ЗА ОСАМА БИН ЛАДЕН ИЛИ КАК ЗАПАДА ОТГЛЕДА И ПРОДЪЛЖАВА ДА ОТГЛЕЖДА ПАЛАЧИТЕ СИ

Осама Бин Ладен, 1976, Швеция

ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА, ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО

Общата снимка, която виждате е правена в Швеция през 70-те години на XX в., когато Бин Ладен и цялата му арабска фамилия живее и се радва на комфорта на “лошото” западното общество. 20 г. по-късно “разбрал” за упадъка, вътрешната му слабост, толерантност и неспособността му да се защитава Бин Ладен търси реализацията си като унищожител на Запада. В тази борба той намира свръхидея да остане в историята и т.н. психопатии под влиянието на “религията на мира”.

Толерантния запад трябва да спре да е толерантен. Ако не го направи в рамките на това поколение, тоест до към 2040 г., реалността е, че след това процеса на демографското и културно претопяване от имигрантите от Азия и Африка ще се реализира напълно като просто ще изчезне и като ефект останалото местно население с европейски произход ще е подложено на обратната дискриминация в размери, които човечеството не е виждало. Мултикултурализма всъщност е теорията и практиката на самоунищожението на Европейската култура и цивилизация. Какво може да се направи? Винаги когато гласувате гласувайте за хора, които ще утвърждават европейските ценности и възгледи, защото… това, което се случва вече се е случило…


ЕТО КАК ПРЕЗ 1993 Г. БРИТАНСКИЯ ВЕСТНИК INDEPENDENT ПРЕДСТАВЯ САУДИТСКИЯ БИЗНЕСМЕН OSAMA BIN LADEN…

Саудитският бизнесмен Осама бин Ладен насочва муджахидините към мащабни строителни проекти в Судан пише Робърт Фиск, в „Ди индипендънт“ на 6 декември 1993. Осама бин Ладен седи в своя халат със златни ресни, охраняван от предани араби муджахидини, които воюваха заедно с него в Афганистан. Брадати, мълчаливи мъже и невъоръжени, но никога на повече от крачка разстояние от човека, който ги вербува, обучава и след това изпраща да унищожат съветската армия. Те гледат мрачно, без следа от усмивка, докато суданските селяни от село Алматиг се изреждат да благодарят на саудитския бизнесмен, който е на път да завърши магистралата, свързваща домовете им със столицата Хартум – път, който се появява за първи път в историята на страната. Със своите високи скули, тесни очи и дълга кафява роба, г-н Ладен изглежда като планински воин от древна легенда. Деца танцуват край него, проповедници превъзнасят неговата мъдрост. „Чакаме това шосе, докато се случваха всички революции в Судан, казва местен шейх. – С времето почти се бяхме отчаяли – и тогава се появи Осама бин Ладен. “Извън Судан г-н Ладен не се възприема с такива високи почести. Египетската преса твърди, че той е успял да върне обратно стотици арабски бойци от Афганистан обратно в Судан. Западни посолства в Хартум предполагат, че някои от „афганците“, с които този саудитски предприемач е пристигнал в Судан, сега са заети с подготовка на по-нататъшни джихадистки войни в Алжир, Тунис и Египет.

Г-н Ладен е наясно с тези предположения.

„Това са обичайните глупости на медиите и посолствата, маха с ръка той. Аз съм строителен инженер и земеделец. Ако имах тренировъчни лагери тук – в Судан, кога щях да имам време да строя пътища и цялата тази останала работа? А „тази работа“ със сигурност е амбициозна: чисто нова магистрала, простираща се от Хартум до Порт Судан. Разстоянието е 1200 км (745 мили) по стария път, но сега е съкратено до 800 км от новото шосе на Бин Ладен. Това ще превърне пресичането на маршрута в обикновено еднодневно пътуване. В страна, презирана от Саудитска Арабия, защото е подкрепила Саддам Хюсеин във войната в Персийския залив, почти толкова, колкото Судан не е харесвана и в САЩ, г-н Ладен сам е внесъл строителното оборудване. Закупил го е преди пет години, за да изгражда партизански пътеки из Афганистан. Той е срамежлив човек. Живее скромно в Хартум, а притежава и обикновен малък апартамент в родния си град Джеда. Женен е – ​​с четири съпруги, и е предпазлив спрямо медиите.

Интервюто му с „Индипендънт“ беше първото, което се съгласи да даде на западен журналист. Първоначално отказа да говори за Афганистан. Бе седнал мълчаливо на стол в задната част на импровизирана палатка и си миеше зъбите по арабски начин с мисвак (ориенталска четка за зъби). Но в крайна сметка той заговори за войната, за чието спечелване помогна особено много чрез своите муджахидини: „Това, което преживях само за две години там, не бих могъл да изживея и за сто години никъде другаде“. Когато един ден бъде написана историята на афганистанското движение за съпротива, приносът на г-н Ладен с неговите муджахидини, но и с косвената подкрепа под формата на обучение и всякаква друга помощ, може да се окаже повратна точка в най-новата история на революционната борба; дори ако днес той се опитва да скромничи за ролята си. „Когато Съветският съюз нахлу в Афганистан, аз бях така ядосан, че веднага отидох там – пристигнах в рамките на няколко дни в самия край на 1979 г., разказва той. Да, воювал съм, но моите събратя мюсюлмани направиха много повече от мен. Много от тях умряха, а аз съм все още жив. “В рамките на няколко месеца г-н Ладен набира арабски бойци – египтяни, алжирци, ливанци, кувейтци, тунизийци и дори турци, които изпраща в Афганистан. „Не стотици, а хиляди“, уточнява той. Бин Ладен ги подсигурява с оръжие и собствена строителна техника. Заедно с иракския инженер Мохамед Саад, който сега, пак с него, строи пътя за Порт Судан – г-н Бин Ладен прокопа масивни тунели в планините Зази в провинция Бахтиар, в които съоръжи партизански болници и складове за оръжия. След което прокара партизански пътеки, по които да се придвижват муджахидините, пресичащи цялата страна.

„Не, никога не съм се страхувал от смъртта. Като мюсюлмани ние вярваме, че когато умрем, отиваме на небето. Преди битка Бог ни изпраща сакина (в Корана – спокойствие на духа, гарантирано от Аллах). Веднъж бях само на 30 метра от руснаците, които се опитваха да ме заловят. Бях бомбардиран, но сърцето ми бе така спокойно, че заспах. За този опит е писано в най-ранните ни ислямски книги. Видях 120-милиметров минохвъргачен снаряд да пада пред мен, но той не се взриви. Още четири бомби бяха хвърлени от съветски самолет по нашия щаб, но и те не експлодираха. Победихме Съветския съюз. Руснаците избягаха. “. Това не е учудващо като се има впредвид масовата употреба на наркотици от мюсюлманите в Близкия изток.

Но какво да кажем за арабските муджахидини, които той заведе в Афганистан – членове на партизанската армия, за които се твърди, че са били обучени и въоръжени от САЩ и които после бяха забравени, когато войната приключи? „Лично нито аз, нито моите братя имаме доказателства за американска помощ. Ние имахме помоща на релефа на Афганистан – винаги можехме да разчитаме на планините и да се скрием там. Когато моите муджахидини победиха и руснаците бяха изгонени, се появиха различия (между партизанските формирования), затова се върнах към пътното строителство в Таиф и Абха. Върнах оборудването, което използвах за изграждане на тунели и пътища за муджахидините в Афганистан. Да, помогнах на някои от другарите ми да дойдат тук – в Судан, след войната. Колко души? Осама бин Ладен поклаща глава. Не искам да кажа. Но те са тук сега с мен, работят точно тук, изграждат този път за Порт Судан.

Споменах му, че босненските мюсюлмански бойци в босненския град Травник са ми говорили за него. „Аз чувствам същото към Босна, отвърна той. Но ситуацията там не предоставя същите възможности като Афганистан. Малък брой муджахидини отидоха ​​да се бият в Босна и Херцеговина, но хърватите няма да ги пуснат през своя територия, както Пакистан ни пусна през своята на път за Афганистан. Така г-н Бин Ладен разсъждаваше за джихада, докато неговите бивши съратници го гледаха мълчаливо. Попитах ги дали не е малко странно това – след като са се били с руснаците, в крайна сметка сега да строят пътища в Судан? „Те харесват тази работа и аз също. Това е страхотен проект, който реализираме за хората тук. Той помага на мюсюлманите и подобрява живота им. “Неговата фирма „Бин Ладен“ – да не се бърка с едноименната компания за строителен бизнес, ръководена от братовчедите му – работи със суданска валута. Парите след това отиват за закупуване на сусам (ха-ха-ха не сдържах смеха си аз) и други продукти за износ. Печалбите очевидно не са основният приоритет на г-н Ладен. Какво изпитвате към Алжир, попитах. Но мъж в зелен костюм, наричащ себе си Мохамед Муса (той твърди, че е нигериец, въпреки че е бил судански офицер по сигурността) ме потупа по ръката. „Зададохте повече от достатъчно въпроси“, каза той. След което г-н Бин Ладен тръгна да инспектира новата магистрала.