ВОЙНАТА НА ТАРАЛЕЖИТЕ

„Войната на таралежите“ е български детски филм от 1979 година, режисиран от Иванка Гръбчева и базиран на едноименния роман на братя Мормареви. Филмът е създаден по сценарий на известните български писатели и сценаристи Мориц Йомтов и Марко Стойчев, известни като братя Мормареви. Това е една от най-обичаните и запомнящи се детски продукции в историята на българското кино, която продължава да бъде гледана и обичана и до днес.

Песента към филма е от най-запомнящите се и носталгични в българското кино като носи посланието за изгубеното детство и прехода към зрелостта. Текстът е силно емоционален и остава траен спомен за тези, които са израснали с този филм.

I. Сюжет

Сюжетът на филма разказва историята на група деца, които решават да създадат тайна организация, наречена „Таралежи“. Водени от желанието да защитят своите квартални територии от по-големите момчета, те се организират и създават своя собствена „армия“ от таралежи. Основният герой – шестокласникът Живко, който е известен със своята хитрост и предприемчивост, заедно с приятелите си предприема редица хитроумни планове, за да запази квартала си.

Децата използват различни тактики и стратегии, за да отблъснат врага, включително поставяне на капани и измисляне на хитри схеми. Основната идея на филма е борбата за правото на лична територия и създаването на детския свят като паралелен на този на възрастните, но с повече въображение, хумор и невинност.

II. Главни герои и актьори

• Живко (Ивайло Калоянчев) – Лидерът на „Таралежите“, който е изключително съобразителен и предприемчив.
• Гергана (Ваня Цветкова) – Единственото момиче в групата, но с не по-малко хъс и смелост от момчетата.
• Цецо (Георги Славчев) – Най-добрият приятел на Живко, който винаги е до него в трудните моменти.
• Кольо (Стефан Бояджиев) – Дребен, но изключително изобретателен.
• Чичо Митко (Георги Русев) – Бащата на Живко, който често не разбира детските игри, но в крайна сметка се включва в тях.

III. Режисура и сценарий

Филмът е режисиран от Иванка Гръбчева – една от малкото жени режисьори в българското кино, която успява да предаде детската психология и ежедневието на децата с топлина и разбиране. Сценарият на братя Мормареви е пропит с техния характерен хумор и неподправеност, което прави диалозите и ситуациите изключително реалистични и забавни.

IV. Тематика и послания

„Войната на таралежите“ не е просто детски филм. Той е социална сатира и критика към света на възрастните, представен през погледа на децата. В него има ирония, хумор и философия, която е достъпна както за малките, така и за по-големите зрители. Посланията за приятелството, смелостта, честността и защитата на личната територия са универсални и вечни.

V. Културно влияние и наследство

Филмът бързо се превръща в култова класика и е обичан от поколения български зрители. Той успява да улови атмосферата на социалистическа България от края на 70-те години и да покаже живота на децата в тогавашната среда – с игри на двора, без смартфони и дигитални устройства, но изпълнен с въображение и приключения.

Музиката към филма, създадена от композитора Борис Карадимчев, също допринася за запомнящото се настроение и атмосфера. Мелодиите са весели, игриви и създават усещане за детска безгрижност.

„Войната на таралежите“ остава една от най-емблематичните детски продукции в българското кино. Със своето оригинално съдържание, незабравими герои и универсални послания, той продължава да бъде актуален и обичан и до днес. Филмът е символ на детството, приятелството и смелостта, представени по начин, който успява да докосне сърцата на всички зрители, независимо от възрастта им.

Песен от “Войната на таралежите” (текст М. Башева, музика К. Цибулка, изпълнява А. Кисимов)

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
„А“, „Бе“, „Ве“, „тире“, „запетая“,
забравих ги вече – амин!
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Щом той ме повтаря…. Дали?

Харесайте Facebook страницата ни ТУК