АЛЕКСАНДЪР ШАЛАМАНОВ

Александър Шаламанов е една от най-ярките и многопластови фигури в българския спорт, съчетал в себе си успехи както на футболните терени, така и на снежните писти. Роден на 4 септември 1941 г. в софийското село Бояна, той остава в историята на България като изключителен защитник в националния футболен отбор и дългогодишен символ на „Славия“, но също така и като състезател по ски, представлявал страната ни на зимни олимпийски игри.

I. Ранни години и път към спорта

Израства в полите на Витоша, където спортът е естествена част от детството. Първоначално тренира не само футбол и ски, но и волейбол. Изборът му да се съсредоточи върху първите два спорта е до голяма степен предопределен от географската му близост до планината и достъпа до условия за ски спорт.

В началото на своята спортна кариера той се включва в тренировки по ски при треньора Любомир Врингов, като негов идол и модел за подражание е Любомир Панталеев – Бучката.

II. Ски спортът – олимпийско предизвикателство

Още като млад състезател Шаламанов печели две републикански титли – в слалома и гигантския слалом. Голямото му признание идва през 1960 г., когато е включен в националния отбор по ски за участие на зимните олимпийски игри в Скуо Валей (САЩ). Там се състезава редом с Георги Димитров и Георги Варошкин.

Подготовката на българските състезатели обаче е далеч от равностойна в сравнение с водещите ски нации. Те тренират в Кицбюел и Аделбоден, но използват дървени ски, изработени в Самоков от Радослав Стоилков – известен като бай Славе, докато конкурентите им вече разполагат с модерна за времето си екипировка.

В резултат на това представянето е скромно: Шаламанов завършва 47-ми в спускането, 37-ми в гигантския слалом и не успява да завърши в слалома. Огромното физическо натоварване също е фактор – българските състезатели нямат лифт и се налага след всяко спускане да се катерят пеша по един час нагоре по пистата.

През 1965 г. той окончателно прекратява спортната си кариера в ските след тежка контузия – счупване на крак на състезанията за Купа „Алеко“.

III. Футболът – голямата сцена

Началото

Футболните си стъпки Шаламанов прави в юношеските формации на „Левски“ (тогава „Динамо“), където треньор му е Коце Георгиев. Там става републикански шампион през 1957 г. За кратко изиграва три мача за ЦСКА по време на военната си служба. Легендарният треньор Крум Милев е толкова впечатлен от таланта му, че дори обмисля да го осинови, за да го задържи в клуба. Но Шаламанов остава верен на сърцето си и избира „Славия“.

Неприятности в юношеските години

През 1960 г. по време на международен юношески турнир в Австрия, заедно с вратаря Бисер Михайлов, нарушава вечерния час заради градски карнавал. Това води до тежко наказание – една година без право да играе футбол. Макар санкцията да изглежда сурова, Шаламанов не губи мотивация и скоро се връща още по-силен.

IV. Златните години със „Славия“

Шаламанов посвещава цялата си професионална кариера на „Славия“ (1958–1974), където се превръща в символ на клуба. Изиграва 262 мача в елита, печели три пъти Купата на съветската армия – през 1963, 1964 и 1966 г.

През 1967 г. „белите“ постигат исторически успех, достигайки полуфинал в турнира за КНК – първият български отбор, стигнал толкова далеч в европейските клубни турнири. Там се изправят срещу шотландския „Рейнджърс“, който се оказва прекалено силен съперник.

Единственото, което Шаламанов съжалява, е че така и не успява да спечели шампионската титла с „Славия“.

V. Националният отбор

Шаламанов има 42 мача за България и участва на две световни първенства – Англия 1966 и Мексико 1970.

• На Мондиал’66 българите започват срещу световния шампион Бразилия. Загубата с 0:2 срещу отбор с Пеле и Гаринча е първи тежък удар. Следват загуби от Португалия (с Еузебио) и Унгария (с Флориан Алберт).
• На Мондиал’70 подготовката е проведена на Белмекен в сняг, докато мачовете в Мексико са в тежка жега. Резултатът е само една спечелена точка. След завръщането си играчите са посрещнати с изключително негативна обществена реакция, стигнала до намеса на милицията за тяхната защита.

Шаламанов е известен с честността си и често разказва за партийните намеси в спорта – от политически решения за съставите до корупционни сделки с екипировки.

VI. Лични признания и награди

Благодарение на безупречните си качества и дисциплина, Шаламанов печели престижни отличия:

• Футболист на годината в България – два пъти (1963, 1966).
• Награда за спортсменство – два пъти (1967, 1973).

Той остава символ на спортсменството и честната игра, както на терена, така и извън него.

VII. Живот след футбола

През 1974 г. Шаламанов е принуден да сложи край на кариерата си, след като ръководството на „Славия“ решава да освободи част от играчите.

По-късно се посвещава на треньорска дейност:

• В началото на 80-те е помощник-треньор на „Славия“.
• През 1983–1984 г. е старши треньор на отбора, като успява да го спаси от изпадане въпреки трудната ситуация.

Въпреки опита си, Шаламанов няма амбиции за дългосрочна треньорска кариера или за работа в чужбина. Вместо това отдава внимание на семейството си. С гордост следи успехите на своя син Стефан Шаламанов – скиор, станал световен шампион за юноши в слалома (1988) и участник на олимпийските игри в Калгари, както и на внучката си Даря, която се състезава в тениса.

Подробна хронология на Александър Шаламанов

Година / Период	Събитие / Достижение
4 септември 1941	Роден в село Бояна, София.
1950-те	Започва да тренира футбол, ски и волейбол. Първи треньор по ски – Любомир Врингов. Модел за подражание – Любомир Панталеев – Бучката.
1957	Републикански шампион с юношите на „Динамо“ (Левски). Треньор – Коце Георгиев.
1958	Присъединява се към „Славия“ и остава верен на клуба до края на кариерата си.
1960	– Печели две републикански титли по ски (слалом и гигантски слалом). – Участва на зимните олимпийски игри в Скуо Валей, САЩ: 47-о място в спускането, 37-о място в гигантския слалом, не завършва в слалома. – На олимпийския стадион е поздравен от вицепрезидента на САЩ Ричард Никсън и съпругата му Пат.
1961	Дебют за първия отбор на „Славия“.
1963	– Печели Купата на съветската армия със „Славия“. – Избран за Футболист на годината в България.
1964	Печели втора Купа на съветската армия със „Славия“.
1965	Прекратява състезателната си кариера в ските след тежка контузия – счупен крак на Купа „Алеко“.
1966	– Печели трета Купа на съветската армия със „Славия“. – Участва на Световното първенство в Англия – мачове срещу Бразилия (0:2), Португалия и Унгария. – Втори път става Футболист на годината в България. – С националния отбор срещу Норвегия (европейска квалификация) на трибуните присъстват Тодор Живков и Леонид Брежнев.
1967	– „Славия“ достига полуфинал в турнира за КНК – първият български клуб с подобно постижение (съперник – „Рейнджърс“). – Шаламанов е отличен с награда за спортсменство.
1969	Обединение на „Славия“ и „Локомотив София“ – „Славия-Локомотив“. Шаламанов остро критикува решението, наричайки го „недомислица“.
1970	– Участва на Световното първенство в Мексико. България записва само 1 точка. – Шаламанов публично критикува подготовката на Белмекен в сняг за мачове в жегата.
1973	Получава втора награда за спортсменство.
1974	Прекратява футболна кариера по решение на ръководството на „Славия“. Освободен без собствено желание.
1980–1983	Помощник-треньор на „Славия“.
1983–1984	Старши треньор на „Славия“. В тежки условия успява да спаси отбора от изпадане.
1988	Синът му Стефан Шаламанов става световен шампион за юноши в слалома и участва на Олимпиадата в Калгари.
След 1990-те	Продължава да следи и подкрепя „Славия“ и българския футбол. Радва се на спортните успехи на семейството – синът му в ските, внучката му Даря – в тениса.

Александър Шаламанов остава в историята като уникален пример за двоен спортен талант – скиор олимпиец и футболист от световна класа. Въпреки трудностите, свързани с липсата на условия и партийната намеса в спорта, той доказва, че с талант, труд и честност може да се постигне много.

За „Славия“ и за националния отбор той е не само ключов защитник, но и символ на предаността и спортсменството. Легендата му продължава да вдъхновява поколения спортисти, а името му завинаги ще остане в пантеона на българския спорт.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК