През 1980 г. започва да се излъчва “Студио Х”. Поредицата представя много хубави български и чуждестранни криминални филми. Очаква се с нетърпение пред малкия екран, защото е врата отворена към мечтания Запад, който е символ на прогрес, непознати емоции и енергия, а не както сега на упадък.
Целите и задачите на това студио са да запознава телевизионните зрители с най-добрите криминални и приключенски произведения от международните телевизии и кинематографии. Към студиото е създаден художествен съвет, който ръководи цялата му дейност. Художествен ръководител е Иван Комитов, членове са изтъкнати телевизионни и кинодейци като Кирил Василев, Антон Антонов-Тонич, Свобода Бъчварова, Евгени Константинов, Атанас Свиленов, Александър Грозев, Любен Попов, Захари Жандов, Константин Луканов и др.
Цел е и освен най-добрите образци от световните телевизионни и кинопродукции в областта на жанра да има и своя продукция. Сред плановете му фигурират произведения на автори като Димитър Пеев, Евгени Константинов, Александър Шчибор-Рилски, Конрад Фиолковски, Люсио Флетчер, М. Богомилов, Максим Наимович и Георги Костов, които ще бъдат реализирани от Асен Траянов, Хачо Бояджиев, Любен Морчев, Мариана Евстатиева, Никола Рударов, Димитър Аврамов.
Програмното време на студио „Хикс“ е всяка събота от 23.00 часа по първа програма, а повторенията всяка неделя по втора програма.
Първият филм от поредицата е 3-серийния български „Аберацио Иктус“ по едноименната книга на Димитър Пеев. Режисьор е Асен Траянов. В главните роли са Петър Пейков, Ириней Константинов, Красимира Петрова . В годините до 1990-а, са излъчени и редица други български криминални филми и сериали като “Вероятност, равна на нула” (1982), “Третото лице” (1983), “Един ден аванс” (1987), “Черните рамки” (1988), “Двойна примка” (1987), “Горещи следи” (1986), “9 – цифрата на кобрата” (1989), “Спирка Берлин” (1982), “Денят не си личи по заранта” (1985), “Подарък в полунощ” (1985) и много други.
Оригинално музикалната тема в началото преди филма е част от италианския филм от 1975 година „Полицията бездейства“ („La polizia sta a guardare“) на италианския композитор Стелвио Чиприани.
Освен “La polizia sta a guardare” (“Полицията наблюдава”, 1973), в Студио “Х” са излъчвани още “La polizia chiede aiuto” (“Полицията търси помощ”, 1974) и “La polizia ha le mani legate” (“Полицията е с вързани ръце”, 1975) и други.
Ако поредицата имаше официален рейтинг веройтно би бил един от най-високите в историята на българска телевизия. Децата не бяха допускани винаги да гледат и когато това станеше емоцията бе несравнима. Това беше историята на един епизод от късния соц в България…
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
