Мерсия Макдермот (Mercia MacDermott) се ражда в Плимут, Девън, Великобритания, в семейството на хирурга от Кралския военноморски флот Джефри Палмър Адсхед и учителката Олив Мей Орме. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет. През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия, където за първи път установява контакти с българи, включително с поета Павел Матев.
Преподавателската и научната ѝ дейност е тясно свързана със страната ни. От 1957 до 1989 г. писателката посещава България или живее в нея. Преподава в Английската гимназия в София в периода 1963 – 1964 г. и от 1973 до 1979 г. Води курс за българското националноосвободителното движение в Македония в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ до 1989 г. Избрана е за чуждестранен член на Българската академия на науките през 1987 г. Двадесет години по-късно става доктор хонорис кауза на Софийския университет.
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода от 1392 до 1885 г. Известна става обаче с книгата си за Левски – „Апостолът на свободата„, която излиза през 1967 г. В посвещението си към нея тя пише: „На българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“. Творбата ѝ е преведена на български през 1970 г. и преиздавана неколкократно. През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев – „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът ѝ за Яне Сандански – „За свобода и съвършенство“. Последната си книга – „Имало едно време в България“, Макдермот издава през 2016 г.
Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия на България – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“. Мерсия Макдермот беше и почетен член на Съюза на българските писатели. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград, и носител на високите държавни отличия – Ордена на розата, ордена “Кирил и Методий” и ордена “Мадарски конник”.
Авторката на романа “Апостолът на Свободата” Мерсия Макдермот е имала мистично усещане за присъствие на Васил Левски близо до себе си. Още преди да се заеме с написването на романа, който направи популярен най-великия българин на Острова и в англоезичния свят, тя била силно впечатлена и запленена от неговия образ. Това разказва нейната най-близка приятелка в Карлово Ана Папукчиева, журналистка с 60-годишен репортерски стаж. Силно приятелство свързва двете дами. Макдермот си заминава за Англия в началото на 90-те, ала продължават да си пишат. Има нещо необяснимо в някои от писмата, споделя Ана. Тя винаги получава писмо от Мерсия точно на 19 февруари, независимо от ангажиментите и мястото, на което се намира писателката. Няма година, в която това да не се е случило, и то нито ден по-рано или по-късно.Това не е съвпадение, а е знак на съдбата, смята Ана.
Мерсия е запленена от образа на Левски, докато пише първата си книга, посветена на България “A History of Bulgaria /1393-1885/”, предназначена за английските читатели. Тя е толкова впечатлена от живота и делото на Апостола, от неговата личност, че за известно време спира работата по първия си труд и започва да подготвя романа си “Апостола на Свободата”.
На 19 февруари 1973 година, когато се отбелязваше 100 години от гибелта на Апостола, Мерсия беше в Карлово, спомня си Ана. Току-що е преведен на български нейният роман “Апостолът на Свободата” и писателката е поканена на среща с жителите на Войнягово, селото, в което Левски е бил учител. След срещата не отидохме на официалния банкет, а се прибрахме у дома. Мерсия беше отрупана с букети, апартаментът ми заприлича на цветарски магазин. Вечерта решихме да се поразходим. Мерсия взе един огромен сноп карамфили и се запътихме към къщата на Левски, която е съвсем близо до нас. Пътната врата не се заключваше, ала заради тържествата се пазеше от милиционер. Той ни видял в тъмното и строго ни попита какво правим там. Но после ме позна. Нямаше нужда да му представям Мерсия, цяло Карлово я познаваше и обичаше. Слязохме в избата, където се е събирало семейството на баба Гина. Мерсия постави карамфилите на софрата и каза: “Ана, тази софра е хранила най-великия българин”. Няколко минути седяхме мълчаливо на столчетата. По някое време Мерсия прошепна: “Сега той е тук. При нас е. Усещам го”, разказва Папукчиева.
Авторката на “Апостола на Свободата” години наред носи в себе си три безценни за нея талисмана, свързани с Левски и Карлово. Единият е медальон с две снимки – едната на Апостола, другата на дъщеря Александра. Преди десетина години Макдермот изпрати медальона в музея на Левски.
Другите два талисмана са спомен от първата среща с жителите на Войнягово. Това са една лозова пръчка, която запазила след участието си в ритуал по зарязване на лозята край селото, и една ябълка. Лозовата пръчка и ябълката били постоянно в чантата.
Цялото Войнягово се събира на срещата през 1973 година в читалището, за да види и чуе авторката на романа “Апостолът на Свободата”. Слушат я в захлас, а после жените я отрупват с подаръци – домашно тъкани престилки, бродирани ризи и местна носия. По-късно Мерсия дарява тази носия на Британския музей. Последна при гостенката отива една жена, която крие нещо под престилката и казва: “Много хубаво говори за Левски, чедо. Искам да ти подаря нещо за спомен. Ала съм вдовица и нямам друго”. И подава на гостенката една ябълка. Тази ябълка остана сякаш непокътната от времето и Мерсия носеше винаги със себе си, спомня си Папукчиева.
През годините, докато живее и работи в България, Мерсия идва в Карлово поне два пъти в годината – на 19 февруари, когато се почита паметта на Апостола, и на 18 юли, когато е роден. Целият град се стича в читалищния салон, когато тя е обявена за почетен гражданин.
Макар че напуска завинаги България през 1989 г., Макдермот продължава да живее с мислите и спомените за страната ни. Работата у нас и приятелствата, създадени тук, остават най-ценното в живота на англичанката. В последните години на пътя си тя написва малка книжка, озаглавена “Имало едно време в България”, предназначена за английския читател. “Съдържа моите спомени от България заедно с информация за историята, традициите, географията”, пише Макдермот в писмото си до Ана Папукчиева. Тя не е научна, сериозна книга, но е весела и аз се надявам, лека за четене”, уточнява писателката. “Но аз имам сериозна цел, именно да пиша положителна картина на изчезналата социалистическа България, въпреки нейните известни недостатъци, да покажа хубавите черти, и колко приятно беше да живееш там тогава. Има в нея спомени за бригадирското движение, за язовира в Копринка, за живота ми в Английската гимназия, за моите пътувания из страната. Има и много страници за Карлово – за честването на 19 февруари, за вечерните разходки до Сучурум…”, спомня си времето преди близо половин век авторката на “Апостолът на Свободата”.
Мерсия Макдермот почива на 28.03.2023 г. Англичанката обикнала България до толкова, че да създаде най-хубавите страници за нейната история, трдиции и национални герои.
България не е нито богата, нито могъща държава, но тя е дала на света дарове, които са безценни: азбука, която е превърнала мрака в светлина за безброй милиони, както и съзвездие от герои и героини, които въплъщават най-доброто от човешката мисъл и човешките стремежи.
ПОКЛОН!
ТВОРЧЕСТВО:
- A History of Bulgaria 1393 – 1885, Allen and Unwin, 1962
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода 1392 – 1885 година. - The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria), Allen and Unwin, 1967
Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Левски, „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно. - Freedom or Death (the life of Gotsé Delchev), Journeyman Press, 1978
През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев, „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки. - For Freedom and Perfection (the life of Yané Sandansky), Journeyman Press, 1988
Следва трудът ѝ за Яне Сандански, „За свобода и съвършенство“, Наука и изкуство, 1987 – преведен от Веселин Измирлиев. - Bulgarian Folk Customs, Jessica Kingsley Publishers, 1998
В края на XX век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и прочее. - Explore Green Men, Heart of Albion Press, 2006, ISBN 978-1-872883-94-6
- Lone red poppy, Manifesto Press, 2014, ISBN 978-1-907464-10-2
- Once upon a time in Bulgaria, Manifesto Press, 2016, ISBN 978-1-907464-16-4
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
