Джеймс Баучер – ирландецът с българско сърце
Джеймс Баучер се ражда през 1850 г. в Ирландия, в семейството на заможни земевладелци. Този произход му осигурява достъп до висококачествено образование – той учи в престижния университет в Кеймбридж, Великобритания. Още от младини проявява интерес към музиката, но частична загуба на слуха го принуждава да изостави това поприще. Насочва се към журналистиката и езикознанието – области, които ще го превърнат в едно от най-разпознаваемите лица на европейската публицистика от края на XIX и началото на XX век.
Първоначално започва работа като преподавател в елитния колеж Итън, където същевременно публикува редица статии, привличайки вниманието на редакторите на авторитетния вестник „Таймс“. Скоро изоставя преподаването и се посвещава изцяло на журналистическата професия.
Журналистически път из „барутното буре на Европа“
Благодарение на своята прецизност и задълбочени анализи, Баучер бързо се утвърждава като уважаван журналист и през 1887 г. получава назначение за кореспондент на „Таймс“ в Югоизточна Европа – регион, често наричан „барутното буре на Европа“. Първата му командировка е в Румъния, но съвсем скоро пътуванията му обхващат целия Балкански полуостров. До началото на XX век вече е добре познат във всички балкански столици, а анализите му по въпросите на региона се възприемат като експертни от европейските правителства.
През 1892 г. Баучер се установява за постоянно в София – решение, което само по себе си показва значението, което той отдава на България като политически и културен център в региона. През следващите 23 години той живее и работи в страната, като пише от мястото на събитията – не по телеграфни сведения, а по лични наблюдения и разговори с политици, селяни и интелектуалци.
Един ирландец, влюбен в България
Привързаността му към българския народ прераства в истинска обич. Баучер не просто се интересува от България – той живее като българин. Облича се в народни носии, завива се с ямурлук, пие ракия и дори играе български народни танци. Завързва приятелства с хора от всички социални слоеве – от обикновени селяни до висши офицери и политици. Един от най-емблематичните моменти от тази негова връзка с българската култура е увековечен в картината на Иван Мърквичка „Ръченица“. Сцената се разиграва в кръчма в село Бистрица край София, а сред танцуващите в шопска носия е самият Джеймс Баучер.
Смята се, че художникът и журналистът се запознават именно чрез файтонджията на Баучер, който е родом от Бистрица. Двамата стават близки приятели, обединени от любовта към България и нейния народ.
Глас на България пред света
Джеймс Баучер е не просто свидетел на исторически събития – той е участник в тях чрез думите си. Във време, когато България се бори за национално обединение и за място в международната политика, неговите статии във вестник „Таймс“ са мост между страната и Западна Европа. Неговата позиция не се ръководи от интереси или сензации, а от морал, принципи и стремеж към справедливост.
В една от статиите си Баучер пише с възхищение за устойчивостта на българите след подписването на Берлинския договор:
Наистина българите направиха чудеса. (…) Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство – черти, с които всеки народ би се гордял.
Този неподправен патос и емпатия често водят до обвинения в пристрастие към българската кауза, особено от страна на гърци и сърби. Много изследователи виждат паралел между борбата на македонските българи и тази на самата Ирландия, която по това време все още е под британско управление – факт, който вероятно подсилва личната му съпричастност.
Балкански дипломат и критик на Великите сили
Първоначално отношенията на Баучер с българския политически елит не са безоблачни – той остро критикува княз Фердинанд и министър-председателя Константин Стоилов за предполагаемата им роля в убийството на Стефан Стамболов. Тази критика обаче не му пречи по-късно да стане доверено лице на българския монарх и дори посредник между България и Гърция при създаването на Балканския съюз през 1912 г.
Разочарован от Междусъюзническата война и последвалия Букурещки мир, който открито критикува като несправедлив към България, Баучер продължава да защитава страната и по време на Първата световна война. Призивите му към Антантата за по-благосклонно отношение към София предизвикват сериозно напрежение в британските правителствени среди и почти му струват работата във „Таймс“.
След като България влиза във войната на страната на Централните сили през 1915 г., Баучер напуска страната и заминава за Руската империя, откъдето продължава да пише. Пенсионира се през 1918 г., но остава активен публицист. Открито осъжда клаузите на Ньойския договор от 1919 г., които счита за жестоки и несправедливи спрямо България, и апелира за по-човешко отношение към бежанците и жертвите на насилието на Балканите.
Завинаги в България
Въпреки че живее над две десетилетия в България, Джеймс Баучер така и не си изгражда собствен дом тук. Сред любимите му места е Рилският манастир, който посещава често и за който казва, че носи душевен покой. Желанието му да бъде погребан именно там е уважено след смъртта му през 1920 г. По изключение и с лично разрешение от цар Борис III, ирландецът е положен в гроб, намиращ се недалеч от манастира – чест, оказана само на един чужденец в цялата история на светата обител.
Наследство
Наследството на Джеймс Баучер надхвърля журналистиката. Той е символ на моралната сила на словото, на смелостта да се застане на страната на правдата, дори когато това не е удобно. България изразява своята признателност чрез не само погребението му край Рилския манастир, но и чрез паметника му в Борисовата градина в София, обърнат символично на изток – към планината, която той толкова е обичал.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
