ЯНА ЯЗОВА

Яна Язова – по псевдоним, с истински имена: Люба Тодорова Ганчева. Една от най-значимите български писателки. Специализира в Сорбоната през 1938 г. Публикува стихове, разкази, статии и др. Романът ѝ, “Левски” сe превръща в бестселър. Той е издаден след убийството ѝ и е част от тетралогията на нейния живот “Балкани”, която включва още романите “Бенковски” и “Шипка”.

I. Произход и семейство

Родена е в Лом, на 23 май 1912г. Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартал Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е и българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова.

Учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва Първа девическа гимназия в София (1930) и „Славянска филология“ в Софийския университет (1935).

II. Любовни връзки и брак

Съдбата на Люба Ганчева се променя, когато в живота й влиза фигура от изключително значение за нея – професор Александър Балабанов. Той се влюбва в нея от пръв поглед през 1930 година и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е всичко за нея – и меценат, и любим, и вдъхновител (прототип е на повечето от героите ѝ). Младата Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова точно от този така значим за нея човек. Отношенията между двамата предизвикват обществен интерес, не само поради 33-годишната разлика във възрастта им. Талантът и хубостта й, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много други писатели по онова време. Една от отровните стрели срещу Яна Язова например била, че тя е „единствената правописна грешка“ на проф. Балабанов. Днес за повечето от критиците й никой не се сеща, но най-дискутираните й творби продължават да бъдат актуални и преиздавани. През 2009 година БНТ включи историята на тази любовна двойка в категорията „Любовни истории“ на шоуто „Българските събития на XX век“.

Въпреки че след 1944 година обществото заклеймява Язова като любовница на известния професор, любовта им не е консумирана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938 година обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба.

Личи си, че професор Балабанов е изпитвал истинска любов към Яна, а ревността му е доказателство за това. През август 1938 година в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. С останалите художници Яна се чувства прекрасно – тя пише, а те рисуват край нея. Вълнува я тъмносиньото море и пясък, развалините на старите къщи, меланхолията на хилядите души, които една подир друга са напуснали този древен град. Вестта за силното приятелство бързо стига до София и Александър Балабанов решава да се намеси. Той е разярен от връзката между Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред свидетели. Жеков не издържа и се нахвърля на Балабанов. Любовната искра между писателката и художника обаче е изгасена преждевременно от професора. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които ѝ служат при написване на романа „Капитан“.

По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова пише:

Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича.

Професорът убеждава талантливата писателка, че ще се оженят. „Или ще бъдем заедно, или аз не ще бъда никъде“ – твърди Балабанов, година след скандала в Созопол.

Язова обаче се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио „София“, живял 16 години във Франция. Той й осигурява материално възможността да твори и й спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.

III. Творчество

Историческата трилогия „Балкани“

До 1944 година Язова пише и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“, като ползва сериозни исторически извори, превъплъщава се и в някои от главните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия.

След трилогията „Балкани“, в която влизат „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, след 1944 година тя написва и романите „Голямото и малкото“ и „Война“, обединени по-късно от изследователя Петър Величков в едно издание.

След 1944 г. Язова отказва да се присъедини към писателите, които приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и в житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот – историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към историческото време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Трилогията е завършена през 1962г. Предложен е приживе от авторката за печат романът „Левски“, който макар и препоръчан с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отхвърлен. По-късно, 13 години след смъртта на писателката, романът е отпечатан, подготвен по чернови. В следващите години излизат и двата други романа на трилогията, също разчетени по запазени чернови в ЦДА, тъй като оригиналите са задигнати и са в неизвестност и досега. В оцелялата част от архива на Яна Язова (освен трилогията „Балкани“) неиздадени приживе са и романите „Александър Македонски“, дилогията „Соления залив“ (част 1. – „Голямо и Малко“, и част 2. – „Война“), сборник с афоризми, драмата „Силян Щърка“. Не е известно дали Язова е написала и други творби в периода 1944–1974г.

Друго творчество

Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно – гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете ѝ са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност.

В най-добрите ѝ творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи – рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.

Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944г., но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.

През 1959 година умира съпругът й, а година по-късно тя се опитва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Ръкописът е одобрен за печат, но Язова трябва да премине през обичайната процедура за т.нар. буржоазни писатели – да се покае. Няма за какво обаче. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа й, ръкописът на романа й е върнат.

През 1960г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно ѝ казва, че няма да издадат романа.

Писателят Георги Мишев казва:

Един съсед ми даде наскоро и прочетох „Соления залив” на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд… Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме.

IV. Смърт и неизяснени обстоятелства

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено и досега.

Версия за убийство

Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от Петър Величков, че Яна Язова е убита (вероятно отровена) от агенти на ДС, а тялото ѝ съзнателно е оставено да се разложи, за да се заличат следите от убийството; че впоследствие оригиналите на неиздадените ѝ романи са присвоени от Николай Хайтов; и че анонсираният от Хайтов роман за Левски е всъщност романът на Яна Язова, който той залага за печат през 1985г., но се отказва да публикува под свое име след излизането на откъсите във в. „АБВ“. Величков твърди, че бил отведен при Тодор Живков, който разпорежда романът на Яна Язова да бъде издаден, но Хайтов „да не се закача“.

Тази версия добива сериозна популярност, тъй като името на Хайтов е замесено и в други обвинения за присвояване (виж предговора на Екатерина Томова в: „Забравените от небето“, 2. изд., 2008 г., изд. „Хермес“, http://www.hermesbooks.com/news.php?newsID=140).

Изчезването на архивите и ролята на Николай Хайтов

След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944–1974г. Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да проучи жилището ѝ за ръкописи, Николай Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Христо Д. Аянов. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва на 29 октомври 1974г. Величка Филипова, началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на Централния държавен архив прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които от 1987г. нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отстранен като председател на Творческия фонд. През 1980г. Николай Хайтов обявява публично в предаването „Всяка неделя“, интервюто е публикувано във в. „Народна култура“ на 19 февруари 1982г., че е завършил роман за живота на Левски и предстои публикуването му. През 1985г. вестник „АБВ“ публикува откъси от романа на Яна Язова „Левски“ по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза.

Столична община наименува на нейно име улица в кв. „Витоша“. От 2007г. родният ѝ град Лом провежда всяка година Национален литературен конкурс „Яна Язова“ за разказ на млади автори от 14 до 35г. През 2012г. томът „Таралеж се жени“ получава наградата „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“, а през 2013 г. и Христо Г. Данов (награда) в раздел „Издание за деца“.

Хронология на живота и творчеството на Яна Язова

Година	Събитие / Творба
1912	Родена на 23 май в Лом като Люба Ганчева. Баща ѝ Тодор Ганчев – доктор по философия, завършил в Цюрих. Майка ѝ Радка Бешикташлиева – внучка на Христо Стоев Дрянков (вуйчо на Христо Ботев). Родственик ѝ е и акад. Никола Начов.
1918–1930	Учи в Лом, Видин и Пловдив. Завършва Първа девическа гимназия в София (1930).
1930	Постъпва в Софийския университет, специалност „Славянска филология“. Запознава се с проф. Александър Балабанов, който става неин меценат, вдъхновител и любов. Той ѝ дава псевдонима Яна Язова.
1931	Публикува първата си стихосбирка „Язове“. Превежда Хайнрих Хайне – „Гласът на планината. Морски призрак“.
1934	Излизат стихосбирките „Бунт“ и „Кръстове“. В публикации се появяват преводи от украинския поет Спиридон Черкасенко.
1935	Завършва „Славянска филология“ в Софийския университет.
1936	Издава романа „Ана Дюлгерова“ (първо издание).
1937	Превежда стихове на Спиридон Черкасенко.
1938	Второ издание на романа „Ана Дюлгерова“. Годеж с милионера Джон Табаков в Париж – развален от Александър Балабанов. В Созопол се сближава с художника Марио Жеков.
1940	Роман „Капитан“. Поставя драмата „Последният езичник“ – за княз Владимир-Расате. Превежда романа „Кораби по небето“ от Гунар Гунарсон.
1941–1943	Заедно с Никола Балабанов издава детското списание „Блок“. Публикува книги за деца: „Герой“, „Лица в черти…“, „Весели другари“, „За малките художници“, „Играй с мен!“, „Нашата градина“.
1943	Омъжва се за инженер Христо Йорданов – един от директорите на Радио „София“.
1944	Завършва историческия роман „Александър Македонски“, написан след пътувания в Сирия, Египет, Палестина и Турция. При бомбардировките в София ръкописът изгаря в печатницата. След 9 септември отказва да приеме „социалистически реализъм“.
1944–1962	Работи върху трилогията „Балкани“ – романите „Левски“, „Бенковски“, „Шипка“. Епическа реконструкция на национално-освободителните борби.
1959	Умира съпругът ѝ Христо Йорданов.
1960	Опит да публикува романа „Левски“ в изд. „Народна култура“. Ръкописът е одобрен, но след отказа ѝ да напише хвалебствено стихотворение за Георги Димитров – върнат.
1962	Завършва трилогията „Балкани“.
1974	Последна бележка в дневника – 19 май. През август тялото ѝ е намерено в дома ѝ в полуразложено състояние, със следи от насилие. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища.
1974 (есен)	Изчезват оригиналите на ръкописите ѝ. Николай Хайтов и Христо Аянов влизат първи в дома ѝ. Комисията на СБП намира само чернови.
1974–1985	Възниква версията, че е убита от ДС и че ръкописите ѝ са присвоени от Хайтов.
1987	Издаден е романът „Левски“ (по чернова).
1988	Излиза романът „Бенковски“ (по чернова).
1989	Излиза романът „Шипка“ (по чернова).
2000	Сборник „Поезия“ – избрани стихотворения.
2002–2004	Публикуван е романът „Александър Македонски“ (пълно издание).
2003	Първо издание на дилогията „Соления залив“ – „Голямо и Малко“ и „Война“.
2004	Публикувана драмата „Силян Щърка“.
2006	Нови издания на романите „Ана Дюлгерова“ и „Капитан“, както и на драмата „Последният езичник“.
2007	В Лом е учреден Национален литературен конкурс „Яна Язова“.
2008	Публикувано второ издание на „Левски“.
2010	Второ издание на дилогията „Соления залив“.
2012	Книга за деца „Таралеж се жени“ печели наградата „Бронзов лъв“.
2013	Същата книга получава и националната награда „Христо Г. Данов“.
Днес	Яна Язова е призната за една от най-силните и трагични фигури в българската литература на XX век. Творчеството ѝ се преиздава и преоткрива от нови поколения.

Животът и творчеството на Яна Язова са драматично свидетелство за съдбата на българския талант, поставен между светли върхове и мрачни изпитания. Родена с дарба, красота и духовна сила, тя оставя след себе си произведения, които надживяват и най-тежките времена на забвение и цензура. Историческата ѝ трилогия „Балкани“ превръща национално-освободителното движение в епичен разказ за героизма, моралните устои и безсмъртния идеал на Водача. Поезията ѝ разкрива страст, социална чувствителност и психологическа дълбочина, а прозата ѝ търси образа на личността, бореща се със съдбата и предразсъдъците.

Въпреки изолацията след 1944 г., въпреки униженията, политическите натиски и зловещата ѝ смърт при неизяснени обстоятелства, делото на Яна Язова продължава да живее. С годините нейното име отново заема заслужено място в българската литература, а творбите ѝ се преиздават и преоткриват от нови поколения читатели. Трагичната ѝ участ само подчертава пророческата сила на нейните думи: „Делото изгражда своя творец“. Днес това дело – многопластово, вдъхновяващо и смело – е най-силното доказателство, че Яна Язова е и ще остане сред вечните имена на българската духовност.

Произведения

I. Романи:

1. “Ана Дюлгерова” (1936, 1938, 2002, 2006, 2013)

2. “Капитан” (1940, 1996, 2006)

3. “Александър Македонски” (2002, 2004)

4. “Левски” – първи том от трилогията „Балкани“ (1987, 2003, 2008)

5. “Бенковски” – втори том от трилогията „Балкани“ (1988, 2003)

6. “Шипка” – трети том от трилогията „Балкани“ (1989, 2003)

7. “Соления залив” (1. изд. 2003, 2. изд. 2010), дилогия за преврата на 9 септември и народния съд в две части; част 1. – „Голямо и Малко“, част 2. – „Война“

II. Поезия:

1. “Язове” – дебютна стихосбирка (1931)

2. “Бунт” – стихосбирка (1934)

3. “Кръстове” – стихосбирка (1934)

4. “Поезия” – избрани стихотворения (2000)

III. Драми:

1. “Последният езичник” – драма в 3 действия (1940, 2006)

2. “Силян Щърка” – драма в стихове (2004)

IV. Произведения за деца:

1. “Герой” – сборник разкази (1941)

2. “Лица в черти, стихове и колелца – как да бъдат нарисувани образите на видни българи – в стихове” (1941)

3. “Весели другари’ (1941) – стихчета с картинки от Бинка Николова-Вазова

4. “За малките художници” (1941) – стихчета с картинки от Б. Николова-Вазова

5. “Играй с мен!” (1941) – стихчета с картинки от Б. Николова-Вазова

6. “Нашата градина” (1941) – стихчета с картинки от Б. Николова-Вазова

7. “Как Мами учи децата си” (2009) – последният незавършен, но датиран ръкопис

8. “Таралеж се жени” (2012) – избрани творби за деца

V. Афоризми:

1. “Златни искри на скръбта” (2003), в един том със „Сол и пипер“ – афоризми на Ал. Балабанов.

VI. Преводи:

1. “Хайне, Х. Гласът на планината.” – Морски призрак : [Стих.] / Прев. от нем. Яна Язова. // Лит. глас, III, № 109, 4 апр. 1931, с. 2.

2. “Черкасенко, Спирдон. Бодлериада. – Чиста дева.” [Стих.] / Прев. [от украински] Яна Язова. // Лит. глас, IX, № 343, 24 февр. 1937, с. 2

3. “Гунарсон, Гунар. Кораби по небето” : Роман / Прев. от нем. Яна Язова. С предг. за авт. от Тодор Боров. – София : Славчо Атанасов, [1940]. – 458 с. – (Библ. Златни зърна. Г. IV ; кн. 11)

VII. Съставителство:

“Сол и пипер” – избрани афоризми и карикатури на Александър Балабанов (2003); псевдоним Добромир Стратев

VIII. Спомени и статии:

1. “Поезията на Александър Балабанов.” [Статия]. // Лит. глас, VI, № 218, 21 ян. 1934, с. 6.

2.,”Една вечер.” [Спомен за Мара Белчева]. // Вест. на жената, XVI, № 684, 17 март 1937, с. 4.

3. “Рози.” [Спомен за Евгения Марс]. // Вест. на жената, XIX, № 794, 20 дек. 1939, с. 3.

4. “Творческият дух на българката.” [Статия]. // Учил. преглед, ХХХІХ, 1940, № 2, с. 180-188.

5. “Един от първите.” [Никола Начов]. // Учил. преглед, ХХХІХ, 1940, № 10, с. 1278–1292.

6. “Кирил Христов” [Спомен]. // Лит. форум, XLVII, № 35, 2-8 септ. 1992, с. 5.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК