АРХАНГЕЛОВДЕН

На 8 ноември всяка година Българската православна църква чества Събора на Св. Архангел Михаил и всички небесни безплътни сили, известен в народната традиция като Архангеловден или Рангеловден. Това е един от най-големите есенни празници след Димитровден и носи дълбоко духовно, обредно и фолклорно значение за българина.

I. Религиозно значение и произход на празника

Събор на светите архангели

Според християнската традиция пред престола на Бога винаги стоят седем първенствуващи архангели, чиито имена са записани в канонични и апокрифни текстове. Най-важният сред тях е Архангел Михаил – небесният воин, защитник на правдата и враг на злото. Името му означава „Кой е като Бога?“ (на иврит: Mi-ka-El), което го определя като главен носител на Божията воля и справедливост.

Образ на Архангел Михаил в християнската иконография

В православната иконография Архангел Михаил е изобразяван като млад, строен и красив мъж в броня, държащ копие или меч, с което пробожда дявола под краката си. Това символизира победата на доброто над злото. Понякога е представен и с везни в ръка, с които измерва човешките грехове, особено в сцените на Страшния съд.

Утвърждаване на празника

Архангеловден е въведен официално като празник още в началото на IV век, по време на Лаодикийския събор (около 363 г.). На този събор Църквата осъжда езическите вярвания, при които ангелите били почитани като създатели и управници на света, и утвърждава правилното им християнско почитание – като Божии служители, пазители и изпълнители на Божията воля.

Датата 8 ноември не е случайна – числото 8 се възприема символично като „денят след седмия“, т.е. денят на вечността и на бъдещия Страшен съд, когато всички Безплътни сили ще се съберат около Бога.

II. Архангел Михаил в българския фолклор

Рангел – господарят на душите

В българските народни вярвания Архангел Михаил е наричан с умалителното и близко за народа име Рангел. Според легенда, той е един от шестимата братя юнаци, които си поделили света, като на него се паднали душите на мъртвите. Затова и често е възприеман като олицетворение на смъртта, наричан още Душевадник.

Образ на смъртта

В традиционния български фолклор архангел Михаил е представян като красив млад момък с нож или сабя, с който „изважда душата“ от тялото на умиращия. Но въпреки тази тежка задача, той не е зловещ образ – напротив, вярва се, че е справедлив, състрадателен и дори глух, за да не чува плача на опечалените.

След като прибере душата, Архангел Михаил я отвежда при Свети Петър, където двамата съдийски я претеглят на везни – ако добрите дела надделеят, душата отива в Рая, ако не – към Ада.

Фолклорни предания за смъртта

Народът вярва, че ако умиращият се усмихва, това значи, че Архангел Михаил му подава златна ябълка, докато при мъчителна смърт той му дава горчива чаша – символ на тежкия преход. Поради тази дълбока връзка със смъртта, поклонението към Архангел Михаил се възприема и като гаранция за лека смърт и щастлив задгробен живот.

III. Архангеловата задушница

В първата събота преди 8 ноември се отбелязва т.нар. Архангелова задушница – една от тримата най-големи дни за възпоменание на мъртвите. Тя се посвещава на паметта на починалите военни, но също така и на всички покойници в рода. В този ден хората посещават гробищата, прекадяват с тамян, палят свещи, раздават жито, хляб и вино.

IV. Народни обичаи и традиции на Архангеловден

Семейни и общоселски служби

Архангеловден е време за събиране на рода, извършване на служби (поменални трапези), курбани, общоселски празници и събори. Смята се, че този ден носи закрила за живите и почит за мъртвите.

Курбан за светеца

На много места в България се коли курбан – най-често мъжко животно, като шиле или овен. Главата и крайниците му се варят цели и се кадят с тамян. Особено важно е кожата да се подари на църквата, като форма на дарение и благодарност към Бога.

V. Празничната трапеза

Традиционната трапеза на Архангеловден включва:

• Овнешко или шилешко месо (най-често в гювеч)
• Пилешко месо
• Жито (варено и подсладено)
• Фасул
• Ябълки и сезонни плодове
• Овнешка пастърма
• Червено вино
• Обреден хляб, наречен Рангелов хляб, Рангелово блюдо или Параклис

Обредният хляб

Обредният хляб е с богата символика – украсата му наподобява тази на погребални хлябове, с кръстове, житни класове, венци. Хлябът се разчупва от най-възрастния мъж в дома с думите:

Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!

След това върху хляба се сипва вино, което домакинята събира в шепи и разпръсква из къщата, произнасяйки:

Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!

На места се раздава и жито, което хората приемат с две ръце и изричат:

Колкото зърна, толкова купи и здраве!

VI. Църковни служби

На 8 ноември във всеки български православен храм се отслужва тържествена Света Литургия в чест на Архангел Михаил и Водосвет за здраве и закрила. Мнозина вярващи посещават църквите, палят свещи и се молят за здраве и защита от злини.

Началото на „Мратинците“

След Архангеловден започват т.нар. „Мратинци“ – поредица от дни в края на ноември, известни още като „Вълчите празници“. По това време се изпълняват обичаи и забрани, свързани с предпазване от болести, зли сили и върколаци.

Именници на Архангеловден

На този ден празнуват имен ден:

• Ангел, Ангелина
• Гаврил
• Михаил, Михаела
• Огнян, Огняна
• Пламен
• Рангел, Райна, Рая

Архангеловден е празник с изключително дълбок смисъл, който обединява християнската духовност, богатия български фолклор и вековните традиции на почит към мъртвите и закрилниците на живите. Това е ден, в който се отправя молитва за здраве, мир и справедливост, ден за сплотяване на рода и за почит към онези, които вече са напуснали земния свят. Един празник, който с право заема особено място в календара на православния българин.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК