ТЕЛЕГРАФИСТЪТ ОВАНЕС СЪВАДЖЪЯН

Историята на България е изпълнена с герои, които с делата си са оставили вечен отпечатък в националната памет. Сред тях има революционери, книжовници, военни, духовници и държавници. Но понякога съдбата издига на преден план личности, които не се вписват в традиционните представи за герой – хора, чието име не е сред най-често споменаваните, но чиято доблест и морална сила променят съдбата на цели градове и хиляди човешки животи. Такъв е случаят с Ованес Съваджъян – арменец по произход, телеграфист и началник на гара Пазарджик, чийто смел избор през януари 1878 г. предотвратява клане и опожаряване и спасява целия град.

I. Историческият контекст – България в последните дни на Османската власт

Зимата на 1877–1878 г. е повратна за българските земи. Руско-турската освободителна война (1877–1878) достига своята решаваща фаза. Руските войски под командването на генерал Йосиф Гурко и други военачалници напредват дълбоко в Тракия. Османската армия, претърпяла тежки поражения, започва хаотично отстъпление. Често това отстъпление е съпроводено с насилие над местното население, палежи и кланета – трагедия, позната на българите от десетилетия.

В началото на януари 1878 г. съдбата на Пазарджик – голям и оживен град на брега на река Марица – е на косъм. Отстъпващите войски на Сюлейман паша, известен с жестокостта си, подготвят план за унищожение на града и за избиване на българското население, за да не остане следа от живот и богатство, което би могло да посрещне настъпващите руси.

II. 14 януари 1878 г. – денят, в който един човек спира трагедията

В страшно студената и снежна зима на 1878 г. българите в Пазарджик са изправени пред гибел. Голяма част от местното население е изкарано насила от османските войски и е струпано в полето край село Башикьой (днес квартал Главиница). Други са задържани в района на тогавашната махала Чиксалън. Охраняват ги въоръжени турски войници. Виелица фучи над равното Пазарджишко поле – хората са леко облечени, мнозина са боси, децата плачат, а бебетата изнемогват в студа. Всеки усеща приближаващата катастрофа.

В този момент съдбата на града е в ръцете на един човек – Ованес Съваджъян, тогава 34-годишен началник на гара Пазарджик и телеграфист.

Сюлейман паша и адютантът му пристигат на гарата. Пашата трябва да изпрати телеграма до султана и до Високата порта в Цариград, за да получи официално разрешение за унищожението на града.

В студената и почти неотоплена служебна стая на гарата Ованес поема телеграфа. Пред него стои съдбоносен текст: Сюлейман паша иска да получи позволение да избие българското население и да запали Пазарджик. Съваджъян, въпреки страха, изпраща телеграмата дословно, както е продиктувана.

След няколко напрегнати минути телеграфният апарат оживява. Пристига отговор от Цариград:
„Да се изгори, не да се пощади!“ – кратка, но ужасяваща заповед за смърт и разруха.

Ованес е изправен пред невъобразим избор:

• Ако предаде истинския отговор, градът ще бъде унищожен, а хиляди невинни ще загинат.
• Ако излъже, рискува собствения си живот – Сюлейман може да го убие на място за неподчинение.

Телеграфистът събира цялата си смелост. Когато пашата го пита за отговора, Съваджъян обръща съдбата на града с една промяна на запетая и една дума:

Ето отговора на падишаха, паша – Да се изгори не, да се пощади!

Сюлейман паша, който не разбира морзовата азбука, вярва на превода. Разгневен, но без да подозира измамата, той отменя плана за изтребление. Заповядва на адютанта си да премахне кордоните около българите в Башикьой и Чиксалън и да подготви войската за отстъпление към Пловдив.

Няколко часа по-късно в Пазарджик влизат руските войски на генерал Гурко. Градът, който е бил на крачка от унищожение, е спасен и посреща свободата.

III. Кой е Ованес Съваджъян?

Ованес Съваджъян е роден през 1844 г. в Одрин (днес Едирне, Турция) в арменско семейство. Израства сред българи, научава перфектно български език и още млад показва изключителни интелектуални способности. Учи в престижния Роберт колеж в Цариград, където усвоява пет чужди езика освен родния арменски и отлично владее български.

Съваджъян създава семейство, като се жени за панагюрката Парашкева Филипова, чийто родители загиват при потушаването на Априлското въстание (1876). Двамата имат пет деца и проявяват огромно сърце, като осиновяват и Атанасчо от Батак – сирак, останал без родители след Баташкото клане.

След кървавото потушаване на Априлското въстание европейската общественост е силно разтърсена от разкритията за зверствата на османската власт. Именно тогава Ованес Съваджъян изиграва ключова роля – когато Уилям Гладстон и английски анкетни комисии пристигат в Татар-Пазарджик, за да разследват трагедиите, той лично поема всички разходи по престоя и изхранването на делегатите. Осигурява им срещи с български революционери и свидетели, за да се документират зверствата.

Когато англичаните го питат как да му се отблагодарят, отговорът му е запомнен като символ на безкористната му добродетел:

Нищо не ми дължите, господа! Аз изпълних дълга си към българския народ!

IV. След освобождението – признание и скромен живот

Само два дни след героичния си акт през януари 1878 г. Ованес Съваджъян е назначен за първи временен кмет на Пазарджик. Впоследствие професионалният му път продължава в българските железници, което го отвежда далеч от града, който е спасил.

Животът му преминава скромно, без да търси слава или облаги от героичната си постъпка. Умира на 14 октомври 1906 г. в Своге. За заслугите си е награден с трите степени на ордените „За гражданска заслуга“ и „Свети Александър“ – сред най-високите отличия в Княжество България.

V. Памет и признателност

Макар скромен и ненатрапчив, подвигът на Ованес Съваджъян не е забравен.

• През 1925 г. Пазарджишкият общински съвет преименува улица на негово име.
• През 1938 г. е отпусната сума за изработване и поставяне на бюст-паметник.
• На гара Пазарджик е поставена паметна плоча в негова чест.
• През 1986 г. тленните му останки са пренесени в Пазарджик и погребани в Алеята на заслужилите граждани.
• От 2006 г. е удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Пазарджик с единодушното решение на Общинския съвет.

Днес в началото на улицата, носеща неговото име, се издига паметник на смелия телеграфист, напомнящ на поколенията за силата на индивидуалната смелост.

Историята на Ованес Съваджъян е пример за човешка доблест и морална сила. Тя показва, че дори в моменти на крайно отчаяние един човек може да промени хода на събитията, като рискува живота си за спасението на другите. Постъпката му е акт на състрадание, хуманност и лична жертва, който надхвърля етнически и религиозни граници. Арменец по произход, но с българско сърце, Съваджъян доказва, че истинската принадлежност се измерва с дела, а не с документи.

Подвигът на Ованес Съваджъян остава едно от най-светлите свидетелства за силата на човешкия дух в трудни времена. Неговото решение да излъже Сюлейман паша и така да спаси Пазарджик и неговите жители е не само смелост, но и висша проява на любов към хората и страната, която го е приела.

Днес паметта за него живее не само в паметниците и улиците, които носят името му, но и в сърцата на поколенията, които знаят, че свободата и животът понякога се крепят върху моралната смелост на един-единствен човек.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК