НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПРЕЗ 1934 Г. МАКЕДОНСКИЯ БЪЛГАРИН ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ УБИВА КРАЛЯ НА СРЪБСКИЯ ОКУПАТОР ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ

На 9 октомври 1934 г., българският революционер Владо Черноземски убива в Марсилия, сръбския крал Александър Караджорджевич. Атентатът е организиран съвместно от хърватската организация Усташа – Хърватско революционно движение и българската Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). При атентата е убит югославският крал Александър I Караджорджевич, пристигнал на официално посещение във Франция. Френският външен министър Луи Барту е ранен и умира малко по-късно. Те са застреляни от дееца на ВМРО Владо Черноземски, който също е убит от охраната.

През 1934 година френският външен министър Луи Барту провежда дипломатическа кампания, целяща формирането на антигермански блок, включващ Франция, Италия и Югославия, който да допълни вече действащите Малка Антанта и Балкански пакт. Югославският крал Александър I се отнася със симпатии към новото правителство на националсоциалистите в Германия и дори подкрепя амбициите им за териториално разширение на изток, но през лятото на 1934 година постепенно отстъпва пред френския натиск. Така в края на август германското военно разузнаване започва да подготвя под ръководството на Херман Гьоринг своята Операция „Тевтонски меч“, която има за цел убийството на Луи Барту и крал Александър.

С организацията на операцията е натоварена Усташа, като за прякото изпълнение на убийството трябва да бъдат използвани по-опитните кадри на ВМРО. За извършването на нападението срещу крал Александър са определени Владо Черноземски, Мийо Крал, Звонимир Поспишил и Иван Раич. Четиримата заминават от Будапеща с фалшиви унгарски паспорти и на 22 септември пристигат в Лозана. Тук се срещат с Дидо Кватерник, една от най-високопоставените фигури в Усташа, и с Мария Вондрачек, от които получават нови фалшиви чехословашки паспорти, с които могат да влязат във Франция без виза. На 29 септември четиримата терористи пристигат в Париж, а на 6 октомври се разделят на две двойки – Черноземски и Крал заминават за Марсилия, където на 9 октомври трябва да пристигне краля, а Поспишил и Раич отиват във Версай, където трябва да извършат втори атентат в случай на неуспех на първото нападение. Черноземски и Крал пристигат в Авиньон, където отново се срещат с Кватерник и Вондрачек, които ги отвеждат в Екс ан Прованс. Сутринта на 9 октомври двамата получават от Кватерник по два пистолета и една граната и заминават с автобус за Марсилия.

Убития тиранин осъществявал системен етноцид над българското население в историко-географската област Вардарска Македония
Атентатът в Марсилия, секунди след като Владо Черноземски е убил крал Александър Караджорджевич. Това е момента в който полковник Пьоле посича Владо Черноземски. Дори паднал на земята той продължава да стреля.

Черноземски и Крал пристигат в Марсилия около 14 часа и заемат позиция срещу Борсовата палата на централния булевард „Канебиер“, на стотина метра от пристанището, където голяма тълпа очаква пристигането на краля. Крал Александър пристига с крайцера „Дубровник“ и около 16 часа слиза на брега. Той е настанен в открит автомобил, заедно с френския външен министър Барту и генерал Алфонс Жорж, и придружаван от полицейска охрана и почетен кавалерийски конвой потегля към префектурата. В последния момент Мио Крал губи самообладание и се отказва от изпълнение на поставената му задача, но Черноземски осъществява нападението съгласно плана. Той преминава през полицейския кордон държейки голям букет в който крие оръжието си, викайки „Да живее краля!“. След това бързо се качва на дясното външно стъпало на преминаващия автомобил и хвърляйки букета, вади пистолета си, като прострелва от упор крал Александър, който умира на място. Черноземски продължава да стреля, като ранява тежко Луи Барту и Алфонс Жорж, както и агентът от охраната Гале. Междувременно участник в охраняващия процесията конен конвой го посича по главата със сабята си и той пада от колата. В последвалата суматоха охраната действа напълно неорганизирано, открита е безразборна стрелба, при която са ранени и хора от публиката, а самият Черноземски е пребит и изпада в безсъзнание. Той е откаран в близък полицейски участък, където умира няколко часа по-късно. Тялото му е погребано на неизвестно място, за да не му бъде отдавана почит.

Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който е извършен атентатът, е изготвен през 1935 г., но е засекретен до 1974 г. Публикуван е за първи път от белгийския историк Жак дьо Лоней, и разкрива, че министърът е бил улучен от куршум 8 mm калибър, 1892 модел, калибър и модел, използван от френската полиция. Атентатът незабавно е свързан с ВМРО, тъй като на ръката на Черноземски е открита татуировка с текст „1924 г. – ВМРО – свобода или смърт!“, самият Черноземски не е идентифициран веднага. Въпреки това случаят не предизвиква очакваните от българската дипломация международни усложнения, включително евентуална окупация на страната. На името на Владо Черноземски днес са наименувани улици в Благоевград и Велинград. На него е наречена младежката революционна организация ВМРО „Владо Черноземски“ и дружество на МПО в Шепъртън, Австралия.