От години наблюдавам как се наливат пари уж за емигрантски каузи, а в същото време се затварят прогресивно училища в България и финансите за култура са, без преувеличение, джобни стотинки. Отчетността, идваща отвън, е смешна — без никакъв шанс за адекватност. А „каузата е велика“, и то за сметка на българския данъкоплатец, който не може да си плати тока. От години роптая срещу тази несправедливост, но тя набира все повече скорост и все по-малко гласност ѝ се дава.
Повече от век българските общности зад граница са свикнали да се самофинансират. Да, нищо особено не са постигнали, но са имали чест и гордост, че сами поддържат идентичността си навън. Докато не дойдат в един момент себични и нечисти бизнеси и политически интереси директно от България — хора, които никога не са били истински емигранти — с идеята си буквално да завладеят общностите навън и да ги подчинят на собствените си интереси. Преди нямаше пари за църкви, за училища, за културни центрове, защото всичко идваше от насъщния на работаря, на анонимника, за когото никой никога няма да пише. Сега дойдоха позьорите, с големите пари, наши пари, крадени. Те са издевателите над нацията вече не само на национално, но и на глобално ниво. И точно те унищожиха емиграцията. Но как точно?
Преди време български неделни училища имаше само към църквите, представляващи определен район в чужбина. Но дойде време, когато българското правителство, с пари на българския данъкоплатец започна да „рине“ милиони в посока Запад, за да уж се консервира българското и съответно да се поддържа то в „идующите“ поколения. Наляха се не просто пари и ресурс, а и авенюта за постигане на лични цели. Политическите са ясни и лесно разгадаеми. А „бизнесът“ целеше да монополизира обществото навън и да го направи свой роб. И успя! С малки изключения.
Ще кажете: с какво толкова вреди финансирането на емигрантски общности, като има все пак позитиви от това? Номер едно: с лицемерието си! Номер две: с неефективността си откъм културна стойност. Нашите училища навън са неспособни да доставят качество, защото те се борят за количество — както откъм бройка ученици и съответно финанси от България, така и откъм лично облагодетелстване. Има хора, паразитиращи в САЩ само на гърба на българския данъкоплатец, които на всичкото отгоре допълнително таксуват местните работари и децата им, за да ги „учат“. В същото време в България се затварят рекорден брой училища. Преди години едно училище в чужбина „изкарваше“ достатъчно пари, за да си плати разходи и наеми и двамата директори да си разделят по приблизително 50 000 лева чиста печалба в края на годината — сума, с която много от родителите на техните ученици живееха и подпомагаха „каузата“ им цяла година. В същото време в България нямаше пари за тетрадки и моливи за първолаци. Тази извергщина трябва да се назове силно, защото властите в родината се поддават и подпомагат интереси навън (но вътрешни), които са в ущърб на самите хора навън. Ама учели ги на „четмо и писмо“, поддържали били българското в емигрантчетата. Пандемията ни показа ясно, че всичко това може и е можело да се поддържа дистанционно. Спрете наливането на пари в чужбина! Те отиват в ръцете на нечисти хора, на паразити, номенклатури и лицемери! Те паразитират както на гърба на България, така и на гърба на бедния емигрант. Защото богати емигранти в чужбина няма в по-голямата част. Онези от тях, които могат да се нарекат такива, са в предимно част от системата на източване от България към чужбина. Има българска медия, която всяка година публикува какви пари отиват там, затова не е лошо всички българи да се поинтересуват и да се възмутят с право. Тази година всъщност не помня да съм видял разчет от въпросната медия.
Как оперира например едно училище в чужбина? В началото всичко беше на принципа на „мъртвите души“ — колкото повече надписани ученици, толкова повече финансиране без голям контрол. След това дойде и политическото лоби, което издейства лицензи и дипломи за емигрантски деца, които да са наравно с тези на българските. Заради статута и „келепира“ всичко живо започна да си записва децата на училище. И да си плаща допълнително. Така едно дете от чужбина, учило само в неделя, взема диплома като вашето дете, учило от понеделник до петък цели 12 години. Независимо какво произлезе впоследствие, това си е неравнопоставено положение. Защо политиците го правят ли? Не ме карайте да влизам в извратени умове, по-скоро мозъци, и да спекулирам. Те си знаят. А и го загатнах в третия абзац по-горе. Но докато децата в чужбина ги обучават само в неделя учителки, които през седмицата се изявяват като готвачки и чистачки, истинските готвачки и чистачки в България няма да могат да си позволят да купят ранички на своите деца.
Затова — спрете финансирането на емигрантски общности! Самите тези общности могат да се самофинансират и да поддържат българското. Това финансиране не отива реално при тях, а в ръцете на същата мафия, която ви контролира и тормози безпощадно в родината. Казва ви го дългогодишен емигрант! Послушайте го!
Автор: Николай Стефанов
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
