При протест, както при повечето други неща, лагерите са два: за и против. Като ироничното е, че „за“ означава против, а „против“ означава за. Например за оставка на правителството (тоест против правителството сме) или против оставка на правителството (тоест за правителството сме). Повечето хора обаче се поддават на емоциите и на политическата си диспозиция или инклинация (предразположеност или предубеденост). Едните настояват, че правителството е проводник на корупционни практики и е нужно да си ходи, другите твърдят, че такова решение в демократичните общества се взема на избори (въпреки че не правителство, а парламент се избира на избори). Според първите трябва промяна, вторите казват, че няма адекватна алтернатива на властта. Ала всички изглежда не вникват в сухата материя на правото, където е постановено категорично — такива протести в по-голямата си част противоречат на Конституцията на Република България.
Нещата отново са много прости, но дори добре образовани специалисти в сферата се опитват ненужно да ги усложняват. Да, регламентирано е правото на гражданите да протестират и никой не може да им го отнеме, но може да ги ограничи за какво да протестират. Протест се предполага, че се осъществява, когато група граждани имат претенции, че им се ограничават гражданските права. За целта те протестират пред утвърдените и действащи държавни институции, които имат правомощията да съблюдават техните права. Протестът не може да бъде концентриран върху насилствената смяна на тези институции или техния състав. Защо?
В България в днешно време, каквото се случи в САЩ, има тенденция да се емулира (подражава). Но има една тънкост при протестите в САЩ, а тя е, че те не целят насилствена смяна на властта. Специално с антиполицейските протести се иска действащите институции да извършат генерална промяна в сферата, което им е и в правомощията. Тоест се пледира за промяна в съответствие с местната конституция. Дори когато се искаше сваляне на президента на САЩ, се пледираше за неговия импийчмънт — неговото законно премахване според конституцията. Конгресът активира тази провизия и импийчва президента, но Горната камара го оправда и го остави на длъжност. Протестиращите приеха това и се насочиха към следващия вариант на конституционна промяна, а именно чрез избори. Те предстоят и всички се готвят за тях. Докато в България протестиращите и стоящите зад и с тях конституционни „спецове“ не са си научили добре урока и искат най-отявлено противоконституционна промяна. Защо обаче такава промяна би била противоконституционна, като се има предвид, че протестите са законна проява на недоволство и поставяне на обществени искания?
Много просто! Член 39 от Конституцията на Република България ясно и категорично постановява това. Първата алинея дава свобода на словото: „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово — писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.“ Дотук много щедро. Но веднага идва алинея втора, която охлажда всякакъв ентусиазъм: „Това право не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.“ Да, юристите обичат да казват, че законите подлежат на тълкуване, но тук не се оставя голяма възможност за това, защото тълкуването може да бъде само в една посока.
И нека тълкуваме! Искането на оставка на министър-председателя чрез протест (а дори само устно или писмено) представлява призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред. Ако този министър-председател сам не желае да си подаде оставката, призоваването към такова действие е насилствено. Ясно и просто! Освен това като довод за искането на тази оставка често се изтъкват недоказани обвинения в корупция, което пък представлява накърняване правата и доброто име на другиго (в случая на министър-председателя). Към това можем да добавим, че протестът срещу личност в частност и това, което тя представлява, пък си е чисто разпалване на вражда. И не на последно място, принуждаването чрез протест да се извърши някое нежелано действие от страна на някого, представлява насилие над личността. Много хора обичат да повтарят като папагали клишето, че властимащият не е над закона, но друго клише гласи, че той не е „под закона“ също, тоест той се ползва със същите права като редовите граждани. Именно тези права са го направили и властимащ. Затова и онези протестиращи, които искат оставка, нарушават Конституцията на Република България. Единствено за непротивоконституционно може да се приеме протест пред парламента с искането на вот на недоверие срещу правителството. Ако депутатите откажат, то те могат да бъдат сменени на избори. Ако няма с кого да бъдат сменени, хората са свободни да организират референдуми, движения или да сформират партии, като по този начин им се дава възможност да кандидатстват да влязат във властта (един гражданин на име Станислав Трифонов, заедно със свои съмишленици, в момента се опитва да направи именно това).
Една скоба: Има бивши протестиращи, които се обявяват срещу днешния протест, като казват, че „техният“ през 1997 г. срещу правителството на Виденов и за връщане на мандата от Николай Добрев (прочетете историята за справка!) бил целесъобразен, защото доларът тогава бил достигнал 3 000 лв., банките били фалирали и хората нямали какво да ядат, докато сегашният бил постановка на Кремъл. Грешка! И онзи протест на „който не скача, е червен“ също беше противоконституционен, защото същата конституция действаше и тогава.
Не ме разбирайте погрешно! Аз съм човек, който вярва в свободата на словото и нейната абсолютна неограниченост. За мен думичката „извинявай“ и свободата на словото не бива да бъдат последвани от съюзите „но“ и „ама“, което съм се ентусиазирал да разгледам в отделен казус. Затова ми е болно, че нашата конституция не гарантира едно фундаментално право на демокрацията, ако не и най-фундаменталното. И пак идваме до емулирането на САЩ и техните граждански борби за права. Парадоксалното е, че себепровъзгласената за най-велика демокрация на земята държава конституционно позволява всичко това, което по-горе описах, че в България не е позволено, а в същото време преследва гражданите си за това с второстепенни провизии към закона, които по принцип нямат право да противоречат на Конституцията на САЩ. Но в тази конституция има една т. нар. Десета поправка, която обърква много неща и която също ще разгледам в отделен казус. Следователен парадокс е, че в България никоя институция не преследва протестиращите за това, че потъпкват конституцията си, което пък е нарушение на конституцията от органите, които трябва да я съблюдават. В този смисъл, гражданите могат да протестират за това, че институциите нарушават конституцията, затова че не ги санкционират, че протестират. Иронично, но напълно логично.
С други думи, правителството нарушава конституцията, като не ангажира силовия си апарат да арестува протестиращите за оставка на правителството и ги предаде на съответния съд, а съдът, съблюдаващ изпълнителната власт не санкционира нея за това, че не действа в съответствие със закона. Още повече че сред протестиращите има политици и властимащи, което също означава, че абсолютно има правни основания за импийчмънт на президента — да! Тук сме свидетели на масови конституционни нарушения от всички страни.
По-младите протестиращи не помнят, че през 1991 г. имаше протест срещу тогава новата Конституция на Република България. 39 народни представители излязоха от Великото народно събрание в знак на протест. Днес няма къде да прочетете адекватно обяснение за това дори от някои от участниците в този протест. Изтъкват се всевъзможни причини, но не и тази, която се обсъждаше най-живо и разпалено от всички нас, които подкрепяхме този протест. Просто никой не я споменава и няма данни в интернет или в съвременните исторически извори, че е я имало изобщо. Причината тези хора да са против новата конституция е приликата ѝ с Димитровската конституция (прочетете я!). Това изтъкваха най-често като паралел. Според тях уж се дават права, а незначителни на пръв поглед алинеи под тези права изцяло ги отнемат. Чудесен пример е гореспоменатият член 39. Като паралел се изтъкваше Димитровската конституция, защото тя също дава много демократични права, но под почти всеки член се уточнява, че допълнителен закон ще установи как да се ползват тези права. Съответно допълнителните закони изцяло ограничават впоследствие тези права и превръщат текстовете от конституцията в празнословия. Днес ние сме свидетели на почти същия феномен, но с разликата, че днешната ни конституция поставя ясни условия как да бъде подменена. Нужно е избрани на избори депутати да гласуват свикването на Велико народно събрание.
Разбира се, не очаквам очеркът ми да бъде разбран и вникнат с подобаващото внимание. Защото съм установил чрез житейския си опит, че хората имат тенденция да се втурват към поредното зрелище в защита на поредната фалшива кауза, а накрая винаги остават излъгани. И може би няма да е лошо да не се опитваме да транслираме опит от чужди общества към нашата действителност, защото се получава обществено-политическа чалга от не много високо качество.
Автор: Николай Стефанов
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
