Големият български писател Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в село Стражица (днес град), област Велико Търново, и умира на 14 декември 1972 г. в София. Поколения български деца израстват с неговите приказки, но книгите му и вълшебният свят, който създава в тях, са преведени на близо 50 езика. Ангел Каралийчев е най-издаваният български автор след Иван Вазов.
В детството си в Стражица Ангел Каралийчев помага на своите родители в полската работа и живота в българското село. От майка си научава много народни песни, а от баба си много народни приказки. Това оставя траен отпечатък в съзнанието му и бележи цялото му творчество.
Каралийчев учи в търновската гимназия, която завършва през 1921 година. Негови връстници споделят, че той се справя с лекота с учебния материал. Въпреки че не отделя много време за учене, той непрекъснато чете книги. В спомените на приятелите си от юношеските години остава като амбициозен и самоуверен. Творческият му път започва, след като негови съученици го запознават с библиотекаря на читалище „Надежда“. Той помага на Каралийчев да се запознае с най-добрите за времето книги и така младият Ангел е привлечен от символизма. Той постоянно носи със себе си стихотворения на Димчо Дебелянов и Николай Лилиев. Започва да чете произведения на руските символисти – Александър Блок, Валери Брюсов, Андрей Бели, както и някои от френските символисти.
Първото си стихотворение „Орелът“ Каралийчев публикува през 1919 г. в списание „Ученическа мисъл“, което води до запознанството му с Никола Фурнаджиев и създаването на литературния сборник „Лорелай“.
С пари, взети назаем, през 1924 г. издава и първата си поема „Мауна Лоа“. Следват няколко стихотворения в списание „Нов път“ и сборникът „Ръж“ от 1925 г, смятан за вхръх в неговото творчество.
През 1924 г. Каралийчев е привлечен от списание „Златорог“, ставайки част от кръга на изтъкнати интелектуалци, писатели и художници. Една от съдбовните срещи на младия писател е тази с Ран Босилек, който го насочва към писането за деца, след като прочита книгата му “Ръж”. По това време Ран Босилек е редактор на списание “Детска радост” и му предлага да напише нещо за детската аудитория. Така се ражда “Житената питка” и от този момент Ангел Каралийчев окончателно се насочва към жанра на детската литература.
През следващите години обратите в живота му не спират. В края на 20-те години писателят се влюбва в актрисата Вела Ушева. Връзката им започва бурно. Близо 5 години те са заедно преди да решат да се оженят. Любовта му към нея е толкова силна, че той полудява от ревност, когато до нея припари друг мъж. Ревнува я дори от нейните почитатели, които поднасят цветя на актрисата след постановка. В една такава сцена на ярост той сграбчва всички букети и ги захвърля, оставяйки единствено своя. Писателят не може повече да понася голямото внимание, на което се радва неговата половинка. Той поставя ултиматум на Вела – да избере или своята кариера, или него. Тя избира кариерата. В емоционален срив, той решава да сложи край на живота си пред Народния театър. Прострелва се в гърдите с пистолет, но за щастие куршумът минава на сантиметри от сърцето и засяда под кожата на гърба му, където остава до края на неговия живот, за да му напомня за безразсъдната му постъпка. Дни наред лежи в болницата, където е изправен на ръба между живота и смъртта.
След като се възстановява, неговата възлюбена го прибира в дома си и се грижи за него до пълното му оздравяване. За ужас на нейните почитатели, тя променя своя избор и решава да се откаже от кариерата си в театъра и киното. През 1931 година Вела сключва брак с Каралийчев. Тогава той е на 29 години, а тя на 37. Бракът им продължава 41 години, до смъртта на писателя. През всички тези години тя му оказва голяма подкрепа в творчеството. Преписва на пишеща машина, коригира и редактира написаното от него, превежда му от други езици приказки на народите, ходи по редакции и издателства да носи неговите текстове и да събира хонорарите му.
През годините на своя брак те имат 2 деца, но и двете умират. Особено съкрушен е Каралийчев след смъртта на дъщеричката си, която издъхва в ръцете му ненавършила две години. За да не мисли за сполетялото го нещастие, той започва да пише неуморно. Завършва започнатата още преди смъртта на дъщеричката му книга „Ането“, която и до ден днешен се преиздава (1938; 1966; 1976; 1985; 1999). В брака си с Вела Ушева Ангел Каралийчев има две деца, като и двете умират (синът му загива няколко месеца след раждането). Двойката остава заедно до смъртта на писателя.
В своята книга „Ангел Златоуст. Книга за Ангел Каралийчев” (2008)”, писателят Георги Струмски разказва, че когато Каралийчев ходел на литературни четения, децата често го питали дали той самият има деца. От начало творецът помръквал, но винаги намирал сили да отговори: „Да, имам! Всички български деца са мои деца!”
Каралийчев написва повече от 30 книги за деца и възрастни, сред които „Мауна Лоа“ (1923), „Мечо“ (1925), “Край огнището” (1929, 1936), “Приказен свят” (1929, 1930, 1933, 1943, 1954, 1960, 1969, 1972, 1982, 1985), “Дядовата броеница” (1932, 1940), “Земята на българите” (1939, 1942 – пътеписи), “Тошко Африкански” (1940, 1945, 1948, 1953, 1970, 1985, 1999), “Българчета” (1942), “Весели премеждия” (1945 – стихове), “Най-хубавата земя” (1948; 1950; 1953; 1957; 1954), Български народни приказки (1948, 1952, 1954, 1956, 1957, 1958, 1960, 1965, 1971, 1974, 1975, 1985, 1988).
Негови приказки са още “Който не работи, не трябва да яде”, “Тримата братя и златната ябълка”, “Тримата юнаци”, “Майчина сълза” и др.
Ангел Каралийчев, съвместно с Матвей Вълев, създава първата радиопиеса “Крилата помощ” (1938), излъчена в България по Варненското радио през 1938 г.
В житейския си път работи като редактор, преводач и сътрудник в няколко периодични издания и издателства.
Една от най-обичаните книги на Ангел Каралийчев е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. писателят получава Почетна грамота на името на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“.
ПРОИЗВЕДЕНИЯ:
- Мауна лоа (1923; поема)
- Крали Марко по народните песни (1925; 1930)
- Ръж (1924; разкази)
- Мечо (1925; разкази)
- Жълтици (1925; малки разкази)
- Имане (1927; разкази)
- Крилатият юнак (1927; приказка)
- Чудната свирка (1927; приказка)
- Богородична сълза (1928; приказки)
- Цар Иван Шишман (1928)
- Приказен свят (1929; 1930, 1933; 1943; 1954; 1960; 1969; 1972; 1982; 1985)
- Смъртта на хан Крума (1929)
- Честит човек (1929; приказки)
- Край огнището (1929; 1936; народни приказки)
- Мравешка история (1931; 1945; малки разкази)
- Дядовата броеница (1932; 1940; народни приказки)
- Кошер. Стихове и разкази за малките спестовници (1932)
- Лъжовен свят (1932, 1941, 1943, 1946; разкази)
- Чудната птичка. Четири народни приказки (1932)
- Бързоходната княгиня. Естонска приказка (1933)
- Жълтите птички (1933)
- Месечината и дяволът (1933)
- Пророческият сън (1933)
- Аз съм книга хубавица за най-мирните дечица (1935)
- Сребърна ръкойка. Пътеписи. Настроения. Разкази (1935)
- Ането (1938; 1966; 1976; 1985; 1999; повест)
- Вихрушка (1938; разкази и легенди)
- Крилата помощ (1938) – първата радиопиеса, излъчена в България по Варненското радио на 26 декември 1938 г. (съвместно с Матвей Вълев)[3]
- Ято (1938)
- Земята на българите (1939; 1942; пътеписи)
- Исторически разкази. Легенди, сказания, откъси от миналото на българския народ (1939)
- Старопланинските бунтовници (1939)
- Тошко Африкански (1940; 1945; 1948; 1953; 1970; 1985; 1999)
- Птичка от глина (1941; разкази и пътеписи)
- Русенският каменен мост (1941; 1943; 1945; разкази)
- Българчета (1942; разкази и приказки за деца)
- Кладенче (1943)
- Книга за малките българчета (1943)
- Надежда (1944; разкази)
- Весели премеждия (1945; стихове)
- Двете маймунчета. Весели картинки и приказки (1945)
- Великанът и ламята (1946, приказка)
- Соколова нива (1946; разкази)
- Български народни приказки (1948; 1952; 1954; 1956; 1957; 1958; 1960; 1965; 1971; 1974; 1975; 1985; 1988)
- Житената питка (1948; 1960; 1965; 1973; 1974; 1988)
- Крали Марко освобождава три синджира роби (1948)
- Най-хубавата земя (1948; 1950; 1953; 1957; 1954; разкази и приказки)
- Мъничкият Мук. Източна приказка (1949)
- Народен закрилник (1949; 1950; 1954; разкази)
- Който не работи, не трябва да яде (1950; 1955; приказка)
- Строители на републиката (1950; избрани разкази)
- Бялото гълъбче (1951)
- Рожен (1951; пиеска в две картини)
- Разкази и приказки (1952)
- Малкият орач (1953; 1961; 1970; народна приказка)
- Приказка за житните зърна (1953)
- Братче и сестриче (1954)
- Наковалня или чук (1954; 1958; 1963; 1971; 1972; разкази и очерци за Георги Димитров)
- Тримата братя и златната ябълка (1954; 1980)
- Пътища далечни (1954; очерци и пътни бележки)
- Гладният вълк. Глупавата мечка (1956; народни приказки)
- Избрани произведения (1956)
- Самотната елхица (1956; приказка)
- Лъв без опашка (1958; приказка)
- Трите патенца (1958; приказка)
- Топла ръкавичка (1959; 1965; 1972; 1975; приказки и разкази)
- Безценното камъче (1960; 1968; 1970; приказка)
- Гостенчета крилати (1960; 1964; народни приказки от разни страни)
- Пух-пах (1960; народна приказка)
- Тримата юнаци (1960; приказка)
- Избрани произведения в 3 тома (1962 – 1963)
- Майстор на майсторите (1963; народна приказка)
- Подрумчета (1963; сборник мъдрости, афоризми, спомени, случки и импресии)
- Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца (1964)
- Локомотивът на историята (1965; разкази и очерци)
- Най-скъпият подарък (1965; 1973; разкази и приказки)
- Майчина сълза. Житената питка. Лъв без опашка (1966; 1975; 1985; приказки)
- Спомени. Из моя дневник. В широката съветска земя. Писатели. Капка мастило (1966; 1971)
- Имало едно време (1968; 1985; народни приказки)
- Безценно камъче. Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца (1970)
- Малкият орач (1970)
- Най-старата приказка на света (1970)
- Избрани произведения в 2 тома (1972)
- Бялото агънце. Малкият скъперник (1975)
- Лъв без опашка (1975; приказка)
- Камбаната на свободата (1976, легенди и предания)
- Дядо Божиловата надежда (1976)
- Дарените години (1976)
- Патаран и Цървулан (1976)
- 1877 (1977, исторически разказ)
- Торбата с лъжите (1977)
- Един за друг (1977, исторически разказ)
- Торбата с жълтиците (1980)
- Най-тежкото имане (1980)
- Юначното петле (1986, приказка)
- Камбаната на свободата (1989, легенди и предания)
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
