Димитър Кудоглу – Българският благодетел, който дарява 45 милиона тогавашни лева за дарителство. Те се равняват на около 2 милиарда лева през 2025 г.
В българската история има личности, чиито дела озаряват страниците на миналото не със слава и власт, а с милосърдие и щедрост. Един от най-ярките примери е Димитър Кудоглу – предприемач, индустриалец и изключителен дарител, който завинаги остава в историята като човекът, дарил милиони от своето лично богатство за изграждането на здравни и образователни институции в полза на народа.
I. Произход и детство, белязано от загуба и състрадание
Димитър Кудоглу е роден през 1862 г. в село Габрово край Ксанти, в днешна Северна Гърция. Роден в сравнително заможно семейство, той обаче израства в атмосфера на скръб и преждевременни загуби. От общо седем деца в семейството, оцеляват само той и сестра му – пет от неговите братя и сестри умират в ранна възраст от болести, срещани често в онези тежки времена.
Тази лична трагедия оставя дълбок отпечатък в характера на младия Димитър, оформяйки го като чувствителен към болката на другите и подготвяйки почвата за неговата бъдеща мисия – да помага на страдащите и нуждаещите се.
II. Семейни ценности и първи уроци по благотворителност
Макар баща му да е успял търговец на тютюн, който осигурява на семейството стабилно финансово положение, възпитанието, което Димитър получава, не е белязано от разточителство или превъзходство. Напротив – баща му настоява децата му да работят наравно с чираците, да ценят труда и да живеят скромно.
Особено силно влияние оказва майка му, която всяка година по Коледа и Великден обикаля къщите на бедните в селото, за да раздава храна и дрехи. Тези действия не са само жестове на милосърдие – те се превръщат в пример и уроци за сина ѝ, който още като дете започва да разбира смисъла на състраданието, грижата и отговорността към другите.
III. Пътят към успеха – от тютюнев търговец до индустриален магнат
Следвайки стъпките на баща си, Кудоглу се впуска в търговията с тютюн – една от най-печелившите индустрии в Османската империя и по-късно в България. Благодарение на проницателност, трудолюбие и добро образование, той бързо изгражда своя собствена търговска империя.
През годините интересите му се разширяват далеч отвъд границите на България. Димитър Кудоглу търгува активно в цяла Европа, изграждайки мрежа от търговски партньори и придобивайки авторитет на изключително способен и прозорлив индустриалец.
IV. Дарителска дейност – здраве и знание за народа
Въпреки огромното си състояние, Кудоглу никога не забравя корените си и човешката болка, която е съпътствала детството му. С течение на времето, благотворителната му дейност става все по-мащабна. Той дарява над 5 милиона лева – сума колосална за времето си – за изграждането и поддръжката на болници, училища и други обществени институции.
Най-значимото му дарение е изграждането на Дом за безплатно лечение на бедни, известен още като “Дом на милосърдието”. В него хора без средства получават медицински грижи безплатно – идея, изпреварила времето си и показателна за моралната висота на своя основател. В учредителния протокол на фондацията, създадена, за да подпомага това учреждение, е упомената мотивацията, който подтиква тютюнотърговеца да създаде този диспансер.
Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела.
Министър-председателят Андрей Ляпчев отдава заслуженото на дарителя пред депутатите по следния начин:
Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек … той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото, не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза.
Домът на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудооглу“ се издържа в продължение на цели 20 години от два негови тютюневи склада, намиращи се в триъгълника между Централна гара, улица „Иван Вазов“ и булевард „Христо Ботев“. Годишната им печалба възлиза на 800 000 лева. Сума, която изглежда предостатъчна, за да помогне на посетителите в нужда, както и стипендиите на бъдещите лекари, които учат в чужбина.
Безкористната и нестопанска цел на „дома“ се допълва и от таксите, заплащани само от пациентите, които могат да си ги позволят и използвани за безплатно лекуване на бедните. По думите на дарителя, домът е дарение за България, от което могат да се ползват всички граждани и селяни, без разлика от вяра и народност. Туберкулозата, детските и венерическите са болестите, от които страдащите намират облекчение в диспансера. Пловдивският окръжен съвет също не остава безучастен към страданието и чрез дарение на стойност 310 000 лева, е обзаведена противобясна станция – първата в България. До онзи момент засегнатите българи е трябвало да се лекуват чак в Букурещ.
Тъй като Кудоглу живее през по-голяма част от времето в Германия, той делегира управлението на диспансера на ефория, в чийто състав влизат най-уважаваните пловдивчани, председателствани от Недко Каблешков – най-доверения приятел на търговеца под тепетата. Далновидната идея на тези мъже е трябвало да даде пример за функционирането на здравеопазването в цялата държава. За целта дори е създаден и гласуван закон за благотворителността, приет със 100 % одобрение и аплодисменти от депутатите.
Афинитетът на Кудоглу към грижата за здравето се проявява още преди да се превърне в един от най-богатите българи. През 1908 година, когато вече е натрупал определен капитал, в къща на свой роднина в родното си село оборудва амбулатория и плаща надница на лекар, който да преглежда и лекува бедните.
Освен здравни заведения, Кудоглу подкрепя и образованието – дарява средства за училища, стипендии и културни инициативи, защото вярва, че само чрез знание и грижа за здравето обществото може да напредне.
Грижата за здравеопазването далеч не е единственото благодеяние на мецената. Къщата в родното му село е дарена, за да се помещава в нея училище. Помощта му не се разпределя по етнически или верски признак, тъй като през 1912 година праща помощи за гладуващото населението в Ксантийско. А гладът засяга основно турското население. По време на Първата световна война и малко след края ѝ гладът не подминава и българите. Родният му край е откъснат от България и много от земляците му се преместват в Пловдив, където настъпва бедност и глад, Кудоглу оборудва и открива в града трапезария за бедни и нуждаещи се, в която се сервират над 1000 топли блюда дневно.
През 1920 година с първоначална вноска от 100 000 лева се създава фонд в БАН, носещ неговото име, чрез който се подпомага издаването на литературни трудове. Със създаването на фондацията „Дом на благотворителността и народното здраве“ се променят и приоритетите на фонда, който се насочва към финансиране на медицински изследвания. 80 000 лева е сумата, дарена във фонда на народния поет Иван Вазов, а 100 000 – в този на Цанко Церковски.
V. Наследство на добротата
Почетният гражданин на Пловдив умира на 7-ми март 1940 година под тепетата. И смъртта не спира добротата и грижата на мецената – дарява луксозната си къща в Дрезден, а съпругата му създава в негова памет детска ясла „Кудоглу“. Улиците на Пловдив се изпълват с опечалени граждани.
Димитър Кудоглу остава в историята като един от най-големите български дарители и благодетели. Животът му е пример за съчетание на личен успех и дълбока човечност. В епоха, в която егоизмът често надделява над състраданието, неговото дело е напомняне, че истинската стойност на богатството е в неговото споделяне.
Днес, повече от век по-късно, името на Кудоглу е познато на малцина. Но неговите дела продължават да говорят – за човек, който не е търсил слава, а е посветил живота си на хората. Един българин, който е дарявал не просто пари, а надежда.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
