Васил Александров Михайлов е български театрален и филмов актьор. Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия.
През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.
Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967 –) и в „Театър 199“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата.
Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на Съюза на българските филмови дейци (1973), както и заместник-председател на САБ (1982 – 1989).
С над 230 роли на театралната сцена, в киното и телевизията. Казва, че трябва да изиграеш поне 50 роли, преди да станеш истински актьор. Получил всички възможни награди, той дори отказва отличия, когато има позиция.
“Големият Станиславски е казал – зрителят идва в театъра, дава своя лев и казва – лъжи ме, но ме лъжи хубаво. Което никак не е лесно”, казва Михайлов.
“Знам, че лицето от екрана се износва, когато не присъства стойностно в изкуството. Моята работа не е да давам интервюта и да ходя по коктейли, а да снимам филми и да играя в театъра. Когато ме упрекват, че избягвам светската показност, се оправдавам, че това не ми е работа”.
Първата страст на Васил от дете е пеенето. Дядо му, баща му и по-малкият му брат също пеят. Самият той започва още като ученик, когато гласът му отрано мутира. Хората питали кой е този бас в четиригласния смесен хор на Пето основно училище “Митьо Станев“ в Стара Загора. Казват му, че гърлото му е голямо и трябва да пее. Тогава мечтае да стане голям бас, оперното пеене е голямата му любов. Подготвя се за кандидатстване в консерваторията, но не се явява на изпитите, защото театърът вече е в кръвта му.
Още в гимназията Васил започва да играе в театрални пиеси. Първата му роля е комедийна. Учителите по литература и артистите от театъра го заразяват с тази „болест”.
“Веднага след войната и така наречения Ден на свободата – 9 септември, в кварталния клуб играеха пиеси. Нямаше телевизия, имаше радиоточки. И тогава човек е имал една особена нужда. Нашите съученици от близките села ги пускаха по-рано от училище, за да се приберат и да направят спектакъл по родните места. Заразата беше невероятна“, разказва актьорът.
След казармата работи като шлосер-матричар пети разряд в старозагорския завод “Светлина“. Там участва в няколко самодейни постановки. Отива в София да гледа изпитите във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), на които се явява приятелят му Стефан Германов.
“Гледах, гледах, и шлосер-матричарят доби самочувствие. Казах си, че тука и аз мога да кандидатствам. Научих едно-две стихотворения и се явих на изпита. Бях сигурен, че ще вляза.
През есента 1960 г. го приемат в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Завършва го през 1964 г. и първата му официална работа е в Драматичния театър „Иван Димов“ в Хасково.
“Преди да вляза във ВИТИЗ, бях богат млад мъж, вземах 700-800 лв. като шлосер-матричар, а като излязох оттам, взимах 67 лева чисти“, разказва още Михайлов за първата си заплата. – “Не стигаха за нищо, най-много книги си купувахме тогава. Имахме предимство – пазеха ни книги в книжарницата”, разказва той в интервю. Първата театрална критика за него е озаглавена “Стругарят, който стана Ричард Трети”.
“Питах автора защо стругар, все пак бях шлосер, а той ми отговори “Защото стругарят е най-яркият представител на работническата класа“, спомня си той.
На следващата година, когато е едва на 27, става директор на театъра. За три години в Хасково изиграва 16-17 роли. През 1967 г. постъпва в Театъра на армията в София. Играл е в и в постановки в “Театър 199”, Народния театър “Иван Вазов”, театър “Движение” и др.
Дебютира в киното, когато е на 24 г. Първата му роля е в “Хроника на чувствата“ на Любомир Шарланджиев. От 70-те години играе в още много филми, сред които “Басейнът”, “Петимата от РМС”, “Хан Аспарух”, “Златният век”, “Време разделно“, “Маргарит и Маргарита”, „Дунав мост“, та чак до “Възвишение” през 2017 г. и “Ханът и империята“ през 2019 г.
Но ролята, с която става безспорен любимец на публиката, е тази на капитан Петко войвода в 12-серийния едноименен филм от 1981 г., с режисьор Неделчо Чернев и сценарист Николай Хайтов. Първоначално Коста Цонев е трябвало да изиграе персонажа.
“Мен не ме знаеха още. Показвали са на Хайтов снимки от кастингите с различни актьори, но той не ги е одобрявал. Когато вижда мен, казва “Ей, този помак е човекът!“… Тогава играех много в театъра и беше тежко. Жена ми водеше малкия син на снимки, че да ме види, да не забрави баща си“, разказва Михайлов.
Изборът на Хайтов се оказва повече от добър. При обиколката на екипа из страната актьорът е посрещан като национален герой с хляб и сол. Тогава обаче разказва на публиката колко тежки са били снимките – носел по 40 кг снаряжение, получил травми. Оттогава тръгва и страстта му да колекционира ножове. В този филм той успява най-добре да разгърне и своя глас на екрана – изпява сам песента от филма:
“Нищо, че сме малка страна, българската душа е голяма! Достатъчно е да чуеш как се пее в Тракия, как се пее в Добруджа, как се пее в Северозападна България, как се пее в Банско… Толкова много души има България”, казва Михайлов.
Още същата година получава наградата за най-добра мъжка роля на Съюза на българските филмови дейци за ролята в “Капитан Петко войвода” и това е само едно от многото му отличия. През 1998 г. получава наградата “Максим“ за цялостно творчество на театър “Българска армия“.
През 2014 г. е награден със “Златен век“ (огърлие) на Министерство на културата – за изключителния му принос в киното и театъра. А през 2018 г. получава награда “Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство и държавната награда “Св. Паисий Хилендарски”.
Същата година обаче той отказва да получи награда “Икар” на Съюза на артистите в България (САБ) за изключителен принос към българския театър. Тогава казва, че след своя опит, успехи, а и грешки си е извоювал привилегията да отказва роли, приятелства и награди. Мотивира отказа си с думите:
“Това е моят малък скромен протест за всичко онова, което става и не се случва в театъра! Няма да взема тази награда, защото аз отдавна не съм член на САБ. В моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация”.
Актьорът е сред учредителите на фондация „Аскеер“, която връчва едноименните годишни награди – конкуренти на икарите. През 2019 г. той е удостоен с орден “Стара планина” (първа степен) – за изключително големи заслуги в областта на културата и изкуството.
„Аз от 20 години получавам признание във вид на награди и това прави много щастливи моите синове и внуци. Защото, знаете ли, аз вече съм преболял и радостта, и болката от много неща. Но е хубаво, че този орден ме прави герой в очите на внуците”, казва тогава Михайлов.
Покрай актьорската професия, той за малко влиза в политиката – в началото на промените в България след падането на комунизма през 1989 г. През 1990 г. е избран за депутат в VII Велико народно събрание.
“130 души бяхме решили уж да не си вземаме заплатите като депутати в Народното събрание. И какво стана – останахме само трима-четирима. Аз, Нешка Робева, Светлин Русев и отец Панкратий. Тогава си дадох сметка, че посредствеността завладява България”, казва за този период той.
Един от любимите му монолози е този, с когото изпраща своя приятел – един от другите големи български актьори – Наум Шопов. Думите са на Дон Жуан:
“Господи, аз знам, че там горе не се задават въпроси. Там горе се отговаря, но толкова искам да те питам, Господи, там горе има ли любов? Мълчиш, нищо, ако няма, не е страшно, там ще има любов, Господи, аз идвам”.
През 2019 г. актьорът загубва своя първороден син – Александър Михайлов, който е дългогодишен водещ на предавания за култура в програма “Христо Ботев” на БНР, куклен режисьор и автор на детски пиеси. Той почива на 55-годишна възраст от тежко заболяване. Актьорът има още един син – Васил Михайлов.
Съпругата му Гергана Михайлова е журналист и автор на биографичните книги за Тодор Колев „Варненското софиянче от Шумен”, „Емил” за Емил Димитров и “Балерината Красимира Колдамова”.
Двамата имат трима внуци. За които дядо им е герой.
ТЕАТРАЛНИ РОЛИ:
Ролите, изиграни на сцената на Театър „Българска армия“:
- 1968 – Боян – „Боян Магесникът“, Кирил Христов, режисьор Анастас Михайлов
- 1968 – Васка Пепел – „На Дъното“, Максим Горки, реж. Леонид Варпаховски
- 1971 – Фьодор – „Нашествие“, Леонид Леонов, реж. Кънчо Илиев
- 1972 – полковник Огнянов – „Съд на честта“, Рангел Игнатов, реж. Крикор Азарян
- 1972 – Георги Димитров – „Дяволският кръг“, Хеда Цинер, реж. Елка Михайлова
- 1972 – старшина Васков – „А утрините тук са тихи…“, Борис Василиев, реж. Крикор Азарян
- 1988 – Сюлейман Ага – „Време разделно“, Антон Дончев, реж. Асен Шопов
- 1974 – Лопахин – „Вишнева градина“, Антон Чехов, реж. Крикор Азарян
- 1976 – Сизве Банзи – „Сизве Банзи е мъртъв“, Атол Фюгард, реж. Крикор Азарян
- 1977 – Суслов – „Дачници“, Максим Горки, реж. Асен Шопов
- 1977 – Виктор Мишлаевски – „Дните на семейство Турбини“, Михаил Булгаков, реж. Леонид Е. Хейфец
- 1978 – Дантон – „Делото Дантон“, Станислава Пшибишевска, реж. Анджей Вайда
- 1981 – Боздугански – „На гости у министъра“ или „Службогонци“, Иван Вазов, реж. Иван Добчев
- 1981 – „Капитан Петко Войвода“
- 1982 – Ричард – „Ученика на дявола“, Бърнард Шоу, реж. Леон Даниел
- 1983 – Чудовището – „Денят в който Мери Шели срещна Шарлот Бронте“, Едуард Мане, реж. Крикор Азарян
- 1986 – Абазов – „Нощно съжителство“, Маргарит Минков, реж. Пламен Марков
- 1987 – Серебряков – „Вуйчо Ваньо“, Антон Чехов, реж. Красимир Спасов
- 1989 – Бакаи – „Лицева опора“, Тибор Дюркович, реж. Николай Ламбрев
- 1990 – Иван Коломийцев – „Последните?“, Максим Горки, реж. Красимир Спасов
- 1991 – Гейвин Стивънс – „Реквием за една монахиня“, Уилям Фокнър, Албер Камю, реж. Николай Ламбрев
- 1992 – Каракалпаков – „Двубой“, Иван Вазов, реж. Николай Ламбрев
- 1993 – Фил Хоугън – „Луна за несретници“, Юджийн О’Нийл, реж. Николай Ламбрев
- 1994 – Стефан Стамболов – „Величието и падението на Стефан Стамболов“, Стефан Цанев, реж. Николай Ламбрев
- 1996 – Полоний – „Хамлет“, Уилям Шекспир, реж. Николай Ламбрев
- 1996 – Игото – „Опит за летене“, Йордан Радичков, реж. Крикор Азарян
- 1996 – Галоти – „Емилия Галоти“, Готхолд Ефраим Лесинг, реж. Красимир Спасов
- 1998 – Бащата – „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Тенеси Уилямс, реж. Николай Ламбрев
- 1999 – Димитър – „Буре барут“, Деян Дуковски, реж. Крикор Азарян
- 2001 – Аврам Танурков – „Бая си на бълхите“, Боян Папазов, реж. Крикор Азарян
- 2002 – „Финале Гранде“— авторски спектакъл на Камен Донев
- 2003 – Генералът – „Четвъртата сетра“, Януш Грловацки, реж. Крикор Азарян
ФИЛМОГРАФИЯ
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2019 | Ханът и империята | хан Кубрат | ||
| 2017 | Възвишение | хаджи Петър Матеев | ||
| 2015 | Жажда | бащата на момичето | ||
| 2014 | Пътят към Коста дел Маресме (Bulgarian rhapsody) | Рангел | ||
| 2014 | Имунитет | България/САЩ | дядото | |
| 2013 | Дърво без корен (Tree Without a Root) | Великобритания/Германия/България | Гатьо Игнатов | |
| 2012 | София (Sofia) | САЩ | домакин | |
| 2010 | Стъпки в пясъка | бай Гроздан, бащата на Слави | ||
| 2008 | Последното пътуване (тв) | |||
| 2006 | Приятелите ме наричат Чичо (тв) | Румен Стефанов Михайлов – Чичо | ||
| 2005 | Принцът и просякът | |||
| 2004 | Как убих светец (Kako ubiv svetec) | Франция/Македония/Словения | ||
| 2004 | Изпепеляване | генерал от ДС | ||
| 2002 – 2003 | Камера! Завеса! (тв сериал) | 6 | звездата Звезделин Карабаджаков / граф Алмавива в 3 серии (I, II, III) | |
| 2002 | Лист отбрулен | Идриз | ||
| 2001 | Най-важните неща | 2 | Меридиан | |
| 2001 | Огледалото на дявола (тв сериал) | 4 | Папаризов | |
| 2001 | Съдбата като плъх (тв) | България/Македония | бащата на Георги | |
| 2001 | Версенжеторикс (Vercingétorix) Друиди | Франция/Канада/Белгия | галът Виридо | |
| 2000 | Краят на ХХ век | Нишкия митрополит | ||
| 1999 | Дунав мост (тв сериал) | 7 | следователят | |
| 1998 | След края на света | България/Германия/Гърция | Авраам „къркача“ Коен | |
| 1996 | Вълкадин говори с Бога | Вълкадин, заможен селянин | ||
| 1996 | Всичко от нула | |||
| 1995 | Повод за убийство | |||
| 1994 | Забраненият плод | бащата | ||
| 1994 | Честна мускетарска (тв) | Арамис | ||
| 1991 | О, Господи, къде си? | химикът Васил Мишев | ||
| 1989 | Индиански игри | Йон | ||
| 1989 | Маргарит и Маргарита | Нерезанов | ||
| 1989 | Право на избор | |||
| 1988 | Голямата игра (Большая игра) | 6 | СССР/България | Матен |
| 1988 | Време разделно | 2 | Сюлейман ага, местен управител | |
| 1987 | Приземяване | Димовски, любовникът на Христина | ||
| 1987 | Мечтатели | Петко Каравелов | ||
| 1986 | Дом за нашите деца (тв сериал) | 5 | Паскалев, партийния секретар | |
| 1986 | Денят на владетелите | 2 | хан Крум | |
| 1986 | Амиго Ернесто | |||
| 1986 | Характеристика | Крушев | ||
| 1984 | Златният век (тв сериал) | 11 | Карач, майстор-строител (в 10 серии; без 7-а) | |
| 1984 | Събеседник по желание | Боян Бъчваров-Бъч | ||
| 1983 | Фалшификаторът от „Черния кос“ (тв сериал) | 3 | полковник Димитър Василев Мирски, следовател (в 3 серии: I, II, III) | |
| 1983 | Римска делва (тв) | |||
| 1981 | 681 – Величието на хана | хан Кубрат | ||
| 1981 | Капитан Петко войвода (тв сериал) | 12 | Петко Киряков, капитан Петко войвода | |
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | хан Кубрат | |
| 1981 | Пришествие | Чернев | ||
| 1978 | По дирята на безследно изчезналите (тв сериал) | 4 | Харалампи Стоянов | |
| 1979 | Сами сред вълци (тв сериал) | 5 | генерал Никифор Никифоров (Журин), отговарящ завоенните съдилища в България, главен информатор на Пеев (в 5 серии: I, II, III, IV, V) | |
| 1978 | По дирята на безследно изчезналите (тв сериал) | 4 | Харалампи Стоянов | |
| 1978 | Войната на таралежите (тв сериал) | 5 | бащата на Камен | |
| 1978 | Момчетата от „Златен лъв“ (тв сериал) | 4 | бащата | |
| 1978 | Инструмент ли е гайдата? | секретарят на съвета | ||
| 1978 | Всички и никой | следователят | ||
| 1978 | Адиос, мучачос | Джамбаза/богатият селянин в кръчмата | ||
| 1977 | Нечиста сила (тв сериал) | 3 | кмета Божил | |
| 1977 | Слънчев удар | |||
| 1977 | Петимата от РМС (тв сериал) | 5 | Никола Гешев, началникът на полицията | |
| 1977 | Басейнът | Хари, треньорът | ||
| 1977 | Хора отдалече | бригадирът Добри Жеков | ||
| 1977 | Хирурзи | д-р Константин Панов | ||
| 1976 | Земя без въздух | |||
| 1976 | Чичовци (тв сериал) | 4 | даскал Гатю | |
| 1976 | Реквием за една мръсница (тв сериал) | 2 | Коко, таксиметровият шофьор (в II серия: „Реквием за една мръсница“) | |
| 1975 | Вечни времена | Иван Стоянов | ||
| 1975 | Магистрала | шофьорът | ||
| 1974 – 1976 | Сбогом, любов (тв сериал) | 3 | Агликин, началник на строителното управление | |
| 1974 | На живот и смърт (тв сериал) | 3 | Атанас Щерев | |
| 1974 | Синята лампа (тв сериал) | 10 | Ангел | |
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | капитан Стрезов | |
| 1974 | Гардеробът (тв) | (гласът на гардероба) | ||
| 1974 | Господинката (тв) | Господинката | ||
| 1974 | Ламята | дърваря Брадван | ||
| 1973 | …И дойде денят | (гласът на фантома) | ||
| 1973 | Нона | Тошо | ||
| 1973 | Тигърчето | Кольо, бащата | ||
| 1973 | Като песен | другарят Ким | ||
| 1972 | Вятърът на пътешествията | бай Кольо | ||
| 1972 | Катастрофата | 3 | ||
| 1972 | Автостоп | Пешо | ||
| 1971 | Герловска история | старшията | ||
| 1971 | Края на песента | Ибрям Али | ||
| 1970 – 1971 | Ало, д-р Минев! (тв сериал) | 5 | Василев, съсед на Миневи | |
| 1970 | Един миг свобода | 2 нов. | Стамо (в новелата „Искам да живея“) | |
| 1970 | С особено мнение | |||
| 1969 | Свобода или смърт | поп Сава | ||
| 1967 | С дъх на бадеми | професор Северинов | ||
| 1962 | Хроника на чувствата |
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
