СПАСИТЕЛЯ НА ВИДИН МИЧМАН ВЛАДИМИР ЛУЦКИ

БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯИСТОРИЯ

Владимир Луцки е личност, чието име остава слабо известно на широката публика, въпреки че подвигът му по време на Сръбско-българската война от 1885 година е от решаващо значение за съдбата на Видин и неговите защитници. Роден е в Руската империя в семейство на дворянски произход. Получава сериозно военно образование, като завършва престижния Морски кадетски корпус в Санкт Петербург – институция, която подготвя елита на руските военноморски сили.

I. В България преди войната

Още в младежките си години Луцки се отличава с независим дух и политическа активност. Заради радикалните си възгледи, в разрез с официалната царска политика, през 1882 г. напуска Русия и се установява в Източна Румелия – автономна област в пределите на Османската империя с преобладаващо българско население.

В Източна Румелия Луцки работи като инженер, участвайки в строителни и технически проекти в Стара Загора и Татар Пазарджик. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през септември 1885 г., той постъпва в българската Дунавска флотилия – основната речна военна сила на страната. Там му е поверено командването на парахода „Голубчик“, което ще се окаже съдбовно назначение.

II. Сръбско-българската война и обсадата на Видин

На 2 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България, използвайки Съединението като претекст за териториални претенции. Сръбската Тимошка армия, командвана от генерал Михаило Лешанин, настъпва към Видин – стратегическа крепост на Дунав. Защитата на града е поверена на капитан Атанас Узунов, който разполага с ограничени сили и ресурси.

На 9 ноември 1885 г. Видин е напълно обсаден. Сърбите изпращат ултиматум за предаване на крепостта, но получават категоричния отговор на Узунов:

Аз съм се учил да превземам, а не да предавам крепости. Във Видинската крепост можете да влезете единствено като пленник!

Малко преди обсадата да се затвори напълно, „Голубчик“ под командването на Луцки успява да достави във Видин една пехотна дружина от Пети полк и девет оръдия. На 9 ноември параходът преминава край сръбската артилерия при село Витбол, вдигайки австрийски флаг и движещ се с видима небрежност – като на парад. Сърбите, заблудени от чуждия флаг, стрелят с халосни снаряди, а корабът спокойно достига Видинското пристанище.

През следващите седмици „Голубчик“ извършва общо 45 курса до обсадения град, доставяйки храна, боеприпаси, оръжие и подкрепления. Луцки проявява изключителна изобретателност в заобикалянето на сръбските батареи:

  • Маскировка и преобличане – при един курс корабът е пребоядисан, с фалшив комин и сменено име. На палубата „разхождат“ дами с чадърчета – всъщност моряци в женски дрехи, скрили мустаците си.
  • Имитация на пътнически кораб – в нощен рейс „Голубчик“ е осветен с газени лампи и плава под австрийски флаг, преминавайки необезпокояван.
  • Под гръцки флаг и дипломатическа наглост – влачейки шлепове с храна, един заседва в плитчините. Луцки на перфектен френски моли сръбски войници да помогнат за избутването му – и те се отзовават, без да подозират измамата.
  • Чести промени на външния вид – корабът плава ту под руски, ту под немски флаг, с променена височина на мачтите и различни декоративни елементи.

Тези дръзки операции са от решаващо значение за снабдяването и морала на защитниците.

След вдигането на обсадата капитан Узунов лично сваля от мундира си ордена „За храброст“ и го връчва на Луцки. През 1886 г. руският мичман е обявен за почетен гражданин на Видин – признание за героизма му.

III. Политическа дейност и трагичен край

През същата година Луцки участва в преврата срещу княз Александър I Батенберг. След неуспеха и последвалия контрапреврат емигрира в Румъния, а по-късно се установява в Цариград. През 1889 г. се завръща в България, където работи по строежа на железопътната линия София–Каспичан и проектира пристанището в Бургас.

Съдбата му обаче е трагична – подмамен от агент на руската тайна полиция, е отвлечен в Русия, осъден на заточение и умира през 1900 г.

Историята на мичман Владимир Луцки е пример за тактическа гениалност, смелост и изобретателност. Той не само надхитрява многократно противниковата армия, но и играе ключова роля в запазването на Видин в български ръце по време на една от най-критичните военни кампании в новата ни история.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК