ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА КРАЙ СТАРОСЕЛ

Тракийската гробница под Четиньова могила, разположена край село Старосел в полите на Средна гора, е най-голямата открита досега тракийска подмогилна структура в България и Балканския полуостров. Тя е създадена през IV в. пр. Хр. и е смятана за гробница-храм на тракийски владетел — вероятно от рода на могъщия цар Котис I. Изградена с изключителен замах и техническа прецизност, тя съчетава елементи на монументална погребална архитектура с мистериален култов комплекс, израз на специфичното тракийско възприятие за живота, смъртта и прераждането.

Днес Четиньова могила е част от Стоте национални туристически обекта на България и привлича хиляди посетители, жадни да надникнат в свят, в който религията, властта и архитектурата се сливат в едно.

I. Местоположение и природна среда

Гробницата се намира на 6 км северозападно от гр. Хисаря, в землището на село Старосел, община Хисаря, Пловдивска област. Районът попада в преходната зона между Горнотракийската низина и южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина е около 300 м. Хълмовете са покрити с широколистни гори, а пейзажът е съхранил автентичния си вид през вековете.

Локацията не е избрана случайно — според мнозина изследователи, това място има стратегическо значение както за контрол над важни пътища и долини, така и за религиозната обредност, свързана с култа към Великата богиня-майка и нейния син — Слънчебога.

II. История на откриването

Четиньова могила е разкопана през 2000 г. от археолога Георги Китов и неговия екип. Китов разпознава под могилния насип не само гробница, но и своеобразен храм, използван за дълготрайни ритуални практики. Намерените артефакти — монети на Филип II Македонски, керамика и ритуални съдове — свидетелстват за прецизна датировка в периода 359–340 г. пр. Хр.

Археологът определя обекта като „култов комплекс“ или „хероон“ — място за почитане на обожествени владетели и извършване на мистериални обреди, свързани с Орфическата традиция.

III. Датиране и археологически доказателства

• Нумизматични находки: Монетите на Филип II Македонски са ключово свидетелство за периода на изграждането на съоръжението.
• Керамика и амфори: Две амфори, открити в преддверието на гробницата, потвърждават, че последното погребение е извършено около 350–340 г. пр. Хр.
• Стилистичен анализ: Георги Китов изказва хипотеза за възможно по-ранно строителство (края на V в. пр. Хр.), докато други учени, като Тотко и Даниела Стоянови, предполагат по-късна дата — началото на III в. пр. Хр. Нумизматичните и керамичните доказателства обаче се смятат за най-сигурни.

IV. Архитектура и планировка

Габарити и външен вид

• Диаметър на могилата: ~85 м.
• Височина на насипа: ~20 м.
• Обиколка на крепидата: ~241 м.

Могилата е заобиколена от каменна крепида — масивна ограда от правилно изсечени блокове, играеща роля на символична и защитна граница между сакралното и светското пространство.

Монументален вход и процесионен път

Входът към подмогилния комплекс се намира в югоизточния сектор и е оформен с особено внимание към декоративните детайли — фронтон с антефикси, стилизирани палмети и изрисувани слънчеви символи. От двете страни на входа са били поставени скулптури на лъвове, от които са запазени три лапи.

Стълбище от масивни каменни блокове води до площадка, от която тръгват две успоредни стълбища — част от обикалящата алея, символизираща ритуалното пътешествие на душата или шествието на поклонниците.

Вътрешно разпределение

• Фасада: Изградена от зеленикав вулканичен туф, богато украсена с пластични и цветни мотиви.
• Преддверие: Правоъгълно помещение със свод и декорирани стени.
• Коридори и врати: Масивни двукрили врати с жлебове и пластична украса, запазена след хилядолетия.
• Куполна камера: Централна кръгла зала с диаметър 4,80 м, купол и десет псевдо колони. Смята се, че десетте колони символизират десетте степени на преминаване към безсмъртието.
• Декорация: Стените са покрити с цветни орнаменти, които според Валерия Фол представят космогонични инициационни идеи.

Други елементи

• Скална цистерна: На северната страна е изсечена скална вана с плътна замазка — вероятно използвана за съхранение на ритуално вино и вода.
• Кенотаф: На 30 м южно от куполната сграда е открит празен гроб, около който са намерени останки и дарове — златен пръстен, оръжие и конска амуниция. Това подсилва предположението за сложен ритуален сценарий.

V. Култово значение и символика

Гробницата е възприемана не само като място за погребение, но и като храм-хероон:

• Орфическа връзка: Според Георги Китов и Валерия Фол, структурата е била използвана за мистериални обреди с орфическо-доктринален характер — владетелят се превъплъщава в антроподемон, медиатор между хората и боговете.
• Космогоничен модел: Седемте архитектурни нива и процесионният път символизират пътя към сакралното знание.
• Великата богиня-майка: Могилата възпроизвежда формата на планина — символ на утробата на богинята. Куполната камера е нейният център — пещера, където мъртвият владетел се „връща“ за ново прераждане.

Регионът около Старосел е изпъстрен с уникални тракийски обекти:

• Кози грамади: Най-добре запазеният укрепен дворцов комплекс, свързван с владетеля Амадок II.
• Маньов дол, Елешнишка и Рошавата могила: Подмогилни храмове с подобни архитектурни мотиви.
• Мегалитни светилища: Алексица, Сборови грамади, Гарванов камък, Паничери.
• „Свещен път“: Археолозите Иван Христов и Георги Китов смятат, че светилищата са подредени така, че да повтарят очертанията на съзвездието Голямата мечка — маршрут за поклонници.

VI. Практическа информация за посетители

Адрес: Село Старосел, община Хисаря, Пловдивска област.

Достъп: От село Старосел има път с указателни табели. На място има паркинг и информационен център.

Работно време: Променя се сезонно — обикновено от 9:00 до 18:00 ч. през летния сезон. Препоръчва се да проверите предварително.

Билети: Има входна такса; предлагат се и комбинирани билети за посещение на гробницата и музея в Старосел.

Екскурзовод: На място могат да се наемат екскурзоводи с отлична подготовка. Груповите обиколки са силно препоръчителни за пълноценен опит.

Препоръки:

• Носете удобни обувки — теренът е леко хълмист.
• През лятото е добре да имате вода и шапка.
• Зимните месеци могат да ограничат достъпа при лошо време.

Околности: Комбинирайте обиколката с разходка до Хисаря (известна с римските терми) или до Кози грамади за пълна тракийска обиколка.

Тракийската гробница под Четиньова могила е не просто гробница, а архитектурно и духовно чудо на древна Тракия. Тя въплъщава връзката между владетеля и божественото, между земното и космичното, и разкрива колко дълбоки са били тракийските представи за цикъла на живота. Днес, запазена и достъпна за хиляди посетители, тя остава отворен портал към едно от най-тайнствените и магнетични кътчета от европейската древност.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК