ПОДОФИЦЕР МИНЧО МИНЧЕВ
Битката при Карамурад се разиграва по време на Добруджанската кампания от Първата световна война – едно от най-успешните настъпления на българската армия. През есента на 1916 г., след като Румъния влиза във войната на страната на Антантата, българските, германските и турските войски в Североизточна България преминават в контранастъпление с цел да изтласкат румънските и руските сили от Южна Добруджа и по възможност да овладеят цялата област.
Решаващ момент в кампанията е пробивът на Кубадинската укрепена позиция на 21 октомври 1916 г., осъществен от войските на Трета българска армия. Това отваря пътя на българската Конна дивизия под командването на генерал Иван Колев за бързо преследване на отстъпващия противник.
I. Подготовка и движение към Карамурад
След пробива при Кубадин, на 23 октомври 1916 г. в 6:00 ч. сутринта конните полкове на генерал Колев потеглят на север. Целта им е да ударят фланга и тила на вражеските части, които все още не са се изтеглили напълно.
В авангард се движат Шести конен полк и Трета конна батарея. При село Кожела настъплението временно е спряно от една вражеска пехотна дружина, но тя е обходена, принудена да отстъпи и скоро изчезва от погледите на българските преследвачи.
Малко по-късно конниците виждат открито поле, осеяно с отстъпващи руски и румънски части. В далечината се забелязват чифликът Йонеску и селата Карамурад и Чикрачи.
II. Заповедите на генерал Колев
Генерал Колев издава заповед за незабавна атака:
- Пета конна бригада (в състав Втори и Девети конен полк) и Шести конен полк получават задача да ударят разпръснатите противникови сили.
- Шести конен полк е насочен към Чикрачи.
- Девети конен полк и един ескадрон от Шести – към чифлика Йонеску и Карамурад.
- Втори конен полк остава във втора линия зад Девети.
Трите конни батареи откриват артилерийски огън, след което кавалерията преминава в атака. Румънците в първите позиции оказват само символична съпротива и скоро се предават.
Около 8:30 ч., при шосето между Карамурад и Чикрачи, ескадроните на Девети конен полк се натъкват на румънски подразделения, които все още имат желание да се бият. Малки групи български кавалеристи от по 10–20 души атакуват стремително, но попадат под силен огън и дават тежки загуби.
Жертви и героизъм
В хода на атаката:
- Подпоручик Александър Атанасов пада, след като конят му е убит. Докато се опитва да се измъкне изпод животното, румънски войник му нанася смъртоносен удар със сабя.
- Поручик Петко Малакчиев, врязал се дълбоко в гъстите пехотни редици, загива в ръкопашна схватка.
Пленяването на 265-та Оренбургска дружина
Ескадрони от Втори и Девети конни полкове обкръжават 265-та руска Оренбургска дружина. Започва ожесточена борба за пленяване на бойното ѝ знаме – символ на честта на подразделението.
В крайна сметка знамето, заедно с цялата дружина и нейния командир, подполковник Сенко Поповски, попада в български ръце. Това е значим трофей и тежък удар по морала на противника.
III. Подвигът на старши подофицер Минчо Дечев Минчев
Докато боят около знамето е в разгара си, се разиграва една от най-запомнящите се сцени в историята на българската кавалерия.
Минчо Дечев Минчев, старши подофицер от с. Зелено дърво, Габровско, командир на взвод в Девети конен полк, увлича със себе си група конници в преследване на отстъпващ враг. Конят му е изключително бърз и той се оказва далеч пред останалите. Изведнъж е заобиколен от цял румънски ескадрон.
Вместо да се предаде, Минчев действа с хладнокръвна решимост:
- Изважда пистолета си и изстрелва всичките патрони по обкръжилите го врагове.
- След това грабва сабята си и започва ожесточена ръкопашна битка, посичайки всеки, който се приближи.
- След време острието му, окървавено от сечта, се чупи на две.
Преди да падне мъртъв, Минчев успява да убие или рани 15 вражески кавалеристи. По-късно пленен българин, служил в румънската армия, предава думите на командира на румънския ескадрон:
Докато има такива българи, не можем да ги победим!
Битката при Карамурад е показателна за мобилността, смелостта и ефективността на българската конница по време на Първата световна война. Тя затвърждава репутацията на генерал Иван Колев и неговите войници като едни от най-умелите кавалерийски формирования в Европа.
Успехът при Карамурад допринася за по-нататъшното разпадане на вражеската отбрана в Добруджа и за пълното овладяване на стратегическата инициатива от българската армия в този сектор.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
