Иван Мърквичка – български художник от чешки произход, основоположник на новото българско изобразително изкуство
Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička) е забележителен български художник от чешки произход, чието име е неразривно свързано с утвърждаването на професионалното изобразително изкуство в следосвобожденска България. Той е не само блестящ живописец, но и вдъхновяващ педагог, културен организатор и обществен деец с дълбока отдаденост към българската национална идентичност и художествена традиция.
Ранни години и образование
Роден е през 1856 година в село Видим, в близост до град Дуба, в пределите на тогавашната Австрийска империя (дн. Чехия). Проявява рано своя артистичен талант и получава солидно художествено образование – първо в Академията за изящни изкуства в Прага, а след това в една от най-престижните школи на Европа – Мюнхенската художествена академия. В Мюнхен той се формира като художник с академично майсторство и дълбок интерес към жанровата и реалистичната живопис.
Пътят към България
Съдбата го свързва с България през 1881 г., когато, по покана на правителството на Източна Румелия, пристига в Пловдив като преподавател по рисуване в мъжката гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Страната, току-що освободена от османско владичество, търси своя културен облик – и Мърквичка се превръща в ключова фигура в изграждането му. България бързо се превръща в негов втори дом, а нейните хора, природа и бит – в неизчерпаемо вдъхновение.
Художествена и обществена дейност
Съдбата или просто общите добри намерения събират Мърквичка и с други новатори и доброжелатели на страната. Заедно с Антон Митов чехът организира първата българска колективна изложба. През 1892 година той взима участие на първото земеделско-промишлено изложение, което и до днес се провежда под името Пловдивски панаир. Изготвя и рекламния плакат на изложението. Иван Мърквичка започва да се утвърждава сред най-активните фигури в изграждането на художествения живот в България в края на XIX и началото на XX век.
Най-големият пробив при изграждане на българската живописна школа е откриването на специализирано училище. През 1895 година в столицата отваря врати първото държавното рисувално училище, което ще се преструктурира в Национална художествена академия. Константин Величков, Антон Митов и Иван Мърквичка са основните инициатори на идеята, която зрее още преди Съединението.
През 1896 година е сред основателите на Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия), на което става първи директор и преподавател. През 1893 г. участва в създаването на Дружеството за поддържане на изкуството в България, а две години по-късно е сред основателите и на списание „Изкуство“ – първото специализирано издание за визуални изкуства у нас.
Именно Иван Мърквичка е първият директор на училището, а през следващата година е поканен и друг чешки художник, който подобно на сънародника си свързва своята съдба с тази на България. Ярослав Вешин преподава в училището рисуване и живопис, а платната му изобразяват българската история така, че всеки българин потрепва и до днес при вида им. Вешин изживява остатъка от живота си в нашите земи.
Отново заедно с Митов са редактори на списание „Изкуство“ между 1895 и 1899 година – първото специализирано издание за изобразително изкуство в България. Малко известен факт е, че Иван Мърквичка освен майстор на четката, борави завидно добре и с думите. През 1930 година събира сонетите си и издава стихосбирката „Прашинки от неведомото“.
През 1894 излиза първият български роман „Под игото“. Първите илюстрации към него са дело на Мърквичка и Митов. Заедно с нумизмата Вацлав Добруски художникът изработва първия българския герб, използван в периода 1881 и 1927, макар и неофициално.
С ентусиазъм и визия, Мърквичка полага основите на институции и платформи, които днес са в сърцевината на българската художествена култура. Като педагог изиграва ключова роля в изграждането на първите поколения професионални български художници.
Творчество
Творчеството на Иван Мърквичка се отличава с дълбока чувствителност към българския бит, народната душевност и колорита на ежедневието. Жанровите му композиции пресъздават с топлота и уважение обичаите, празниците и труда на българите. Емблематична е неговата картина „Ръченица“, която е сред най-разпознаваемите образи на българската национална живопис. Картината е сътворена в София, където Мърквичка се установява през 1989 година. Първият вариант на платното е нарисуван през 1894 година, а вторият – през 1906. В България Мърквичка се натъква на един неочакван проблем. Местните суеверия създават пречки на художника при търсенето на модели, масово хората отказват да позират. Дали затова или просто по стечение на обстоятелствата, в бистришката кръчма, изобразена на платното, ръченица играе един друг голям приятел на България и на Мърквичка – ирландският журналист Джеймс Баучер. Според други версии картината изобразява шопски селянин от село Вердикал край Банкя.
Сред другите му значими творби се открояват:
- „Пловдивски пазар“ – живописна сцена от градския живот:
- „Шопско хоро“
- „Задушница“ – израз на уважение към труда на жените, както и поредица от портрети на видни личности от българското възраждане и следосвобожденския елит.
Той също така е съавтор, заедно с археолога Вацлав Добруски, на първия проект за герб на Княжество България, използван неофициално между 1881 и 1927 година – символен акт, отразяващ стремежа към национално утвърждаване.
Влияния и по-късни години
Около 1900 година Мърквичка пребивава в Париж, където се запознава с импресионизма и пленерната живопис. Макар и никога да не изоставя академичния подход, тези влияния обогатяват неговата палитра и придават по-голяма светлина и лекота на композициите му от по-късния период.
Последни години и наследство
През 1921 година, след повече от четири десетилетия отдадена работа в полза на българската култура, Мърквичка се завръща в родината си Чехословакия. Умира през 1938 година в Прага, оставяйки след себе си огромно художествено наследство. Въпреки физическата си раздяла с България, той остава завинаги свързан с нея чрез своето дело.
Трагичен, но показателен факт за дълбоката връзка на семейството му с България е съдбата на неговия син – Иван Мърквичка-младши, който загива като офицер в българската армия по време на Първата световна война.
Иван Мърквичка е безспорно една от най-ярките фигури в историята на българското изкуство. Със своята отдаденост, талант и културна мисия той не само въвежда европейските художествени норми в България, но и успява да улови и възвиси националния дух. Неговото творчество и принос към образованието и културната инфраструктура остават живи и вдъхновяващи до днес.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
