СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

В град Елена, един от най-будните културни центрове на Българското възраждане, в семейството на книжовника Никола Михайловски (брат на бореца за църковна свобода Иларион Макариополски, чието светско име е всъщност Стоян Михайловски) се ражда Стоян Михайловски – бъдещ общественик, преподавател, писател, публицист и автор на химна на светите братя Кирил и Методий.

Той е потомък на род, свързан дълбоко с духовната и обществената мисия на възрожденска България. Чичо му, Иларион Макариополски, е сред най-видните водачи в борбата за независимост на Българската православна църква – борба, която е не само религиозна, но и национална, защото е свързана с правото на българите да имат собствено духовно и културно развитие. Баща му Никола Михайловски е книжовник и общественик, посветил живота си на просветното дело. В такава атмосфера на книжовност, борбеност и обществен идеализъм пораства малкият Стоян – закърмен още от детството си с чувството за национална мисия.

I. Образование и първи стъпки

Жаждата за просвета, характерна за цялото възраждащо се българско общество, отвежда Стоян Михайловски първо в престижния лицей „Галатасарай“ в Цариград. Това учебно заведение, основано по европейски модел, дава образование на бъдещите елити в рамките на Османската империя. Там Стоян получава сериозна езикова и културна подготовка, научава отлично френски език и се докосва до европейските идеи за свобода, граждански права и модерна държавност.

След завършването на средното си образование Михайловски заминава за Екс ан Прованс, Франция, за да учи право. Тук той не само придобива юридически знания, но и навлиза в богатия свят на френската култура, философия и литература. Франция от края на XIX век е средище на нови идеи – от либералната демокрация до модерните философски течения. Тази среда обогатява мирогледа му и формира интелектуалния облик на бъдещия писател и общественик.

Образованието му обаче е прекъснато от Руско-турската война (1877–1878). Той се завръща в България, за да бъде близо до националната съдба. Едва след Освобождението довършва юридическото си образование, с което се подготвя за кариера на юрист в новоосвободена България.

II. Следосвобожденската действителност и сатирата

Дотук животът на младия юрист не се различава особено от този на други бележити българи от епохата. Но следосвобожденските години ясно разкриват неговия характер.

Младата държава се развива бързо и с ентусиазъм, но наяве излизат и множество слабости – корупция, партийни борби, стремеж към лични облаги вместо обществено добро. В тази обстановка Стоян Михайловски започва да изразява критичния си поглед чрез политическата сатира.

Сатирата като оръжие

• В баснята „Мухата пита защо я мразят…“ той създава алегория, в която мухата – символ на низостта – пита пчелата защо светът я мрази. Отговорът на пчелата е категоричен: тя събира аромати и произвежда мед, докато мухата се върти в мръсотията. Баснята е тъжно, но вярно огледало на обществения живот.
• В „Книга за българския народ“ (1904) сатирата му достига мащабни измерения – цяла поредица от наблюдения върху народния характер, върху пороците и слабостите на съвременниците му.
• В „Сатири. Нашите писачи и газетари“ (1893) той осмива продажната журналистика, като „вестникарите“ стават събирателен образ на лъжата, низостта и безпринципността в обществото.

Михайловски не щади никого – нито политиците, нито обществените фигури, нито духовенството. Неговата сатира е остра, болезнена, но и морализаторска – тя цели да изобличи и поправи, а не просто да унижи.

III. Философската насоченост

Друга характерна черта в неговото творчество е философската насоченост. Михайловски е приближен до кръга „Мисъл“, в който членуват д-р Кръстев, Пенчо Славейков и Пейо Яворов. От 1892 г. той пише за едноименното списание.

Там изследва дълбоки въпроси на морала, човешките ценности, съдбата на народа и ролята на интелигенцията. За Михайловски философията не е абстрактна дисциплина, а действено знание, което трябва да осветлява пътя на обществото.

Философската и сатиричната линия не си противоречат, а взаимно се допълват – едната разобличава, другата търси смисъл и посока.

IV. „Върви, народе възродени“ – връх в творчеството

На този фон едно стихотворение на Михайловски прави впечатление със своята необичайна за него бодрост и оптимизъм – това е „Химн на светите братя Кирил и Методий“, написан през 1892 г.

Вместо горчив сарказъм и критика, тук звучат гордост, сила и вяра в духовния подем на българския народ. Стихотворението става химн на българската просвета, а по-късно и на 24 май – Деня на славянската писменост и култура.

Оригинален текст на стихотворението „Кирил и Методий“

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!…
В световните борби върви
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
сé жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек’ името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек’ се помни
в славянството во век веков!

Любопитна е историята за създаването на музиката. През 1901 г. стихотворението вече се изучава в училищата. В Ловеч, по време на час по пеене, композиторът Панайот Пипков е вдъхновен от ученик, който рецитира текста. Той веднага започва да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Така в класната стая се ражда мелодията, която скоро обхваща всички български училища и става неразделна част от националния дух.

V. Обществена и политическа дейност

Литературата е само една от многото дейности на Михайловски. Той е изключително активен и в обществения живот:

• три пъти е избиран за народен представител,
• работил е като съдия и адвокат,
• ръководил е отдел в Министерството на външните работи,
• бил е главен секретар в Министерството на правосъдието,
• бил е главен редактор на в. „Народний глас“,
• преподавал е в Софийския университет,
• участвал е в борбите за освобождение на Македония и Одринско.

ВМОК и разривът с Фердинанд

Дейността му във Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) претърпява множество идейни промени. В началото на XX век той е активен деец и през 1901 г. е избран за председател на организацията.

Първоначално Михайловски е приближен поддръжник на княз Фердинанд. Но постепенно започва да критикува политиката му по македонския въпрос, обвинявайки го в безпринципност и корист.

През 1904 г. във в. „Ден“ публикува статията „Потайностите на българския дворец“, в която разкрива нелицеприятни истини за княза. Фердинанд завежда дело, а съдът осъжда писателя на 7 месеца условно.

Това събитие се оказва повратен момент – Михайловски приема присъдата тежко и се отдръпва от активния обществен живот за дълъг период.

След процеса писателят живее още близо 20 години. Той не успява повече да заеме предишната си роля в обществото и политиката, но се отдава на литературата.

Умира през 1923 г., оставяйки богато творческо наследство – смесица от сатира, философия, публицистика и просветителски дух.

VI. Личност и наследство

Не можем да знаем вътрешните мотиви, довели до личностната и творческата нестабилност на Стоян Михайловски. Но можем да бъдем сигурни, че неговите подбуди са били напълно безкористни и благородни.

Той е учител и просветител, чиито идеали са били твърде високи, за да бъдат достигнати от което и да е общество. Именно затова остава разочарован, подобно на Алеко Константинов. Но неговото разочарование е ценно – защото оставя творби, които напомнят на поколенията, че „във царството на тиквите кратуната е цар“.

„Мухата“ – пример от творчеството

Мухата

задумала еднъжки на пчелата:
— И ти, и ази имаме крилца;
и ти, и ази сме деца
на същата родителка, на мощната природа;
защо тогава
цял свят теб възхвалява,
а мен наричат изверг на хвърчащата природа?

Пчелата отговорила: — От цвят на цвят
аз тичам да събирам аромат,
а ти
повсеминутно киснеш в мръсоти!

… Общественици български, тоз аполог
за вас е писан; той е малко строг,
но трябва да се каже
най-сетне истината, даже
когато е безмерно люта…

И вие — като мъдрите човеци — все за идеал
говорите, но с палавост нечута
въргаляте се повсечасно в кал.

Хронология на живота на Стоян Михайловски

Година	Събитие
1856	Роден на 7 януари в гр. Елена в семейството на книжовника Никола Михайловски.
1860–1869	Детски години в Елена. Израства в среда на книжовност и будност, под силното влияние на чичо си – Иларион Макариополски.
ок. 1870	Започва обучение в престижния лицей „Галатасарай“ в Цариград. Там получава солидна езикова и културна подготовка, научава френски език и се докосва до европейски идеи.
1874–1877	Заминава за Франция. Записва се в университета в Екс ан Прованс, за да учи право. Влиза в допир с френската култура, философия и политически идеи.
1877–1878	Прекъсва образованието си заради Руско-турската война. Завръща се в България, за да бъде близо до съдбовните събития.
1879–1880	Завършва правното си образование. Вече дипломиран юрист.
1880-те	Работи като адвокат и съдия в България. Постепенно започва да се занимава и с публицистика.
1880–1890	Изгражда се като общественик и юрист. Назначен е на различни длъжности в държавната администрация – в Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието.
1892	Започва да публикува в списание „Мисъл“. Същата година написва стихотворението „Химн на светите братя Кирил и Методий“ („Върви, народе възродени“).
1893	Издава сборника „Сатири. Нашите писачи и газетари“, насочен срещу безпринципната журналистика.
1890-те	Работи като главен редактор на в. „Народний глас“. Утвърждава се като сатирик и публицист.
1901	Избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Същата година композиторът Панайот Пипков създава музика към „Върви, народе възродени“, превръщайки го в химн на просветата.
1902–1903	Активно участва в дейността на ВМОК. Подкрепя първоначално политиката на княз Фердинанд.
1903	Преподава в Софийския университет. Дейността му се съчетава между преподаване, писане и обществени изяви.
1904	Публикува във в. „Ден“ статията „Потайностите на българския дворец“, насочена срещу княз Фердинанд. Съден е и получава 7 месеца условна присъда. Това събитие го пречупва и той се оттегля от активния обществен живот.
1904–1923	Живее в уединение. Продължава да пише сатири, басни и философски текстове. Литературата става основното му поле на изява.
1923	Умира. Оставя след себе си богато литературно и публицистично наследство и остава в националната памет като автор на химна на Кирил и Методий и един от най-острите сатирици в българската литература.

Стоян Михайловски е сложна и многопластова фигура в българската културна и обществена история. Той съчетава сатирата и философията, обществената дейност и личното разочарование, вярата в идеалите и критиката към пороците на съвременниците си.

Неговото най-голямо и вечно наследство остава „Върви, народе възродени“ – химнът, който обединява българите в стремежа към знание и духовен подем и който завинаги ще напомня за високата мисия на българската просвета.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК