Международният ден на жената – честван ежегодно на 8 март – е символ на дългата и нелеката борба на жените за равноправие, справедливи условия на труд и обществено признание. Макар официално да е утвърден като празник от Общото събрание на ООН през декември 1977 г., неговите корени се проследяват назад чак до средата на XIX век. Днес 8 март се възприема не само като дата за политическа и социална активност, но и като ден, в който се изразява дълбоко уважение към жените и майките, към техния принос в семейството, обществото и всяка сфера на живота.
I. Исторически корени и първи чествания
Още през 1857 г. жени, работещи в шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк, излизат на протест срещу ниското заплащане и тежките условия на труд. Макар демонстрацията да е разпръсната от полицията, две години по-късно протестиращите създават първия си работнически синдикат, което поставя началото на организирана женска борба за права. През 1908 г. в Ню Йорк се провежда мащабно шествие, по време на което жените настояват за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и политически права – включително право на глас. Именно тези действия започват да превръщат женския въпрос в международна тема.
Първият официално документиран Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ, по инициатива на Американската социалистическа партия. Целта е да се насочи вниманието към социалните и икономическите неравенства, с които жените се сблъскват ежедневно. На 27 август 1910 г. в Копенхаген, по време на първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал, германската социалистка Клара Цеткин предлага да се определя специален ден всяка година, в който да се почита приносът на жените и да се настоява за равенство. Постепенно празникът излиза от чисто политическия си контекст и се превръща в общоевропейско и след това в световно честване, подпомагано от широки обществени движения за женска еманципация.
II. Свидетелства за разширяващата се подкрепа
В началото на XX век жените в Европа и Съединените щати провеждат кампании за право на глас, достъп до образование и право на собственост. В различни държави тези права започват да се утвърждават по различно време – в Нова Зеландия например жените получават право на глас още през 1893 г., докато в други страни подобни промени настъпват десетилетия по-късно. След Октомврийската революция в Русия (1917 г.) 8 март се отбелязва като официален празник, а впоследствие тази традиция се разпростира и върху други социалистически държави. Макар някои да разглеждат деня предимно през призмата на комунистическата идеология, Международният ден на жената запазва универсалното си послание: да отдава почит на жените и да напомня за най-важната им роля в обществото като майки и съпруги.
III. 8 март в България
Първото женско дружество в нашата страна е основано още преди Освобождението – през 1857 г. в град Лом, по инициатива на местния учител Кръстьо Пишурка. Това поставя началото на организираното женско движение в България, което постепенно се разраства. В различни градове възникват женски дружества, а през 1901 г. те се обединяват в национална организация – Български женски съюз (БЖС). Първата председателка на съюза е Екатерина Каравелова – съпруга на Петко Каравелов и една от най-видните обществени личности по онова време, която се бори усилено за просвета и равенство.
В България 8 март се отбелязва за пръв път през 1911 г. в тесен кръг, предимно с провеждането на беседи. През 1915 г. се състои първото публично честване, а през следващите десетилетия празникът постепенно набира популярност и към средата на ХХ век се утвърждава като общобългарски. Наред със световните тенденции, в България жените също продължават да водят активна борба за извоюване на правото на глас и по-широко обществено признание. Макар че избирателните права на жените в страната са приети през 1937 г. (при определени условия), те се разширяват напълно едва след 1944 г.
Емблематични български примери
- Д-р Тота Венкова е първата жена лекар в страната, завършила медицина през 1886 г. Тя успява да разчупи стереотипите на времето и да проправи път на жените към висшето образование и професионалната реализация, поставяйки личен пример със своята упоритост и всеотдайност.
- Райна Касабова влиза в световната история като едва 15-годишна по време на Балканската война (30 декември 1912 г.). Тя извършва бойна мисия с военен самолет, хвърляйки позиви над Одрин с призив за прекратяване на бойните действия – нещо невиждано дотогава за жена.
Тези примери, както и безброй други, показват как българките успяват да преодолеят обществените ограничения и да се докажат в различни области. С времето все повече жени се реализират в политиката, науката, медицината, културата, образованието и икономиката, допринасяйки за развитието на съвременна България.
IV. Съвременна символика и глобални измерения
Днес 8 март е ден, в който поглеждаме както към историческата борба за права на жените, така и към актуалните предизвикателства пред тях. Освен като политическа и социална дата, този ден е и време за признателност и уважение към жените – в много страни, включително и в България, се отбелязва и като Ден на майката, когато съпрузите и децата засвидетелстват своята любов и благодарност.
В някои страни 8 март е официален почивен ден, в други – просто тържествен момент за поздрави и подаръци, най-често цветя и поздравителни картички.
Международният ден на жената е повод не само да си спомним за историческата борба на жените от средата на XIX век до днес, но и да погледнем към бъдещето – към онези промени, които са необходими, за да бъдат жените пълноценни участници във всички аспекти на обществения живот. 8 март ни напомня, че всеки малък жест на уважение, солидарност и подкрепа към жените допринася за изграждането на по-добро общество за всички. Независимо дали честваме този ден като семеен празник или като празник на майката, смисълът му остава един и същ: да отдадем заслужено признание на незаменимата роля на жените и да продължим заедно да утвърждаваме тяхното равноправие и човешко достойнство.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
