АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ

Андрей Тодоров Ляпчев е роден на 30 ноември 1866 година в град Ресен – малко, но важно средище в географската и културна област Македония, която по това време все още се намира под османска власт. Семейството му е част от заможното българско население на града и именно в тази среда младият Андрей формира своето национално самосъзнание.

I. Ранни години и образование

Той започва образованието си в родното място, но след Априлското въстание от 1876 г. всички български училища в района са затворени от османските власти. През следващите две години, докато трае Руско-турската освободителна война (1877–1878), Ляпчев чиракува в дюкяна на брат си в Битоля. Именно тук той за първи път влиза в досег с търговията, научава основите на сметките и дори усвоява испански език, който по-късно ще му бъде полезен в политическите и дипломатическите контакти.

През 1879 г. постъпва в Битолската гимназия, а впоследствие – в новооснованата Солунска българска мъжка гимназия, която скоро ще се превърне в огнище на революционни идеи. Сред неговите съученици са бъдещите национални герои Гоце Делчев и Даме Груев. Ляпчев бързо се сближава със своя учител Трайчо Китанчев. Когато последният е изключен от гимназията, Ляпчев реагира демонстративно – пред валията къса наградите си за добър успех и напуска училището в знак на протест.

Пътят му го отвежда в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия, където той продължава образованието си и се включва активно в обществено-политическия живот. В атмосферата на очакване за Съединението на България, младият Ляпчев става член на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

II. Участие в Съединението и Сръбско-българската война

Организацията възлага на Ляпчев да подготви почвата за съединисткото дело в Панагюрско. Той е заловен и подложен на жестоки мъчения – завързван за дървета и изтезаван. Независимо от трудностите, остава твърд в убежденията си.

През есента на 1885 г., след провъзгласяването на Съединението, Ляпчев се записва доброволец в I Доброволчески полк и взема участие в Сръбско-българската война. Въпреки че княз Александър Батенберг забранява на гимназистите да влизат в бойни действия, той участва в похода към Пирот и след краткия успех на българската армия е демобилизиран през декември. За проявената смелост получава Орден за храброст – първото си високо отличие.

III. Първи стъпки в политиката и журналистиката

След военните си преживявания Ляпчев навлиза в политиката. Участва в контрапреврата срещу русофилските офицери (1886), а впоследствие се превръща в критик на княз Фердинанд и на министър-председателя Стефан Стамболов. Заради активната си опозиция е обявен за издирване и е принуден да напусне страната.

В емиграция започва журналистическа дейност – дебютира във вестник „Млада България“, издаван от Димитър Ризов. Там публикува първите си статии, които демонстрират аналитичния му ум и привързаност към демократичните ценности.

IV. Дейност в Демократическата партия

През следващите години Ляпчев се утвърждава като един от младите и талантливи дейци на Демократическата партия, основана от Петко Каравелов. Той поддържа близки връзки със семейството на Каравелови, а личните му отношения със съпругата на Яворов – Лора Каравелова – са свидетелство за доверието, което си е спечелил.

След смъртта на Петко Каравелов, Ляпчев постепенно се превръща в едно от водещите лица на партията.

V. Министър на търговията и земеделието (1908)

През 1908 г., когато Александър Малинов оглавява правителството след обявяването на Независимостта на България, Ляпчев е назначен за министър на търговията и земеделието. Той оставя трайни следи със:

• създаването на кадастър,
• приемането на нов Закон за мините,
• насърчаването на земеделието, занаятчийството и индустрията.

В качеството си на дипломат участва в уреждането на споровете около Независимостта и с твърдост защитава българските интереси срещу претенциите на Компанията на Източните железници.

VI. Министър на финансите и икономическата му политика

В следващи правителства Ляпчев заема поста министър на финансите. Той се прочува като политик, който действа прагматично и честно, без да се поддава на популизъм. Основните му цели са:

• ограничаване на държавните разходи,
• въвеждане на отчетност и ред във финансовите ведомства,
• намаляване на дълговете,
• борба срещу корупцията.

Ляпчев успява да съчетава протекционистични мерки със стимули за свободната икономика – политика, която укрепва стопанството.

VII. Балкански и Първа световна война

През Балканската война (1912–1913) Ляпчев се включва като доброволец в щаба на Македоно-Одринското опълчение, където отговаря за снабдяването и архивите.

В навечерието на Междусъюзническата война предупреждава Фердинанд за катастрофалните последици, но гласът му остава нечуто. След поражението и последвалата Първа национална катастрофа Ляпчев се противопоставя на курса на Васил Радославов и участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Въпреки това, заедно с Атанас Буров съдейства за приемането на Закона за стопанските грижи и обществена предвидливост (1916) – акт, целящ да осигури храна и суровини на населението и армията.

През 1918 г. като министър на финансите и за кратко на войната, Ляпчев заедно със Симеон Радев подписва Солунското примирие с генерал Франше д’Еспре.

VIII. Министър-председател на България (1926–1931)

В периода на управлението на Александър Стамболийски Ляпчев е сред най-острите му опоненти и дори лежи в затвора. Освободен е след преврата на 9 юни 1923 г.

През 1926 г. Ляпчев оглавява правителството, заменяйки Александър Цанков. Неговият стил на управление е символизиран с известната фраза: „Со кротце, со благо се стига надалеко“. Макар и не лично изречена от него, тя отлично отразява неговата умереност и дипломатичност.

Основни постижения като премиер:

• Съзнателно избягва военни авантюри, опитвайки се да защитава интересите на България по мирен път.
• На 10 юни 1926 г. постига голям дипломатически успех – България получава бежански заем от Обществото на народите, жизненоважен за страната в периода на масови бежански вълни.
• Във вътрешната политика се стреми към стабилност и финансова дисциплина.

През 1928 година Ляпчев оглавява ново правителство, но назряващата в края на 20-те и началото на 30-те години Световна икономическа криза удря тежко и България. Това, както и невъзможността за компромиси между различните политически сили, карат Ляпчев да подаде оставка на кабинета преди парламентарните избори през 1931 година. На 21 юни с.г. изборите печели Народният блок. Седем дни по-късно Ляпчев подава оставка, а новото правителство е на неговия стар съмишленик и приятел, но в същото време и конкурент – Александър Малинов. По този начин, роденият в Ресен политик за пореден път се доказва като истински демократ и прави нещо нечувано за периода на 20-те години, когато властта се взима единствено с преврати и кръв – оттегля се от управлението след честни избори.

През 1931 г. Ляпчев е диагностициран с рак. Умира в София на 6 ноември 1933 г. Последните му думи са:

Пазете Търновската конституция! Пазете нашия основен строй, пазете основите на държавата, в която ние живеем!

Хронологична таблица на живота и дейността на Андрей Ляпчев:

Година	Събитие
1866	Роден е на 30 ноември в град Ресен, Македония (тогава под османска власт).
1876	След Априлското въстание българските училища в Македония са затворени. Ляпчев е принуден да прекъсне образованието си.
1876–1878	Чиракува в дюкяна на брат си в Битоля; научава основи на търговията и испански език.
1879	Постъпва в Битолската гимназия.
1880-1883	Учи в новооснованата Солунска българска мъжка гимназия. Съученик е на Гоце Делчев и Даме Груев; сближава се с учителя си Трайчо Китанчев.
1883	В знак на протест срещу изключването на Китанчев, Ляпчев демонстративно напуска гимназията и къса наградите си пред валията.
1884	Продължава образованието си в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Включва се в дейността на БТЦРК и подготовката за Съединението.
1885	Участва в подготовката на Съединението в Панагюрско; заловен и измъчван от властите. По-късно се записва доброволец в I Доброволчески полк по време на Сръбско-българската война. Демобилизиран е след победата при Пирот. Отличен е с Орден за храброст.
1886	Участва в контрапреврата срещу русофилските офицери след абдикацията на княз Александър Батенберг. Става противник на княз Фердинанд и на Стефан Стамболов. Обявен за издирване и емигрира.
1886–1889	Живее в емиграция, където прави първи стъпки в журналистиката във вестник „Млада България“ (редактиран от Димитър Ризов).
1890-1900	Активно се включва в дейността на Демократическата партия на Петко Каравелов. Поддържа близки връзки със семейството на Каравелов.
1908	След обявяването на Независимостта на България е назначен за министър на търговията и земеделието в правителството на Александър Малинов. Въвежда кадастър, нов Закон за мините, насърчава индустрията и занаятчийството. Действа като дипломат в Цариград.
1909–1911	Министър на финансите за кратко. Ограничaва излишните разходи, въвежда отчетност, укрепва стопанството.
1912	Доброволец в щаба на Македоно-Одринското опълчение по време на Балканската война. Отговаря за снабдяването и архивите. Сключва брак с Констанца Петрович (без деца).
1913	Категорично се обявява против Междусъюзническата война, предупреждава за последиците от конфликта. След поражението настъпва Първата национална катастрофа.
1914–1918	В опозиция срещу кабинета на Васил Радославов. Заедно с Атанас Буров участва в изготвянето на Закона за стопанските грижи и обществена предвидливост (1916). През 1918 г. е министър на финансите и войната. Заедно със Симеон Радев подписва Солунското примирие.
1919–1923	В опозиция срещу земеделското правителство на Александър Стамболийски. Преследван, хвърлен в затвора. Освободен след Деветоюнския преврат (1923).
1923–1926	В опозиция срещу управлението на Александър Цанков.
1926	Назначен за министър-председател на България, заменяйки Александър Цанков. Постига заем от Обществото на народите за справяне с бежанските проблеми.
1928	Оглавява нов кабинет. Световната икономическа криза засилва икономическите трудности в България.
1931	Провеждат се парламентарни избори, спечелени от Народния блок. Ляпчев подава оставка и предава властта на Александър Малинов – един от редките демократични актове за онова време.
1931	Диагностициран е с рак.
1933	Умира на 6 ноември в София. Последните му думи: „Пазете Търновската конституция! Пазете нашия основен строй, пазете основите на държавата, в която ние живеем!“

След смъртта му приятели и противници са единодушни: Андрей Ляпчев е бил истински джентълмен на българската политика – човек на демокрацията, умереността и националната отговорност. С неговото оттегляне завършва цяла епоха в новата история на България – епоха на борби, национални катастрофи и стремежи към просперитет, в които той винаги остава верен на убежденията си и на идеала за отговорна политика.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК