БЪЛГАРСКАТА ПРАСКОВА

I. Произход и история на прасковата

Световен произход

Прасковата (Prunus persica) води началото си от северозападен Китай – районите край Хуанхъ и Янцзъ, където се е отглеждала още преди 4000 години. Оттам се разпространява на запад, преминавайки през Персия (днешен Иран) – откъдето идва и латинското ѝ име. Благодарение на търговските и военни контакти, тя достига до Гърция и Рим още през I в. пр. Хр. В древен Рим прасковите са се считали за деликатес и са били достъпни само за богатите.

Навлизане в България

В българските земи прасковата вероятно се разпространява още в късната античност, но масовото ѝ култивиране започва през Османския период. През Възраждането овощарството се развива значително, а след Освобождението – и системното земеделие.
След Втората световна война, в условията на планово стопанство, се създават множество овощарски кооперации и стопанства, специализирани в отглеждане на праскови. В края на XX век България е сред водещите производители на праскови в Източна Европа.

Културно значение в България

• Прасковите присъстват в българския фолклор и бит като символ на лято, плодородие и сладост
• Село Гавраилово (обл. Сливен) е известно с Празника на прасковата – ежегодно събитие, свързано с реколтата
• Участва в народната кухня – компоти, сладка, баници с праскови

II. Биологична характеристика

Ботаническо описание

• Семейство: Rosaceae (розоцветни)
• Род: Prunus
• Вид: Prunus persica
• Продължителност на живот: 10–15 години
• Форма: дърво с височина 3–6 м
• Листа: ланцетни, дълги, тънки
• Цветове: розови или бледорозови, самофертилни
• Плод: костилков, със сочна, сладка или сладко-кисела месеста част и едра костилка

Изисквания към климата

• Прасковата е топлолюбиво растение.
• Най-подходящите температури: 25–32°C
• Понася зимни студове до –20°C, но цветовете ѝ са чувствителни на пролетни мразове
• Изисква 600–900 часа зимен покой (т.нар. „студен период“) за нормален цъфтеж

Почвени изисквания

• Лекопесъчливи, добре дренирани почви
• pH между 6.0–7.5
• Не понася тежки, заблатени или кисели почви

III. Основни райони за отглеждане в България

Южна България

• Пловдивско, Пазарджишко, Хасковско, Санданско-Петричко поле
• Идеални условия за ранни и средно ранни сортове
• Повече от 60% от прасковените насаждения

Северна България

• Русенско, Силистренско, Шуменско – отглеждане за преработка
• По-подходящи за устойчиви и късни сортове

Черноморие

• Районите около Бургас и Поморие
• Поради морския климат, прасковите узряват по-рано
• Подходящо за експортно производство

IV. Сортове праскови в България

Български селекции

Българските институти по овощарство са селектирали собствени сортове, устойчиви и подходящи за нашите условия:

• „Едрина 1“ и „Едрина 2“ – едроплодни, сочни, отличен вкус
• „Кремена“ – устойчив на студ, с висок захарен профил
• „Лясковска ранна“ – ранозреещ сорт, с добра адаптация
• „Тунджа“ – средно ранна, устойчива на болести

Международни адаптирани сортове

• „Редхейвън“ (Redhaven) – средно ранна, със стабилна реколта
• „Сънкрест“ – сладка, ярко жълта праскова
• „Хейлс“ (Hale’s) – традиционен американски сорт
• „Кардинал“ – за прясна консумация

Нектарини

• Нектарините са генетичен подвид на прасковата с гладка кожица
• Популярни сортове: „Нектаред“, „Фантазия“, „Кърлин“

V. Агротехнически практики

Засаждане

• Извършва се през есента или ранната пролет
• Разстояние: 4–5 метра между дръвчетата
• Обработка на почвата и торене с оборски тор преди засаждане

Оформяне и резитба

• Формират се чашковидни корони или вретеновидни
• Резитба всяка година – зимна (оформяща) и лятна (регулираща плододаването)

Напояване

• Най-добър метод: капково
• Важен период: образуване и наливане на плодовете (юни – август)
• Липсата на вода води до деформации и лоша захарност

Защита

• Интегрирана растителна защита
• Основни болести: къдравост, кафяво гниене, брашнеста мана
• Основни вредители: листни въшки, плодови червеи, акари

VI. Добив и икономическо значение

Добив

• Средно: 10–20 тона от декар при интензивно отглеждане
• От неполивни площи: 5–10 т/дка
• Реколта: от началото на юни до началото на септември

Икономика

• Над 20 000 хектара площи в страната
• Производство между 30 000 – 50 000 тона годишно
• Износ основно за: Германия, Румъния, Полша, Чехия
• Преработвателни предприятия: компоти, пюрета, сладка, сушени плодове

VII. Преработка и съхранение

Преработка

• Основни продукти:
  • Компоти – традиционна българска зимнина
  • Пюрета и сокове – популярни в детското хранене
  • Сладка и конфитюри – използвани в сладкарството
  • Сушени праскови – диетичен продукт
  • Ракии и ликьори – при ферментация на отпадъчна маса

Съхранение

• Температурен режим: +1°C до +5°C
• Влажност: 85–90%
• Период на съхранение: до 2 седмици при правилно охлаждане
• Използват се специални касетки с омекотени подложки

VIII. Хранителен профил и ползи за здравето

Състав (на 100 г):

• Калории: 39 kcal
• Въглехидрати: 10 г
• Захари: 8 г
• Фибри: 1.5 г
• Витамин С: 6.6 мг
• Витамин А: 326 IU
• Калий: 190 мг
• Антиоксиданти: бета-каротин, лутеин, зеаксантин

Ползи

• Стимулира храносмилането
• Регулира кръвното налягане
• Подобрява състоянието на кожата
• Намалява риска от хронични заболявания
• Подходяща при диети – нискокалорична, богата на вода

Българската праскова е не просто плод – тя е част от националната аграрна идентичност, хранителната култура и селското наследство. От съвременните биологични насаждения до бурканите със зимнина в мазето, прасковата намира своето заслужено място. Благодарение на благоприятния климат, трудолюбието на българските овощари и усъвършенстваната селекция, България остава значим производител на този нежен и здравословен плод.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК