Битката при Скафида се провежда през 1304 близо до Порос (Бургас), България. В резултат на нея България преодолява кризата от края на 13 век и постига вътрешна стабилност и си възвръща по-голямата част от Тракия. За известно време след това Византия не представлява сериозна опасност за България.
Когато Теодор Светослав е коронован за цар през 1300, той търси отмъщение за татарските атаки срещу държавата в предишните 20 години. Предателите са наказани първи, включително патриарх Йоаким III, който е обвинен за подпомагане на врага на короната. След това Светослав се обръща срещу Византия, която подтиква татарските атаки и овладява много крепости в Тракия. През 1303 неговата армия се отправя на юг и си възвръща много градове. На следващата година византийците, предвождани от император Михаил ІХ, съимператор на баща си Андроник ІІ и баща на Андроник ІІІ, контраатакуват и двете армии се срещат близо до река Скафида.
Византийците имали предимство в началото и успели да притиснат българите към реката. Но увлечени в преследването на отстъпващите български войници, те се струпали на един мост, който се срутил. Реката била дълбока на това място и много византийци се удавили, ромейската войска изпаднала в паника, което обърнало хода на битката и спомогнало за победата на българите.
След битката при река Скафида император Андроник II бил принуден да върне на България няколко черномоски града и да даде за съпруга на Светослав Тертер внучката си – Теодорa.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
