ЛУИС БАКАЛОВ

Луис Енрикес Бакалов (Luis Enriquez Bacalov) е роден на 10 август 1933 г. в Буенос Айрес, Аржентина, в семейство на българи емигранти. Родителите на баща му произхождат от българската общност в Банат – специфична група българи, заселила се в Австрийската империя през XVIII век и по-късно мигрирала към Южна Америка. Бакалов неведнъж е споделял, че произходът му е банатски, макар да няма напълно сигурни писмени доказателства. Майчината му линия е също музикално свързана – негов братовчед е Лало Шифрин, автор на емблематичната музика към „Мисията невъзможна“ и „Мръсният Хари“.

Бакалов израства в еврейско семейство, но самият той не практикува юдаизъм и по-късно се определя като агностик. Детството му преминава в квартал Алмагро в Буенос Айрес – оживена културна среда, където се срещат различни етнически общности и музикални влияния. Още в ранните си години проявява изключителен талант на пианото.

I. Първите стъпки в музиката и пътят към Европа

На 20-годишна възраст Бакалов напуска Аржентина. Първата му професионална дестинация е Колумбия, където подписва четиригодишен договор като пианист. Тази работа му дава увереност и опит, но амбициите му надхвърлят локалните клубни сцени. След приключване на договора той поема към Европа – първо Испания, после Франция, където прекарва две години, а накрая се установява в Италия, която ще се превърне в негов творчески дом.

В периода на пътуванията си Бакалов добавя характерната буква „z“ в средното си име Enrique, за да придаде артистичен облик – така се ражда сценичното му име Luis Enriquez Bacalov. В началото той е предимно джаз пианист, а също така аранжира музика за RCA Records.

II. Пробив във филмовата музика – от джаз към голямото кино

Първоначалните му опити във филмовата индустрия не са особено успешни, но големият пробив идва през 1964 г., когато композира музиката за филма на Пиер Паоло Пазолини – „Евангелие по Матея“ (Il vangelo secondo Matteo). Филмът е номиниран за три награди „Оскар“, включително и за оригинална музика, а името на Бакалов за пръв път се свързва с високата европейска арт сцена.

Спагети-уестърн революцията и „Джанго“

През 60-те години в Европа възниква нов поджанр – спагети-уестърнът. Началото е поставено от Серджо Леоне с „За шепа долари“ (1964), чиято музика на Енио Мориконе и участието на Клинт Истууд създават нова естетика на уестърна. Вълната от нискобюджетни италиански продукции, заснети в Италия и Испания, се превръща в културен феномен.

През 1966 г. жанрът придобива ново лице с филма „Джанго“ (Django) на Серджо Корбучи. Атмосферата е по-мрачна, насилието – безмилостно, а героите – антигерои. Луис Бакалов създава музиката, включително емблематичната начална песен, изпълнена от Роки Робъртс. Макар забранен във Великобритания до 1993 г., филмът се превръща в огромен хит в континентална Европа. „Джанго“ вдъхновява десетки последващи филми, които използват името с чисто маркетингова цел, а по-късно оказва влияние и върху съвременни режисьори като Куентин Тарантино („Глутница кучета“, „Джанго без окови“).

В периода 1966–1973 г. Бакалов пише музика за още 15 уестърна, сред които се открояват „Куршум за генерала“ (A Bullet for the General, 1966) и „Големият дуел“ (The Grand Duel, 1972) – произведение, което десетилетия по-късно ще бъде използвано от Тарантино в „Убий Бил“.

Разширяване на музикалния хоризонт – от киното към рока

През 70-те години спагети-уестърнът започва да губи популярност, но Бакалов вече е утвърдено име. Той работи с водещи италиански режисьори като Дамиано Дамиани и Елио Петри. Създава трайно партньорство с Фернандо ди Лео, за когото композира музиката на 10 филма, включително „Девети калибър“ (Milano calibro 9, 1972) и „Съблазняването“ (La seducione, 1973).

В този период Бакалов се насочва към рок музиката. Работи с италиански прогресив рок групи като New Trolls, Osanna и Il Rovescio della Medaglia. Филмовите му композиции започват да носят енергията на рока, като саундтракът към Summertime Killer (1972) се превръща в култов.

III. Сътрудничество с големи майстори и международно признание

През 80-те години Бакалов достига нови върхове. През 1980 г. пише музиката за филма на Федерико Фелини „Градът на жените“ (La città delle donne), а през 1983 г. – за „От пръв поглед“ (At First Sight) на Диан Кюрис, номиниран за „Оскар“. Паралелно с големите продукции той продължава да работи по по-малки филми, запазвайки връзка с европейското авторско кино.

Истинският му триумф идва през 1994 г. със саундтрака към филма „Пощальонът“ (Il Postino) на Майкъл Радфорд. Това е втората му номинация за „Оскар“ след „Евангелие по Матея“, но този път печели наградата, изпреварвайки конкуренти като „Смело сърце“, „Аполо 13“ и „Разум и чувства“.

Бакалов не спира да експериментира и след върха с „Оскар“. През 1997 г. създава „Misa Tango“ – произведение за хор и оркестър, което адаптира католическата литургия към ритмите на аржентинското танго. Премиерата е в Рим през 2000 г., с участието на легендарния тенор Пласидо Доминго. Бакалов адаптира текста, за да може творбата да бъде приета и от мюсюлмани и евреи, следвайки своето убеждение, че религиите трябва да се обединяват около общия Бог. В интервюта той се определя като агностик, дълбоко уважавал фигурата на Иисус.

IV. Музиката на Бакалов в XXI век и новите поколения

В новия век творчеството му преживява ренесанс благодарение на Куентин Тарантино. Режисьорът използва композиции на Бакалов в „Убий Бил“ (Kill Bill), а през 2012 г. включва оригиналната тема от „Джанго“ в своя „Джанго без окови“ (Django Unchained). Така младата публика открива музиката на аржентинско-българския маестро.

Бакалов посещава многократно София, където записва музика към шест игрални филма и поддържа приятелство с композитора Виктор Чучков-баща. Опитвал се е да издири следите на своята баба в България, макар без успех.

Личен живот и преподавателска дейност

На 82 години (2015 г.) Бакалов е баща на шест деца на възраст между 18 и 58 години. През последните десетилетия се посвещава и на преподаване, като същевременно продължава да композира и да експериментира – дори с африкански ритми. През 2014 г. е директор на оркестъра на Magna Grecia в Таранто, Южна Италия. Последният му филмов саундтрак е за „Елза и Фред“ (2014). За 55 години творческа дейност е написал музика за 127 пълнометражни филма и е спечелил 12 престижни филмови награди, сред които се откроява „Оскар“ за „Пощальонът“.

Луис Енрикес Бакалов е пример за артист, който умее да съчетава култури и стилове – от аржентинското танго до италианския уестърн, от джаза до симфоничната музика. Той остава емблематично име в световното кино, а неговата музика е мост между различни поколения зрители.
Неговият живот и кариера показват как българският корен може да даде плодове далеч отвъд пределите на родината и да остави траен отпечатък върху световната култура.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК