Димитровград е най-младият български град и един от малкото с точна рождена дата. Създаден е с правителствен указ, издаден на 2 септември 1947 г., като са обединени трите селища- Раковски, Марийно и Черноконево. От лятото на 1947 г. на поляните край р. Марица започва невиждано строителство на новия град. Едновременно се подготвят площадките на първия в страната Азотно-торов завод, ТЕЦ „Марица-3” и циментовият завод, прокарват се първите улици, водопроводи, канализация, израстват първите жилищни блокове. В изграждането на Димитровград в периода 1947-1950 г. участват близо 50 000 бригадири от 963 населени места на България. От 1946 до 1956 г. населението награда се увеличава с над 300% – от 9 191 на 34 162 души, основно млади хора под 30-годишна възраст.
Решението да бъде кръстен на Георги Димитров допълнително „окрилява” работниците, чиято бройка през следващите години ще достигне няколко десетки хиляди от близо 1000 населени места. За извършването на строителните работи е сформирана бригадата „Млада гвардия“, чиито девиз е:
Ние изграждаме града, градът изгражда нас!
Сред строителите на Димитровград е и поетът Пеньо Пенев, който дори посвещава част от творчеството си на града.
Градът е замислен и построен по одобрени от правителството градоустройствени планове. Първият е от 1948 г. и е дело на големия български архитект проф. Любен Тонев. По него са построени държавните жилища в кв. „Вулкан”, „В. Коларов”, „Мл. гвардия” и жилища и обществени сгради в кв. „Толбухин”. Вторият градоустройствен план, от 1951 г., е изработен от колектив, начело с арх. Петър Ташев и именно той оформя облика на града през следващите 30 години.
Първият квартал, който започва да се строи в Димитровград е “Толбухин”. Строителството на булевардите „Трети март” и “Благоев” започва през 1951 г. На централния „България”, от следващата 1952 г. и до есента на 1957 г. той е застроен с 5-етажни жилищни сгради. Централният градски площад е оформен през 60-70-те г. на ХХ век, а през 1965 г. е построена сградата на Градския народен съвет, разказва уредникът “Нова и най-нова история” в димитровградския музей Николина Умурска.
Това, което прави впечатление в Димитровград, е не само значителното струпване тук на предприятия на тежката промишленост, но и неговата специфичната архитектура и особеното внимание, което е отделено на озеленяването. Изграждането на цялостна зелена зона, включваща три парка, зелени пояси край р. Марица, множество междублокови и квартални градинки, значително улично и булевардно озеленяване, правят града едно от най-озеленените селища в България.
В крайна сметка, въпреки че ниската ефективност на работа и лошите условия на труд са характерни за строителството на Димитровград, градът постепенно е издигнат. Както е и предвидено, той се превръща в един от най-големите промишлени центрове в България, а населението му през 1985 година достига 53 804 души. През следващите години по негов модел се строят и други индустриални градове като Мадан, Рудозем и Девня, но мащабите на започналия в края на 40-те години в Горнотракийската низина проект повече не са достигани.
Димитровград има и богат културен живот. В началото на 50-те години на ХХ век в Димитровград са създадени музеят, духовият оркестър, театърът, градската библиотека. През 1957г. започва своята работа първият кинолюбителски клуб в България, а на 24 май 1962 г. отваря врати първият за страната любителски планетариум и астрономическа обсерватория.
От 1970 г. водят началото си Националните “Димитровградски дни на поезията”. Те се провеждат в началото на месец май на всеки две години и са свързани с паметта на поета-символ на града – Пеньо Пенев.
Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.
В настоящия момент усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те год. да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
