Създателят на тоя свят… го създава специално за нас. Първо Той създава времето и пространството за нас. Той е извън времето и извън пространството. И създава един свят, в който има време и има пространство. Той седи обаче отвънка.
Фактически за Него времето и пространството съществуват едновременно и Той където бутне и където бръкне, влиза-излиза, където си ще и прочие. Всичките тези разговори за минало, за бъдеще и прочие нямат никакъв смисъл, защото за Него няма време.
Тъй като аз умрях, ( бел ред. преди години, по време на кома) – главното на смъртта е, че те пращат извън времето, пращат те в междузвездното пространство, в което няма време, в което нямаш нужда от енергия и това е самоосъждането. Нямайки време – неограничено е. Между другото, те посрещат и ти обясняват с няколко думи за какво става дума.
Веднага след смъртта те посреща човек (човек е пак – нормален човек) и всъщност, теб те изстрелват в междузвездното пространство, но тъй като няма време, никой не може да ти каже колко време ще трае цялата тази работа…няма измерване.
Ти си там горе в междузвездното пространство и си прекарваш това, което е време, в самоосъждане. Ти правиш преценка на твоето поведение, спрямо един морал, който и аз не знам как точно да го нарека: световен, извън времето или Господен и виждаш какви глупости си правил.
Аз, специално, през цялото време плачех. Затова това “скърцане на зъби на оня свят” и прочие е нещо напълно реално. Скърцаш си със зъби, защото виждаш колко много си сгрешил спрямо Един Морал, Който всъщност е Съвършено Ясен – ти си Го знаел и през цялото време си бързал с плановете си.
А когато отиваш, те Посрещат. Човекът, който те Посреща ти казва, че има пунктове във Вселената, в които ти получаваш тяло. Но никой не може да ти каже кога ще попаднеш в такъв пункт или какво…, защото то е…всичко е въпрос на…Тоя дето днеска ни е поканил…нали и е многопосоча работа…никой не може да Го изчисли….Но попадаш ли и аз попаднах, това е една гара – разпределителна (една планета – разпределителка), на която висят милиарди…
В момента обаче, в който ти получаваш тяло ти дават един жетон , че ти си преминал тоя първоначален стадий…Това е жетонът, който се дава, за да те прекара Хараон.
Някой се е върнал и е разправял за жетона, иначе не мога да си обясня, че има такова съвпадение. Дават ти жетона, нищо не се разбира по нататък, но вероятно на него е написано всичко, което можеш да си представиш, в едно чипче, едно такова като флашка. И лежат…милиарди хора лежат и чакат кой в каква посока ще отиде.
Аз…единственият човек, който се движех…Виждам една пропаст – слизам надолу – един поток. Планетата е нощ…това е една нощ, която слабо се вижда, полутъмно е, няма светлина. И тогава виждаш този светлина, за която приказват всичките.
Светлина – Врата, от която се чува една музика – фантастична.
Но, но, но…това съм го писал в романа си за Кракра – когато бях на 7 години. Когато бях на 7 години сънувах тази същата Музика. Една нощ сънувам, че с едно момиченце се държа за ръка и вървим през една градина с цъфнали вишни и чувам същата Музика. И от тази Врата се чуваше същата Музика.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
