ВАСИЛ ГЕНДОВ

Историята на културните и технологични явления в България често е белязана от едно явление – закъснялото им навлизане. Не е рядкост идеи, модни течения, спортни тенденции или технологични нововъведения, които вече са покорили западните общества, да достигат до нас с поне десетилетие закъснение. Вълните на културните движения, новите спортове, стиловете в модата или пък технологиите често заливат България дълго след като са преминали своя връх в Европа и Америка. Близък и показателен пример е подземната железница – част от ежедневието на развитите градове още от края на XIX век, но за българите дори днес остава сравнително ново и модерно явление.

Съдбата на киното в България обаче е различна. Това е едно от малкото световни постижения, което българското общество приема почти незабавно, с любопитство и ентусиазъм. Само две години след първата прожекция на братята Люмиер в Париж през 1895 г., вълните на Дунав донасят първата кинопрожекция у нас – в Русе, през 1897 г. Това поставя България сред първите държави в Югоизточна Европа, запознали се с новото изкуство.

I. Първите стъпки: киното достига до българската публика

Русе, град с активни търговски връзки и космополитен дух, става естествена врата за новите технологии и културни влияния. Именно там за първи път българите виждат „движещи се фотографии“ – впечатление, което оставя траен отпечатък върху културния живот. Само десет години по-късно, през 1908 г., когато България обявява своята Независимост, София вече може да се похвали със свой първи постоянен киносалон – „Модерен театър“. Разположен на булевард „Мария Луиза“, той се превръща в едно от най-популярните места за забавление и културен живот в столицата.

За столичани посещението на „Модерен театър“ е не просто гледане на филми, а нов тип градско преживяване. Салонът бързо се превръща в средище за млади и любопитни хора, за интелектуалци и за модерни софиянци, които искат да бъдат част от новото изкуство.

II. Васил Гендов – бащата на българското кино

Най-смелият и решителен пионер на българската кинематография е Васил Гендов – театрален артист от Сливен, роден през 1891 г. Той е човек с напредничави идеи, завършил театрална школа и специализирал във Виена и Берлин, където се запознава с най-новите тенденции в театъра и киното.

През януари 1915 г., когато е едва на 23 години, Гендов представя първия български филм – „Българан е галант“, прожектиран именно в „Модерен театър“. Гендов е не само режисьор и сценарист, но и главен актьор и продуцент. Прожекционистът на киното – испанецът Гаетано Пиа де Флорес – застава зад камерата и заснема първата родна „жива фотография“.

Сюжетът на „Българан е галант“ е повлиян от френските комедии на Макс Линдер, популярни по онова време. Историята разказва за изискано облечена дама, която решава да даде урок на наивен ухажор. Той харчи пари за подаръци и скъпи заведения, вярвайки, че ще спечели сърцето ѝ, но накрая получава единствено дребен бакшиш – символичен урок за лековерността му.

III. Трудностите на първопроходците

Да се снима филм в България през 1915 г. е истинско предизвикателство. Киното все още не е възприемано като изкуство – за голяма част от обществото то е просто леко забавление, а не сериозна културна форма. По улиците на София екипът на Гендов често среща неодобрителни погледи, грубо отношение и дори провокации. Въпреки това младият творец успява да реализира амбициозния си проект и да постави основите на родното кино.

За съжаление, днес нямаме възможност да видим „Българан е галант“. Филмът е изгубен – единственото му копие е отнесено от собственика на „Модерен театър“, унгареца Отай Аладар, който напуска България. Около съдбата на лентата има мистерия. Гендов твърди, че премиерата е била още през 1911 г., но липсата на доказателства прави тази дата спорна.

IV. Нови успехи – първите запазени и звукови филми

След „Българан е галант“ Васил Гендов не се отказва. През 1917 г. създава „Любовта е лудост“ – първата българска лента, която е запазена до днес. Премиерата е в кино „Одеон“.

Историята на българското кино се обогатява и с първия звуков филм – „Бунтът на робите“ (1933 г.), отново дело на Гендов. Той разказва за живота на Васил Левски, като самият Гендов изпълнява ролята на Апостола. Сценарият обаче е цензуриран по настояване на турското посолство в София – политическа намеса, която показва колко чувствителна е била темата за Османското владичество дори десетилетия след Освобождението. Макар прожекциите да предизвикват интерес, те са спрени по дипломатически причини.

V. Васил Гендов – визионер и организатор на киноиндустрията

През кариерата си Гендов режисира общо 11 филма, сред които и първата екранизация на „Бай Ганьо“ (1922 г.). Той не е само творец, а и активен организатор на филмопроизводството в България. Създава „Янтра филм“ – структура, близка до съвременните продуцентски къщи, и става един от основателите на Съюза на филмовите дейци, чиито председател е от 1946 г.

През 1948 г. основава Държавен музей на киното, предшественик на днешната Национална филмотека – институция, която и до днес съхранява и показва наследството на българското кино.

Неотлъчна подкрепа в живота и работата му е актрисата Жана Гендова – негова съпруга и творчески партньор. Тя играе в повечето му филми и заедно двамата развиват пътуващ театър, който приближава изкуството до хората в различни кътчета на страната.

VI. Другите пионери на българската кинематография

Макар Васил Гендов да е централната фигура, той не е сам в своето начинание. Сред първите български режисьори и кинотворци се открояват:

• Борис Грежов – автор на ранни художествени филми и талантлив разказвач.
• Васил Бакърджиев – един от съмишлениците на Гендов.
• Николай Ларин – също пионер в изграждането на филмовата култура.
• Александър Вазов – племенник на големия писател Иван Вазов, който също оставя диря в родната кинематография.

Тези хора заслужават признание за смелостта си да създават изкуство в трудни времена – по време на войните за национално обединение и икономическите кризи. Те успяват да видят в киното потенциала за културно и социално въздействие, далеч преди това да се превърне в глобален феномен.

Първите десетилетия на българската кинематография са история на ентусиазъм, трудности и упорство. Макар да липсва стабилна индустриална база, а публиката да е скептична, творци като Васил Гендов полагат основите на едно изкуство, което днес е неотменна част от националната култура.

Филмите от онова време, макар и малко на брой и често изгубени, показват стремежа на българите да бъдат част от световните културни процеси и да разказват своите истории на езика на новото време – киното.

Историята на първите български филми е история на смели мечтатели, които въпреки липсата на ресурси и разбиране, успяват да положат основите на родното кино. От първата прожекция в Русе до появата на „Модерен театър“ и до първите български филми на Васил Гендов, този период показва, че България може да откликне бързо на глобалните културни вълни и дори да създаде свои трайни традиции.

Днес, когато гледаме български филми и се гордеем с успехите на родните режисьори, е важно да помним пионерите, които поставиха началото – със смелост, въображение и вяра в силата на седмото изкуство.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК