с дейността си на банкер, индустриалец, политик и държавник. Негови роднини по майчина линия са борецът за църковна независимост Иларион Макариополски и писателя Стоян Михайловски.
Буров е дългогодишен член на Народната партия и един от радетелите за създаването на Обединената народно-прогресивна партия. Акционер в Българската търговския банка (1919-1923 и 1940-1946), няколко пъти министър и народен представител.
Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото. Най-доброто разузнаване се прави с търговията и търговците. Кой е авторът на тези и още 180 сентенции? Това е най-известният български банкер Атанас Буров. Човекът, за когото най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството.
Атанас Буров е едно от големите имена от златните години на България в първата половина на миналия век. Идеите на банкера, индустриалеца и финансиста за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика са актуални и днес.
Аз продължавам да имам дълбока вяра в демокрацията и в парламентаризма, пише Атанас Буров. И най-голямата моя вяра произхожда от едно – че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да отговори… на нуждите на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи.
Банкерът Буров е роден през 1875 г. в малкото градче Горна Оряховица. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903 г., учи в Швейцария и Англия. В чужбина се запознава със знакови имена на епохата, оставили трайни следи в световната история – руските революционери Ленин, Плеханов, Троцки, британския политик Лойд Джордж, станал по-късно министър-председател на Англия, Жорж Клемансо – френски политик, министър-председател на Франция от 1917 до 1920 г., Жул Анри Поанкаре – един от най-значимите математици на ХХ век и др. След завръщането си в България започва активна предприемаческа и банкерска дейност. Той е организатор на банковото дело и банковото разузнаване в България. Става един от най-известните политици през първата половина на миналия век. Избиран е за народен представител десет пъти, бил е подпредседател на Народното събрание, министър в четири кабинета и дипломат. Политик, който не приема компромиси и отклонения от демократичните принципи. В България винаги е имало излишък на чиновници и кандидати за министри и недоимък на мислещи икономисти и търговци, казва банкерът не без чувство на ирония.
Една от най-модерните за онези времена негова идея е акционерната форма на предприемачество и ролята на държавата в подкрепа на капитала. Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски, пише в своя статия Атанас Буров. Същият този капитал, който в даден момент може да действа като спекулативен, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките. Широкият международен авторитет на Атанас Буров е причина той да бъде избран за член на политическата комисия на Обществото на народите, заменено по-късно от ООН.
Много пари – много грижи и опасности за имащия, цитира думи на банкера авторът на книгата „Вековете на Атанас Буров” Николай Увалиев. Парите… са твои, само когато съумееш да ги опазиш – казва банкерът. – Най-лесно се губят, когато се дават в заем за щяло и нещяло. Най-известният български банкер е един от малкото в Европа, които излизат от голямата депресия на 30-те години по-заможни. Той е човекът, който проправя пътя на българските стоки до европейските пазари. Един от първите, които държат основния дял от износа на тютюн за Германия. По време на Първата световна война изнасях цялото производство на шипки – сладко, сушени за чай, даже шипково вино изнасяхме за Германия, пише банкерът Буров и добавя: Аз съм първият, който намери пазар за диви гъби в Европа. Франция купуваше без ограничения. Аз направих пробив на пазара с луканки, пастърма и суджуци. По време на войната се търсеха трайни продукти и нашите бяха незаменими. В една от черновите на Атанас Буров от 1922 г., описващи развитието на страната ни от първо лице, четем: България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие.
Ако обърнем другата страна на монетата, ще научим философията на банкера и политика, която не се измерва само с пари и разкрива неговата истинска същност. Защото най-високо той цени родолюбието, гордостта на нацията. Патриотизъм и поетична душа. Това откриваме в думите на Атанас Буров: Ние сме малка държава, бедна на природни богатства, но добрият ни народ е неоценимо богатство. Повярвайте ми: по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля. Заклевам ви, никога не я изоставяйте!
Любопитен щрих от биографията му е, че при обявяването на Балканската война, той ускорено завършва Школата за запасни офицери и според някои източници е единственият действащ депутат, записал се за доброволец. Буров взима участие в боевете при Чаталджа, като след войната е отличен с орден „За храброст“, заради поведена атака „на нож“, при която едва не намира смъртта си. След демобилизацията се завръща в политиката, първоначално с поста си като подпредседател на Народното събрание, а след това и като министър на търговията.
След 9 септември ключовата му роля в политическия и обществен живот на страната спира да е факт. Става жертва на репресиите, като първоначалната присъда от Народния съд е отменена. През 1945 година той е за кратко на свобода, впоследствие интерниран в лагер, а по-късно и осъден да излежи 20-годишна присъда в Пазарджишкия затвор. Именно там той умира на 15 май 1954 година.
Известни мисли на А. Буров:
1. „Партията е един инструмент необходим при всяко конституционно-парламентарно управление. Да се отрекат партиите, то е равносилно да се отрече демокрацията в управлението, да се спре парламентаризма… Пазете се господа от тези формули на безпартийност, защото са много удобни, а всяка формула която е удобна лично, почти винаги е против морала, против дълга на човека…“
2. „Когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото.“
3. „Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…“
4. „За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“
5. „Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“
6. „Едно производство засилено изисква като условие предварително едно работничество издигнато, едно работничество обезпечено материално, издигнато културно, което да чувства интереса, който има самото, да запази и засили производството.“
7. „Ние, обществениците, спим, когато трябва трескаво да работим, прекарваме в удоволствия, когато трябва да носим мъчителния кръст на политиката.“
8. „Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.“
9. „Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“
10. „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.“
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
