Машините ще вземат хляба на хората. Мотивът съществува вече над два века, лудитите в началото на 19 век в Обединеното кралство са легендарните първопроходници на идеята, че ако унищожим машините, проблемът ще се реши. Винаги, когато технологиите са напредвали са унищожавали работни места, но и са създавали нови. Е, имало е пострадали, но и облагодетелствани в процеса. Идеята е с въвеждането на Универсалния базов доход този път да няма пострадали при голямата промяна идваща с разпространението на изкуствения интелект.
Универсалният базов доход (Universal basic income – UBI) е предложение за политика, която би осигурила редовно, безусловно плащане в брой на всеки индивид от населението в размер на £1500/ месец да кажем за условията на Обединеното Кралство към 2023 г. Целта на UBI е да осигури основно ниво на финансова сигурност за всички граждани.
Поддръжниците на UBI твърдят, че има потенциала да се справи с много от икономическите и социални предизвикателства, пред които са изправени съвременните общества, като бедност, неравенство и изместване на работни места поради автоматизацията. UBI може също така да осигури предпазна мрежа за лица, които не могат да работят поради болест, увреждане или отговорности за полагане на грижи.
Има няколко различни модела за прилагане на UBI, но най-често срещаният подход е да се осигури равномерно, универсално плащане за всички граждани, независимо от техния доход или богатство. Плащането ще бъде определено на ниво, достатъчно за посрещане на основни нужди, като храна, жилище и здравеопазване.
Една потенциална полза от UBI е, че може да намали бедността и неравенството, като осигури гарантиран минимален доход за всички граждани. Това би могло също така да намали сложността и бюрокрацията на съществуващите системи за социално подпомагане, които често имат множество програми и изисквания за допустимост.
Друга потенциална полза от UBI е, че може да осигури предпазна мрежа за работници, които са изместени от автоматизация или други технологични промени. С въвеждането на UBI хората, които губят работата си поради навлизането на технологиите, все още могат да имат източник на доходи, за да издържат себе си и семействата си.
UBI обаче не е без критици. Някои твърдят, че би било твърде скъпо за прилагане и че средствата за UBI ще трябва да бъдат събрани чрез по-високи данъци, което може да бъде бреме за средната класа. Други се притесняват, че UBI може да обезсърчи работата и да насърчи мързела, тъй като хората може да имат по-малко стимули да търсят работа, ако вече получават основен доход.
Има също така въпроси за това как UBI ще взаимодейства със съществуващите програми за социално подпомагане като например Универсален кредит в Обединеното кралство (който е на една крачка до Безусловния базов доход) и дали ще е необходимо да се преработят или премахнат тези програми, за да се приложи UBI.
Въпреки тези предизвикателства, UBI получава значителна подкрепа през последните години, с няколко пилотни програми и експерименти, които се провеждат в страни по света и особено с надеждите за бързото увеличаване на производителността на съвременните икономики с развитието на Изкуствения интелект (AI). Остава да се види кога UBI в крайна сметка ще бъде приет като политика, но е ясно, че това е тема на нарастващ интерес и все по широк дебат.
И така, ако погледнем отдалеч, два са големите въпроси, на които трябва да си отговорим, за да решим има ли логика в идеята:
1. Дали гарантираният минимум ще мотивира хората да се развиват и да работят това, което им харесва, или напротив – ще ги демотивира, защото имат достатъчно наготово?
Тук отговорът е по-скоро философски и абстрактен и надали застъпниците на идеята могат да убедят скептиците или обратното. А и всеки може да намери своя отговор: затворете очи и си представете, че получавате достатъчно за базовото си оцеляване. Ще търсите ли повече и ще продължите ли да се трудите? Ще ви даде ли това спокойствие?
2. Вторият въпрос е от къде ще дойдат парите – Ако въведем безусловен базов доход в нашата страна и той е в размер на минималната работна заплата – 780 лв., то за 6 519 789 души, колкото сме според последното преброяване, годишно ще ни трябват 61 милиарда лева. Това са доста сериозни пари, например на фона на брутния ни вътрешен продукт, който за 2022 г. е около 360 милиарда лева.
За Обединеното кралство при 1500 паунда на месец сметката излиза около един трилион паунда, което е една трета от БВП на страната и пет пъти повече от сумата, която в момента се плаща за социални разходи
Застъпниците казват, че е напълно възможно този разход да бъде компенсиран. От една страна част от парите и сега се дават под различни форми на социално подпомагане, ще отпадне нуждата от сериозните разходи за социални служби, които отговарят за това. За сметка на инвестицията пък хората ще имат спокойствието да се развиват, ще са по-здрави и щастливи, което в дългосрочен план ще повишава производителността.
Между юни и декември 2022 г. във Великобритания се проведе най-големият експеримент до момента. Служителите са запазили заплатите си, но работейки по 4 дни или общо до 34 часа седмично. Включили са се 61 компании, от които цели 92% са харесали резултатите и са преценили, че ще продължат с четиридневните работни седмици! Същевременно 15% от служителите заявили, че при никакви обстоятелства няма да се върнат към петте работни дни.
Вече живеем в нова реалност, в която машините са умни и работливи, а ние трябва да сме умни и изобретателни.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
