Според изследване, публикувано през 2016 г., средният ръст на българските мъже през 2014 г. е бил 178,2 см, а на жените – 164,8 см. Въпреки това, по-скорошни данни от 2023 г. сочат, че средният ръст на мъжете в България е 174.2 см, а на жените – 164.6 см. Тези различия могат да се дължат на методологически разлики в проучванията и/или на промени в популацията през годините. През 20-ти век средният ръст на българите значително се е увеличил, като това отразява глобалните тенденции, свързани с подобрените условия на живот, здравеопазване и хранене. Ето основните етапи на промяната:
I. Началото на 20-ти век
- Средният ръст на мъжете е бил около 165–170 см.
- Средният ръст на жените е бил около 155–160 см.
Това е било в унисон с условията на бедност, по-ограничения достъп до качествена храна и чести болести.
II. Средата на 20-ти век
- След Втората световна война условията на живот започват да се подобряват, особено с урбанизацията и развитието на здравеопазването.
- Средният ръст на мъжете достига около 173–175 см, а при жените – 160–162 см.
През този период започват и по-мащабни медицински и социални програми, което допринася за по-добро развитие на младите поколения.
III. Краят на 20-ти век
- До 1980-те и 1990-те години средният ръст на мъжете вече е около 177–178 см, а при жените – 164–165 см.
- Този растеж е свързан с подобрените хранителни навици, по-добра хигиена и достъп до образование.
IV. Обща тенденция
През 20-ти век българите са “пораснали” с около 10–12 см. Това се дължи основно на:
- Подобряване на здравните услуги (ваксинации, здравна профилактика).
- По-добро и по-разнообразно хранене (включително по-голям достъп до протеини и витамини).
- Намаляване на хроничните болести и детската смъртност.
Днес българите се нареждат сред средните на височина нации в Европа, но тенденцията за ръст се е забавила в сравнение с други народи, като нидерландците или скандинавците. Забелязва се, че след 70-те години темповете на повишаване на ръста чуствително се забавят.


Повишаването на средната височина на населението показва постиженията на страните в областта на медицината, достъпа до разнообразен хранителен режим и хигиена. Генетиката има голямо влияние върху растежа на индивида, но средният ръст на населението зависи от нея в по-малка степен. Населението на страните повишава ръста си с почти едни и същи темпове, ако има едни и същи условия.
На първо място, по-високият ръст се свързва с по-висока очаквана продължителност на живота. Второ, намалява се рискът от сърдечно-съдови заболявания. Трето, има установена статистическа корелация между по-високия ръст при мъжете и средните доходи. Високите мъже са по-привлекателни за противоположния пол. Но има и недостатъци – проучвания показват по-висок риск на редица онкологични заболявания.
Глобалната тенденция за увеличаване на ръста има важни последици. “Нашият ръст днес е силно зависим от средата, в която растем. На свой ред нашият растеж се отразява на продължителността на живота и на здравето ни. Ако дадем на децата си по-добър старт в живота сега, те ще бъдат по-здрави и по-продуктивни десетилетия напред
Харесайте Facebook страницата ни ТУК