„Благословен е вашият език, чрез който посяхте духовните слова за спасение на многолюден народ. Вие двамата получихте от Бога боговдъхновен дар и прогонихте отвсякъде мрака на незнанието…” казва св. Климент Охридски в своето похвално слово за светите братя.
Това е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история. На 11 – ти май 1851 г. в епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. Празникът започва редовно да се отбелязва през 1857-ма година. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий. 24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.
На папския процес във Венеция Кирил го съдят не защото е написал азбуката, а защото е превел Библията. Двамата братя не са лингвисти, а монаси. Това е причината за написването на азбуката: Православната вяра. Светите братя създават писменост, за да преведат Свещеното писание, не за друго. Ние сме единственият народ, който е дарен с това да има специални букви и граматика, за да изповядаш вярата си.
Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област. Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки – глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил.
Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците – общо приблизително около 250 милиона души. Разбира се и северно-македонците…
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици.
Да живее българската култура и народ!
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
