БИТКАТА ПРИ ДОБРИЧ (1916)

Битката при Добрич през септември 1916 г. е едно от най-паметните сражения в българската военна история. Тя е ключов момент в Добруджанската кампания, когато българската армия, в съюз с германски, османски и австро-унгарски сили, успява да освободи Южна Добруджа – земя, която българският народ счита за своя изконна територия.

След Междусъюзническата война (1913) и унизителния Букурещки договор България е лишена от Южна Добруджа, което предизвиква масово недоволство. През 1916 г., когато Румъния се включва във войната на страната на Антантата, България обявява война с цел бързо освобождение на заграбените земи.

I. Стратегическа обстановка и планове

ще не е утихнала артилерийската канонада над щурмуваната Тутраканска крепост, когато на изток, в самото сърце на Южна Добруджа, се решава едно друго сражение, друга епопея. Днес забравена от многo, битката при Добрич изправя българските войници пред тежки предизвикателства, а от нейният изход зависи цялото по-нататъшното развитие на новия Добруджански фронт.

Преди да преминем към нея обаче, трябва да Ви разкажем за първите дни на септември 1916 година, написали още една важна страница в летописа на българската военна история.

На 1-ви септември България обявява война на Румъния, която дни преди това се включва в Първата световна война на страната на Антантата. На границата е разположена Трета българска армия, под командването на генерал от пехотата Стефан Тошев, чиято цел е да настъпи в Южна Добруджа и да отблъсне противника на север. Още в първите дни, румънските гранични отряди са разбити, а Конната дивизия на генерал Иван Колев превзема Куртбунар (дн. Тервел). На 3-ти септември българската кавалерия разгромява вражески части при селата Кочмар и Карапелит, взимайки стотици в плен.

Основните сили на Трета армия се подготвят да атакуват Тутраканската позиция, чиито щурм започва в ранното утро на 5-ти септември.

Източно от тях са разположени войските на Варненския укрепен пункт, под командването на генерал-майор Тодор Кантарджиев. Тяхната задача е да не допускат вражеското настъпление от Добрич, както и защитата на морския бряг край Варна.

В първите дни разузнавателните им отряди освобождават редица села и се установяват на 10 км от Добрич.

Бързите успехи на българската армия , особено при Кочмар и Карапелит, обезкуражават румънския гарнизон в града, който го напуска още вечерта на 3-ти септември. Отстъпилата от Добрич 19-та пехотна румънска дивизия е предадена в подчинение на 47-и руски корпус, под командването на генерал Андрей Зайончковский.

На следващия ден войските на генерал Кантарджиев са възторжено посрещнати от местното население. Скоро става ясно, че в района на жп гарата се намират телата на 53 граждани, зверски убити от румънските власти. Стотици са арестувани и отвлечени на север.

Българското командване

Необходимостта да се задържи Добрич е голяма, тъй като градът е важен възел на телеграфни съобщения, както и изходен пункт на шосетата за Варна, Силистра, Балчик, Меджидие и Черна вода. През него минава железопътна линия, свързваща най-важните градове на Северна и Южна Добруджа.

Местността около града е хълмиста, като на север започва Добруджанската равнина. Тя е напълно открита и подходяща за маневри на големи войскови единици.

Добрич е обиколен от пояс обикновени редути и стрелкови окопи. Голяма част от тях са заринати и не дават добро закритие, тъй като са пригодени за стрелба от коляно.

Позицията, която малобройните български войници трябва да заемат, се намира на 2-4 км северно от града. Отбранителната линия е във формата на дъга, като изпъкнатата част е насочена към противника.

За настъплението е сформирана Трета българска армия под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев – един от най-опитните български военачалници. В състава ѝ влизат:

• 6-та Бдинска пехотна дивизия (генерал-майор Кирил Ботев)
• 4-та Преславска пехотна дивизия (генерал-майор Кисов)
• 1-ва Конна дивизия (полковник Иван Бонев)
• Подкрепления: германски отряди, включително 217-та пехотна дивизия, османска 25-а дивизия и артилерийски части от Австро-Унгария

Общо силите на Трета армия в Добруджа наброяват около 90 000 войници и офицери с над 200 оръдия.

Румънско-руските сили

Срещу българите се изправят:

• 19-та румънска пехотна дивизия (генерал Анастасеску)
• Смесена бригада от руски войски (части от 47-и руски корпус, командван от генерал Зайончковски)
• Сръбска доброволческа дивизия (сформирана от южнославянски емигранти, командвана от полковник Степа Степанович)

Техните сили в района на Добрич са приблизително 75 000 души с около 250 оръдия – числено превъзходство по артилерия и известен превес по жива сила в първите дни на сраженията.

Плановете за настъпление и отбрана

• Българският план: бързо преминаване на границата при Балчик и Каварна, настъпление към Добрич, завземане на града и изтласкване на румънско-руските сили към Северна Добруджа.
• Румънско-руският план: задържане на Добрич като ключов пункт и спиране на българското настъпление чрез контраатаки и използване на по-мощната си артилерия.

Разположение на войските при Добрич (септември 1916 г.)

Страна	Съединение / Дивизия	Командир	Численост (прибл.)	Артилерия	Задача / Разположение
България	Трета българска армия	ген.-лейт. Стефан Тошев	~90 000 души	200+ оръдия	Главно настъпление към Добрич и Тутракан
	6-та Бдинска пехотна дивизия	ген.-майор Кирил Ботев	~28 000	72 оръдия	Център – атака срещу укрепленията на Добрич
	4-та Преславска пехотна дивизия	ген.-майор Кисов	~25 000	64 оръдия	Ляв фланг – атака от югозапад
	1-ва Конна дивизия	полк. Иван Бонев	~7 000 конници	12 леки оръдия	Флангови обход, разузнаване и преследване
	Германски 217-и пехотен полк + артилерия	полк. Хербст	~6 000	24 тежки оръдия	Подкрепа на центъра
	Османска 25-а дивизия	полк. Ахмед Джемал	~8 000	20 оръдия	Защита на десния фланг
Румъния и съюзници	19-та румънска пехотна дивизия	ген. Анастасеску	~25 000	80 оръдия	Отбрана на Добрич и околните села
	Смесена руска бригада (част от 47-и корпус)	ген. Зайончковски	~30 000	120 оръдия	Укрепена линия североизточно от Добрич
	Сръбска доброволческа дивизия	полк. Степа Степанович	~5 000	малко оръдия	Резерв и контраатаки на критични участъци
	Румънска кавалерия (2 бригади)	–	~3 000	—	Патрули, флангово прикритие, контраразузнаване

Ключови особености

• Числено превъзходство на противника по артилерия – особено руска тежка артилерия, която е фактор в първите дни на битката.
• Мобилност на българската конница – решаваща за обхождане на фланговете и преследване след пробива.
• Германска и османска подкрепа – макар числено малка, тя подсилва българския фронт и осигурява по-мощна артилерия.

II. Ход на сраженията

4 септември – Пробив към Добрич

През нощта на 4 срещу 5 септември, войниците заемат стрелковите окопи, като цяла нощ се занимават с тяхното укрепване. Българските части преминават границата и настъпват бързо. 1-ва конна дивизия извършва разузнаване и установява разположението на противника.

5 септември – Първи сблъсък

На следващия ден, около 6 часа, противникът открива артилерийски огън по българските части, които все още се окопават. Високо над позицията се виждат сиви кълба от експлозии.

Българите атакуват предните позиции при селата Карапелит, Славеево и Овчарово. Противникът оказва силна съпротива, използвайки добре подготвени окопи.

В най-големия разгар на боя, всред пушечния и картечен огън, изведнъж прозвучава сигналът на настъпващата руска кавалерия. На левия фланг на позицията се появява 3-ти Смоленски улански полк, в състав от шест ескадрона, който скоро се понася в атака. В окопите на българските войски цари тишина. Единствено се долавят отделните команди на офицерите: „ Здраво по местата си, момчета! Мерник 1000, в гърдите на коня, залпове, огън по конницата!“

Завързва се пушечен и картечен двубой. Румънските войски, с неколкократно числено превъзходство, настъпват срещу окопите. Сраженията са ожесточени и често се стига до ръкопашен бой.

Срещу тях се намират едва 9 роти, както и 2 скорострелни батареи, които още не са пристигнали на позицията. Скоро в града започват да се връщат много ранени войници.

По настъпващите кавалеристи е открит пушечен и картечен огън. След няколко залпа, строят на противника е разреден, а почти половината от конниците са убити или ранени. Два ескадрона отстъпват назад. На земята са повалени много, а други са все още влачени от конете си, които препускат объркани в различни посоки. Няколко по-буйни, които не могат  да бъдат удържани в устрема си, прескачат българските окопи, повличайки ездачите със себе си. В същото време по шосето се движат батареите на майор Илиев, препускащи за позицията. Един от атакуващите ескадрони, начело с полковник Калмиков, се понася към артилерийското отделение. Забелязал това, командирът на батареите разгръща оръдията и открива огън. Почти целият ескадрон е унищожен. Няколко конници, все още влачени от конете си, достигат позицията на оръдията, където са убити от артилеристите. Оцелелите от атаката са покосявани от единична стрелба. Полковник Калмиков пада, тежко ранен в хълбоците, зад един от стрелковите окопи.Впоследствие руският офицер е откаран в болница във Варна, където умира от раните си.

Забавянето на батареите, както и атаката на руската кавалерия, дава възможност на румънската пехота да се приближи до българските позиции. След интензивна стрелба, цялата верига скача от окопите си и с вик „ура“ се хвърля на нож.

„Ротата, като даде няколко залпа по противника, започна да настъпва пълзешком. В това време, противникът откри убийствен артилерийски и картечен огън по нас. Поручикът, с револвер в ръка, вървеше пред ротата, но, ето, че няколко куршума го повалиха на земята! При падането ни каза: „Напред юнаци! На нож!“. С няколко мили войнишки погледа и „довиждане“, оставихме поручика там, облян в кърви. Командването на ротата пое подпоручик Бояджиев, но и той падна ранен. Паднаха взводните подофицери на 1. и 2. взводове.“

редник Б. К. Астарджиян

Разколебани, румънските войници се обръщат и отстъпват, оставяйки много ранени и убити. Само пред сектора на 8-ма рота от 8-ми Приморски полк има около 400 трупа.

През вечерта са изпратени усилени патрули напред. Останалите войски остават на главните позиции, където се занимават с укрепване на отбранителните съоръжения. Цяла нощ санитарни части и доброволци от града обикалят полесражението, прибирайки ранените.

6 септември – Контраатаки на руснаците

Сутринта на 6 септември показва покъртителна картина пред фронта на позицията. Полето е покрито с телата на убити вражески войници и коне. Между тях лежат в агония все още живи, но тежко ранени. От посоката на настъплението се виждат следи от локви кръв, а по цялата шир са разхвърляни откъснати човешки тела, крайници и раздробени черепи. Миризмата на отминалата касапница се разпространява и в скоро време привлича гарвани, които кръжат над бойното поле.

Нестроеви  долни чинове събират купчините изоставено вражеско оръжие, боеприпаси и облекло. Поради липса на достатъчно обмундироване, много войници са длъжни да носят руски и румънски униформи, както и ботуши на убитите.

През целия ден върви усилено окопаване и разпределение на войските по цялата позиция. Пристигат подкрепления, които заемат своите отбранителни рубежи.

Руският генерал Зайончковски хвърля в боя свежи части, които контраатакуват по целия фронт. Някои български подразделения са временно отблъснати. Настъпва критичен момент – генерал Тошев лично инспирира войниците, а артилерията открива мощен огън, за да спре настъплението на противника.

Привечер, в района около село Езибей(дн. Паскалево), се появява вражеската артилерия, която скоро открива огън. В същото време руски войски, в състав от 6 дружини, се понасят фронтално. Поради приликите между българското и руското обмундироване, сивият цвят на униформите им, както и бойният вик „ура“, добре познат на нашите войници, първоначално внася заблуждение в окопите.

Впоследствие срещу настъпващата пехота е открит огън, който я кара да залегне и да започне да се окопава. На българските войници е заповядано да контраатакуват и скоро защитниците, с гръмко ура, се понасят в щикова атака. Част от вражеските войски отстъпват назад, повличайки и подкрепленията със себе си. Някои войници се задържат на позициите си, където са унищожени.

По това време, в крайния десен участък на позицията, се водят боеве при село Геленджик (дн. Победа) срещу няколко руско-румънски дружини. Издадена е заповед селото на всяка цена да бъде отнето от противника. След извършена нощна атака от три страни, като се водят схватки по улиците на селото, врагът е отблъснат. В боевете е ранен полковник Константин Минков- командир на 8-ми пехотен Приморски полк, който по-късно почива от раните си в София.

Новината за падането на Тутраканската крепост на 6 септември бързо се разпространява, което и променя ситуацията на Добруджанския фронт. Двудневните атаки на съглашенските войски при Добрич завъшват с неуспех. Генерал Зайончковский получава заповед да превземе града на всяка цена. Решителното настъпление е назначено за 7 септември – последният и най-критичен ден от сраженията при Добрич.

7 септември – Решителният щурм

Ранното утро на 7-ми септември 1916 година. Настъпва седмият ден от освобождението на Южна Добруджа. Осигурявайки тила на Трета българска армия, чийто основни сили току що са превзели Тутраканската крепост, Конната дивизия на генерал Иван Колев се приготвя да потегли към село Бей бунар (дн. Средище, Силистренско). От събраните сведения е известно, че в района се намира руска кавалерийска дивизия. Изведнъж от юго-изток отеква силна артилерийска стрелба, която скоро се превръща в непрекъснат грохот. Тътенът на оръдията идва от Добричките позиции, където от два дни се водят боеве. След осигурена телефонна връзка получават следното съобщение:

„Противникът настъпва с превъзходни сили, пехота и артилерия, положението е много сериозно, имаме много загуби“ (подполковник Рачев, началник щаб на Варненския подвижен резерв)

Отбили досега успешно атаките на руско-румънските части, бойците при Добрич имат спешна нужда от подкрепления. Българското командване е изправено пред тежко решение, а времето за това бързо изтича.

Още през нощта на 6-ти срещу 7-ми септември се водят патрулки схватки, а предните постове пленяват руски войници, търсещи места за артилерийски наблюдатели и телефонна връзка. От разузнаването става ясно, че в района на село Езибей са се концентрирани големи количества войски. В предстоящия бой ще вземат участие 61-ва руска и 1-ва Сръбска доброволческа дивизия, както и различни румънски пехотни части.

Планът на генерал Андрей Зайончковский е да извърши демонстративно настъпление срещу позициите на Варненския укрепен пункт, а основният удар да бъде насочен срещу левия фланг на отбранителната линия. Там се намират 35-ти Врачански и 36-ти Козлодуйски полк, както и няколко батареи от 2-ри артилерийски полк. Отбраняващите войскови съединения са в непълен състав. Две дружини от 35-ти полк (2-а и 4-а) и едно артилерийско отделение са прехвърлени през нощта на изток към шосето за Балчик, очаквайки евентуална атака на противника. 36-ти полк разполага само с 2,5 дружини. Охраняваната от тях позиция представлява вълнообразна местност от пасбищни ниви. Най-характерен е дълбокият дол, пресичащ бойния район, по който е възможно скрито предвижване на войници и артилерия. Наоколо са разположени множество гребени, като особено голямо значение има кота 122, намираща се северо-източно от село Арабаджи (дн. Возарци). Цялата местност е пуста, без дървета, което прави ориентировката трудна.

В 6 часа руската артилерия открива огън по цялата дължина на фронта. Скоро гъсти пехотни вериги се понасят към позициите на малобройните защитници.

В това време 3-та дружина от 35-ти полк е заела стратегически важната кота 122. Задачата на 1-ва дружина,  ръководена от подполковник Димитър Чолаков, е да се окопае вдясно от нея. Заемайки позицията си, дружината попада под артилерийския удар на шест руски батареи. Командирът е тежко ранен от парчета граната, а почти целият офицерски състав изваден от строя. Много войници падат покосени, ранените изостават и са принудени да отстъпят към превързочния пункт в тила. Подполковник Чолаков е изнесен от бойното поле, като по-късно умира от раните си. Въпреки понесените загуби, оцелелите роти заемат позициите си, където откриват стрелба срещу настъпващите седем бойни линии от вражеска пехота.

За да се облекчи положението, заповядано е на 36-ти полк да настъпи и да удари във фланг настъпващия противник. Изненадваща обаче се оказва атаката на 1-ва Сръбска доброволческа дивизия. В нейните редици се бият войници и офицери от славянски произход- сърби, словенци, чехи, хървати, изявили желание да се сражават на страната на Антантата. За броени минути полкът е  разстрелян с близък картечен, пехотен, както и масиран артилерийски огън. Загубите са тежки, а войниците отстъпват в безпорядък. Ранен е командирът на полка, полковник Константин Гладичев.

Осъзнавайки численото превъзходство на противника, както и сериозността на положението, подполковник Таслаков, командир на 35-ти полк, изпраща следната телеграма:

 „Всички офицери да държат здраво в ръцете си хората, твърдо да се държат на позицията и да спасят честта на полка и армията. При наближаването на противника, да се срещне с адски огън, особено с картечниците, с бомби и ножа. Разпоредено е Конната дивизия да настъпи във фланг, 2-а и 4-а дружини да дойдат и подкрепят полка. Втори път заповядвам – твърдо на местата си и там всеки да сложи костите си!“

Руските пехотни вериги се показват на левия фланг на 3-а дружина.  За да се противопостави на обхода им, подполковник Таслаков изпраща две зле въоръжени пионерни роти. Те разполагат с малко патрони, а щикове за пушките нямат. Тяхната задача е да запълнят междината между 35-ти и 36-ти полк. След като изразходват боеприпасите и остават почти без командири, пионерите са принудени да отстъпят назад към село Чакърча.

Положението на 1-ва дружина е също тежко. Настъпващите срещу нея руски пехотни вериги се усилват, а техните картечници обстрелват надлъж цялата позиция. След раняването на подполковник Чолаков, командването поема капитан Тодоров. Докато обхожда позицията, за да ободри войниците и да предаде заповедта, вражески куршуми уцелват и строшават краката и едната ръка на офицера. Старши в дружината става поручик Георги Дундеков, който по-късно също ще бъде ранен. Патроните са на привършване, а всички опити за попълването им остават безуспешни: хората и конете, носещи боеприпасите, биват убивани или ранявани. Войниците са принудени да отстъпят на съседния гребен, откъдето продължават да водят стрелба. Останали без патрони и прислужници, двете картечници на дружината са изоставени.

Настъплението на руските и сръбски части продължава. Техните вериги обхващат и двата фланга на отбраняващите се български войници. Останал без никаква поддръжка, подполковник Таслаков събира част от отстъпилите пионери, както и група отпускари, които още не са се върнали по частите си. Събраните бойци веднага са хвърлени в боя, за да спрат обхождащите руски вериги.

След внимателна подготовка българите предприемат масиран щурм. 36-ти Козлодуйски пехотен полк и 8-и Приморски полк влизат в града след тежък ръкопашен бой. Вечерта Добрич е напълно освободен.

Останали без никакви резерви, в окопите се бият ординарци, шивачи, готвачи, войници от обоза. Заповядано е на леко ранените да бъдат връщани от лазаретите към позицията.

Поручик Дундеков пада ранен, а командването на 1-ва дружина е поверено на подпоручик, който също ще бъде изкаран от строя. На много места войниците, останали без офицери, са длъжни да се командват сами.

В 13 часа пристигат двете дружини на 35-ти полк, разположени преди това на шосето за Балчик, заедно с артилерийските отделения. 2-ра дружина е изпратена да подкрепи 36-ти полк. Нейният командир по-късно ще разкаже:

 „Командирът на полка, полковник Гладичев, намерих ранен, с адютанта си, седнал, уклюмнал глава и унесен на един хълм. Като му се представих и запитах какво назначение ще ми даде, той бавно, с полуотворени очи, протегна ръка към пръснатия си и в безредно бързо отстъпване полк, като тихо и провлачено каза:

– На, ето вижте, какво можете да направите?„

полковник o.з. Г. Малчев

С пристигането на подкрепленията, положението за известно време се затвърдява, но въпреки това, изтощените войници се бият на предела на силите си.

Дълго време българските позиции са подлагани на масиран артилерийски огън, чиито снаряди повдигат облаци от пръст, камъни и човешки тела. Силите на врага обаче постепенно се изчерпват, а атаките им отслабват.

В решителния момент, в сражението се включва Конната дивизия и придадените към нея две дружини от 16-ти Ловчански полк. След като узнава за критичното положение при Добрич, без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал Колев насочва дивизията към града, като оставя слабо прикритие срещу руската кавалерийска дивизия. След извършен 6-часов марш, флангът на сърбо-хърватската дивизия е атакуван при село Голямо Чамурлий(дн. Смолница). Двете дружини от 16-ти полк, под звуците на националния химн „Шуми Марица“, откриват стрелба срещу цял сръбски полк при село Осман Факъ(дн. Козлодуйци).

Паниката във вражеските окопи скоро се разнася по цялата позиция, след което започва общо отстъпление на север. С настъпването на вечерта, преследването на противника приключва,а войските се укрепват на сегашните си позиции. Стрелбата по цялата бойна линия спира. Добрич е спасен.

В резултат на тридневните боеве, българските загуби са 1053 убити и 2324 ранени.

Освен оказвайки помощ в болниците, с напредването на боя, мнозина потеглят към позицията,  за да помогнат с изнасянето на ранените. Много стигат до самата отбранителна линия, носейки храна, патрони, гранати и вода за войниците. Някои заемат местата на убитите и ранените в окопите. През цялата нощ на 6-ти срещу 7-ми септември, заедно със санитари, те се занимават с разчистването на бойното поле, издирвайки оцелели. Често се чуват раздирателни викове: „Тука човек умира бе, няма ли кой да дойде да го спасява!“ От време на време прозвучават отделни пушечни изстрели: „Тука, тука ранен войник стреля, за спасение!“

В спомените си, капитан Иван Калайджиев от 53-ти пехотен полк пише:

„Тук видяхме жени, които в разгара на боя, когато смъртта витаеше над полесражението и немилостиво размахваше отровната си коса, да носят патрони на бойната линия. Други носеха с бакъри вода, за да утолят жаждата на отчаяно сражаващите се юнаци.

Видяхме жена, която сне забрадката от главата си и превърза ранената ръка на един войник.

Видяхме 10-12 годишни деца да носят вода в окопите и да наливат в манерките на войниците. От тези малки герои има ранени, които наред с войниците сега са на лечение в Добричките болници.“

Боят при Добрич е запомнен в литературните произведения на автори като Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Владимир Бобошевски. Писателят Никола Агънски взема лично участие в сражението като батареен командир. Под псевдонима Капитан Енгезки, след войната ще посвети голяма част от творчеството си на тези събития. Вдъхновен от подвизите на българската войска, Иван Вазов пише стихотворението „На руските войни“.

В разказа си „Апотеоз“, като военен кореспондент, Антон Страшимиров записва думите на подпоручик, описващи готовността към самопожертва пред олтара на Отечеството- от обикновения гражданин до последния войник, отстоял позициите при Добрич:

 „Народна воля- воля Божия- мълви замислено усмихнат запасен подпоручик.- Тук нашите хора се биха с пълна душа. Бихме се като народ, който чувствува свободата си и мре за нея. И само тъй победихме.“

Макар и дълго време премълчавана поради политически причини, днес битката при Добрич несъмнено може да бъде наречена епопея. Освен от огромно стратегическо значение за освобождението на Добруджа, тя олицетворява изпълнения войнски и граждански дълг към Отечеството. Тук веднъж и завинаги е разбито опасението, че българският войник ще откаже да се бие срещу руснаците, които едва 40 години преди това са посрещани като освободители. Особено важна роля в сражението имат обикновените жители на града, превърнали се от свидетели в преки участници.

Хронология на битката при Добрич в табличен вид, ден по ден, с ключови събития, движения на войските и резултати:

Дата	Събитие	Действия на българите	Действия на противника	Резултат
1 септември 1916	Обявяване на война на Румъния	България мобилизира Трета армия, готви настъпление в Добруджа	Румъния обявява обща мобилизация, прехвърля войски в Южна Добруджа	Начало на кампанията
2–3 септември 1916	Прехвърляне на българските части към фронта	6-та Бдинска и 4-та Преславска дивизия заемат позиции при границата; извършва се разузнаване	Румънските войски укрепват Добрич и околните села, пристигат първите руски части	Създаване на фронтова линия
4 септември 1916	Начало на настъплението	Българските части преминават границата при Балчик и Каварна, бързо настъпват към Добрич	Румънските предни постове оказват слаба съпротива, изтеглят се към основните укрепления	Българите достигат предградията на Добрич
5 септември 1916	Първи ден на сражението	Българите атакуват селата Карапелит, Славеево, Овчарово; артилерията подготвя настъплението	Румънци и руснаци оказват яростна съпротива, използват картечници и окопи	Българите пробиват първите линии, но боевете остават неразрешени
6 септември 1916	Контраатаки на противника	Българската армия се прегрупира и удържа позиции; 36-ти Козлодуйски полк отразява руски атаки	Руският генерал Зайончковски хвърля свежи части в бой, извършва контраудари по целия фронт	Временен натиск върху българите, но фронтът остава стабилен
7 септември 1916	Решителен щурм	Масирана артилерийска подготовка, последвана от фронтална атака; пехотата щурмува окопите с щикове	Румънско-руските сили се опитват да удържат позициите, но претърпяват тежки загуби	Българите превземат Добрич, пленяват стотици войници и оръдия
8 септември 1916	Преследване на отстъпващия противник	Българската конница настъпва към север и изтласква остатъците от противниковите сили	Противникът се оттегля към линията Кюстенджа – Меджидие	Пълно освобождение на Добрич и стабилизиране на фронта
9–15 септември 1916	Развитие на кампанията	Българската армия настъпва към Тутракан и Силистра, готви нови операции	Румънците и руснаците се окопитват и организират нова отбрана по-на север	Кампанията преминава в следващата си фаза – Тутраканската епопея

III. Загуби и резултати

• Български загуби: около 3 500 убити и ранени
• Румънско-руски загуби: над 7 000 убити, ранени и пленени, големи трофеи от артилерия и боеприпаси

Това е една от най-големите български победи през Първата световна война. Само за няколко дни фронтът е стабилизиран, а врагът е изтласкан на север.

Генерал Стефан Тошев се превръща в символ на добруджанската епопея – неговата решителност и личен пример вдъхновяват армията. Много офицери и войници са наградени с ордени за храброст. Спомени на участници описват атаки „на нож“, при които цели роти преминават през огъня на противника, за да превземат ключови позиции.

Добричката епопея е съизмерима с онова, което българските войски правят при Тутракан. С българската победа в тези сражения са провалени плановете на румънското командване за настъпление в Североизточна България. В боевете край Добрич българските части ангажират превъзхождащи ги неприятелски сили, с което облекчават действията на Трета армия при Тутракан и Силистра и спомагат за бързото освобождаване на Южна Добруджа.

Битката при Добрич е първата решителна победа, която отваря пътя към Тутракан и Мангалия. Цялата Южна Добруджа е освободена до средата на септември. Победата носи огромен морален заряд – тя е възприемана като възмездие за несправедливостта от 1913 г. Епичните сражения при Добрич са пример за храброст, добра подготовка и решителност. Българската армия успява да победи превъзхождащ противник, съставен от три нации, и да върне на България „житницата на страната“. Победата се превръща в символ на националното възмездие и остава завинаги вписана със златни букви в българската военна история.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК