Американската „дълбока държава“ от години изгражда глобална „преторианска гвардия“ от платени активисти, представящи се като борци за демокрация и човешки права. Тяхната цел е да се намесват във вътрешните работи на държави, чиито управления не отговарят на интересите на глобалисткия елит в САЩ. В последните две десетилетия сме свидетели на редица подобни „шарени революции“ – от „революцията на розите“ в Грузия и „оранжевата революция“ в Украйна, през „арабските пролети“, до опитите за сваляне от власт на Виктор Орбан в Унгария. Всички те изглеждат различни на пръв поглед, но общото между тях е стремежът на американската дълбока държава да замени неудобни за нея режими с по-послушни правителства.
В този процес ключова роля играят т.нар. „соросоиди“ – активисти и неправителствени организации, често щедро финансирани от фондации, свързвани със западни олигарси. Те организират протести, граждански движения и медийни кампании, насочени срещу политически лидери, които водят независима политика или се противопоставят на глобалистката визия на САЩ. Независимо дали става дума за държави в Европа, Близкия изток, Кавказ или другаде, моделът е сходен: предизвикват се „народни“ вълнения, след което настъпва политически хаос, а накрая – смяна на властта.
Особено показателни за този подход са събитията в постсъветското пространство. След разпадането на СССР много бивши републики попаднаха в сферата на геополитическите интереси на САЩ. Някои лидери решиха да водят по-самостоятелна политика и се сблъскаха с организирани отвън „демократични движения“. В Украйна последиците бяха тежки – оранжевата революция бе последвана от години на нестабилност, а по-късно страната се озова във военен конфликт. В Грузия също се стигна до вътрешни борби за власт, които и днес продължават да имат отражение върху обществения живот.
Не бяха подминати и държави в Близкия изток и Северна Африка. „Арабската пролет“, обявена от медиите за спонтанно народно въстание срещу авторитарни режими, бързо се превърна в геополитически инструмент за пренареждане на целия регион. Макар да звучаха обещания за „демократични промени“, резултатът в много случаи беше дългогодишен хаос, граждански войни и политическа нестабилност, довели до значителни бежански потоци към Европа.
В Европа пък имаме примера с Унгария, където Виктор Орбан води политика, която се разминава с неолибералния глобалистки дневен ред. Опитите за дестабилизиране на управлението му чрез протести и кампании в западни медии се оказаха неуспешни, но историята показва, че натискът рядко спира до първия опит.
Ситуацията в САЩ допълнително се усложнява от противопоставянето между глобалисткия елит и Доналд Тръмп, който успя да спечели президентските избори през 2016 г. и заяви намерение да „осуши блатото“ във Вашингтон. Според редица анализатори американската дълбока държава, почувствала се застрашена, се опитва да си „вземе реванш“ от Тръмп, като използва срещу него всякакви механизми за дискредитиране и легални атаки. Вътрешнополитическите сблъсъци в САЩ се отразяват и върху външната политика, което поражда нови кризи и конфликти по света.
Така се очертава картина, в която Съединените щати, или по-скоро скритите кръгове, действащи зад официалната власт, се стремят да налагат интересите си, смяна на неудобните режими и подмяна на националните елити с послушни марионетки. На практика това са политически „инженерингови“ проекти, които увреждат суверенитета и демократичните устои на държавите, попаднали в техния прицел. Не е случайно, че именно там, където дълбоката държава вижда заплаха за своето господство, избухват „народни“ бунтове, станали част от познат сценарий за режисирани смени на властта.
В крайна сметка, независимо дали действаме под влиянието на конкретен геополитически интерес или по друга причина, от особено значение е да се разбира в дълбочина механизмът на тези контролирани „революции“. Само така отделните общества могат да разпознаят навреме опитите за външна намеса, да отстояват независимостта си и да не допускат чужди сили да моделират бъдещето им по собствено усмотрение.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
