На 4 март 1977 г. в 21:24 ч. България преживява едно от най-смъртоносните земетресения в своята история. Сеизмичната вълна всъщност започва около двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, разположен в областта Молдова в източните Карпати, и безшумно, но зловещо достига до Свищов. Споровете за точния брой на жертвите не утихват и до днес.
Най-тежкият удар понася именно Свищов, където два блока рухват и затрупват обитателите си. Само там под отломките по официални данни загиват над 120 души. Земетресението със сила 7,4 по Рихтер продължава по-малко от минута, но последствията са катастрофални. В района на Свищов силата му е от около 7,2 по Рихтер, което го прави най-силното земетресение у нас, за което има запазена официална информация.
Вечерта на трагичното събитие повечето хора в Свищов са по домовете си, гледат телевизия, вечерят или се приготвят за сън. Внезапно настъпва ужасът. Изпод земята първо се чува някакво страшно бучене, все едно предстои да изригне вулкан. След което земята се разтърсва. Трусът продължава 77 секунди, които за жителите на Свищов изминават бавно като хилядолетия. Резултатите от земния трус обаче са катастрофални за крайдунавския град и неговите жители. Изцяло разрушени са две жилищни сгради: висок жилищен блок и младежко общежитие на химкомбината „Свилоза“. Освен тях десетки други жилищни и обществени сгради са частично повредени. Някои от тях през следващите дни също падат, а други се налага да бъдат съборени като потенциално опасни. Сред вторично рухналите е и камбанарията на възрожденската църква „Св.Троица“, построена от майстор Колю Фичето. Общият брой на разрушените и пострадалите сгради надхвърля 800. От тях 5 училища, 21 административни и търговски сгради. Тъй като земният трус разрушава електрическата подстанция, която захранва Свищов с електричество, секунди след труса градът потъва в непрогледен мрак.
Целият град е обхванат от масова паника. Въпреки трагедията, мародери се възползват от хаоса и плячкосват магазини и изоставени домове. Около полунощ спасителните екипи започват да вадят първите тела от развалините.
Още същата нощ след труса в България са мобилизирани стотици доброволци, които сами предлагат да участват в спасителните акции по изваждането и спасяването на оцелелите от руините на сградите. Наред с тях към Свищов се отправят и десетки полицаи и войници. Когато пристигат на място, гледката пред тях е толкова смразяваща, че някои войничета не издържат и се разплакват, а един дори припада. Впрочем началникът на местната милиция полк. Христо Цочев също не крие сълзите от подчинените си. Тогава спасителите все още не знаят какъв е истинският размер на трагедията. Това става ясно, след като във фаталната нощ и през следващите дни те изваждат от развалините цели 109 човешки трупа. От тях 27 са на деца и младежи. Ранени са над 140. Впрочем по отношение броя на загиналите и до днес още няма единно мнение. Според някои броят на загиналите надхвърлял 150 човека, но комунистическите власти скрили истинската бройка, за да смекчат ужаса от трагедията. Всичките починали са прегледани от токсиколог и патолог, които записват причината за смъртта им. Малко по-късно обаче техните резултати са иззети и засекретени. Години по-късно става ясно, че някои от загиналите е можело да бъдат спасени, тъй като те прекарват часове наред под руините и умират всъщност от задушаване. Труповете са наредени един до друг в коридорите на местната болница, за да бъдат разпознати от техните близки. Един от участвалите в спасителните акции – о.з. полк. Тодор Георгиев, вече покойник, приживе си спомня, че сред жертвите имало и 10-месечно бебе, чието трупче с отворени очи дълго не му давало да заспи.
На мястото на трагедията с хеликоптер пристига и самият Тодор Живков. Който става свидетел на една доста странна гледка. На метри от него от „Свилоза“ с писъци започват да изскачат бягащи хора, които, без да се интересуват, че Първият ги гледа, се разпиляват в различни посоки. Оказва се, че по това време в завода се е извършвало планувано горене на опасни отпадъци. Когато виждат гъстия черен дим обаче, работниците решават, че това е пожар. И тъй като в завода има взривоопасни материали, те хукват да спасят живота си.
Чакайте бе, хора, няма нищо страшно. Нали ако имаше опасност, аз нямаше да съм тука, опитва се да ги спре и успокои Тато.
Работниците обаче изобщо не му обръщат внимание.
Сред най-тежко пострадалите сгради са 8-етажният блок № 1 на ул. “Георги Матев” 1, погребал по официални данни 76 души, и общежитието на завод “Свилоза”, в което загиват 45 души. Цялата фамилия Стефопулу от гръцки произход дава 9 жертви, обитавайки най-горния етаж на кооперацията, паднала за секунди. За младите специалисти в общежитието на “Свилоза” трагедията е също огромна, но някои оцеляват благодарение на образувани при срутването кухини. Най-късно намерена жива е Дочка Любенова – открита на втория ден с притиснато тяло, но с достатъчно пространство около главата, за да диша.
В Плевен също се усеща трусът: много сгради са напукани, падат комини, а хората преживяват тежък психически шок по време на паническата евакуация, включително от концертната зала в тогавашното читалище “Георги Димитров” (днешно “Съгласие”), където в момента на земетресението се провежда концерт.
Подобно на реакцията при аварията в Чернобил десетилетие по-късно, официалната информация тогава представя минимизирани данни за щетите и загиналите. Първи се опитва да извади наяве истинските мащаби спасителят Георги Тодоров, който успява да преброи 120 жертви, но медиите отказват да разпространят данните му. Официалните сведения прикриват факта, че стотици са загинали, представяйки ги като „спасени“, „оцелели“ или „пострадали“.
Днес сеизмолозите са категорични, че земетресението в Свищов през 1977 г. всъщност отнема около 200 човешки живота – брой, надвишаващ официално обявените 128 жертви от Чирпанското земетресение през 1928 г., което досега се смяташе за най-смъртоносното в страната.
И днес, почти половин век по-късно, възрастните хора от крайдунавския град все още продължават да си спомнят за онези ужасяващи мигове, в които земните недра се разбунтували и за пореден път напомнили за човешката безпомощност пред страховитата сила на природните стихии.
След падането на coциализма през 1989 г. става ясно, че няколко месеца преди земетресението то е било предсказано от Баба Ванга. В края на 1976 г. семейство от Свищов отива при нея да търси съвет и помощ за здравословен проблем на един от членовете на семейството.
Той ке се оправи, не му берете гайлето. Ама да се пазите у месеца марта, щото там, дека живеете, погром ще настане. Страшно ке биде. Земята ке се помести. Да бегате далече от водата, да одите у планината, посъветвала Ванга семейството.
И само след 3 месеца пророчеството й, както става ясно, уви, се сбъдва.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
