ИНЖЕНЕР ЦВЕТАН ЛАЗАРОВ

Когато в България се произнася думата „Лаз“, повечето хора, запознати с историята на авиацията ни, не мислят за марка камиони, а за нещо много по-значимо – за българските самолети, носещи тази абревиатура. Тя идва от името на проф. инж. Цветан Лазаров – един от най-изявените пионери на българското авиоинженерство, човек, без когото развитието на нашето самолетостроене вероятно никога не би достигнало нивото, с което днес се гордеем.

Животът и трудът на Лазаров са пример за отдаденост, инженерна смелост и непоколебима вяра в способностите на българските специалисти. Той е сред онези редки личности, които посвещават целия си живот на изграждането на технологична независимост на страната, работейки в трудни политически и икономически условия, често въпреки тях.

I. Ранни години и първи досег с авиацията

Цветан Лазаров е роден на 25 февруари 1896 г. в Плевен – същата година, в която на бял свят идва и другият голям български авиоконструктор Асен Йорданов. За разлика от Йорданов, който изнася таланта си в чужбина, Лазаров решава да го вложи основно в родината си.

Още млад, той проявява интерес към техниката и механиката. Първата му среща с авиацията идва по време на Балканската война (1912–1913), когато се записва като доброволец и работи като механик на летището край Мустафа паша (дн. Свиленград).

По време на Първата световна война служи първоначално в картечна рота. Силното му желание да се занимава със самолетостроене го подтиква да пише многобройни молби за преместване в авиационната част – молби, които в крайна сметка са уважени.

II. Пътят в инженерната професия

След края на войната Лазаров се записва в Аеропланното училище в Божурище. Но Ньойският договор (1919), който забранява на България да поддържа авиация, прекратява неговата служба като пилот.

Вместо да се откаже, Лазаров заминава за Германия, където прекарва четири тежки години в Берлин, завършвайки Висшето техническо училище в Шарлотенбург през 1926 г. с диплома на инженер. Това образование поставя основата на неговата бъдеща кариера.

Работа в Божурище – първи конструкции

След завръщането си в България, Лазаров започва работа в Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище. Първото му творение е безмоторен биплан, кръстен на полковник Борис Дрангов – национален герой и участник във войните за национално обединение.

В рамките на шест години в Божурище той проектира и двуместния учебен самолет ДАР-6, получил високи оценки от специалисти и пилоти, но така и недопуснат до серийно производство – факт, който не сломява устрема му.

Периодът в „Капрони Български“ – Казанлък

През следващите четири години Лазаров е технически директор на „Капрони Български“ АД в Казанлък. Там той създава КБ-3 „Чучулига-1“ – успешен самолет, от който са произведени 20 броя.

Втората ера в Божурище

Лазаров се връща в Божурище, за да реализира нови проекти. Най-забележим е ДАР-9 „Синигер“ – модифицирана версия, от която са произведени 42 самолета. Десет от тях са предадени на Югославия като репарации след Втората световна война, а един екземпляр се съхранява и до днес в музея в Загреб.

Последният самолет, конструиран във фабриката на Божурище, е ДАР-10А, използващ двигател „Алфа Ромео“.

Златният период – Ловеч (1941–1954)

В Държавната самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч Лазаров достига върха на кариерата си. Там се създават легендарните самолети „Лаз“. Първите от тях са за югославски конкурс, но най-голямо производство бележи „Лаз-7М“ – 150 броя, които остават в историята като последните серийно произвеждани български самолети.

Сред другите му проекти са:

• Лаз-8 – четириместен пътнически самолет, създаден специално за първомайската манифестация през 1949 г.;
• Лаз-9, Лаз-10Х, Лаз-11, Лаз-12 – експериментални и серийни разработки, целящи модернизация на българската авиация.

III. Преподавателска и научна дейност

През 1948 г. Лазаров получава титлата професор и оглавява катедра „Самолетостроене“ в Държавната политехника (дн. Технически университет – София). Там се опитва да постави основите на силна българска авиоинженерна школа, но променената политическа обстановка и липсата на подкрепа за авиационната индустрия осуетяват голяма част от тези планове.

Цветан Лазаров умира през 1961 г., без да успее да види нов български самолет, конструиран след неговите „Лаз“-ове. Днес ДСФ в Ловеч съществува под друго име и с друго предназначение – там дълги години са се произвеждали велосипеди и мотопеди „Балкан“. Някои от самолетите и инженерните разработки на Лазаров могат да се видят в Музея на авиацията край Пловдив.

Лазаров остава в историята като човек, участвал във всяка епоха на българското самолетостроене – от първите опити в Божурище до последните серийни машини в Ловеч.

Историята на проф. Цветан Лазаров е и история на българската авиация – кратка, но интензивна. Тя показва как един човек, с ясна цел и упорита работа, може да изведе цял отрасъл на международно ниво. За съжаление, упадъкът на самолетостроенето у нас след 50-те години прави възраждането му днес почти невъзможно – факт, който само подчертава значимостта на пионерите като Лазаров.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК