СВЕТИ ПАТРИАРХ ЙОАКИМ I ТЪРНОВСКИ

В своята многовековна история българският народ е дал на Православната църква и на свещеното Предание множество светии. Всички те намират своето място в празничния календар на Православието, когато на съответните дати техният благочестив живот, културно-исторически и молитвен принос биват възпявани и припомняни сред вярващите.

За да се подчертае още повече техният пример и подвиг, Българската православна църква е определила всяка година втората неделя след Петдесетница да бъде празник на всички български светии.

Въпреки това, десетилетията на безбожна власт, в съчетание с настъпващите времена на прагматизъм, скептицизъм и нова „модерна“ духовност, са оставили своя тежък отпечатък. И ако имената на св. Йоан Рилски, св. Седмочисленици, св. Евтимий, патриарх Търновски и други по-известни Божии угодници се помнят, то мнозина други за голяма част от българите тънат в полузабрава.

Можем да посочим личности като св. Нектарий Битолски (чества се на 5 декември), св. Онуфрий Габровски (4 януари), св. Райко Шуменски (14 май), св. Йоан Търновски (16 юли) и още много други. Сред тези по-малко познати български светии е и живелият през XIII век светител – архипастирят св. Йоаким, патриарх Търновски.

I. Източници за живота на светеца

Сведенията за светеца черпим най-вече от неговото житие. То е било съставено скоро след канонизацията на светеца през XIII век и е достигнало до нас в един-единствен, и при това непълен, препис в български ръкопис от XV век.

Св. Йоаким е упоменат също в Бориловия синодик, чието съставяне започва през 1211 година, в един разказ за пренасянето на мощите на св. Параскева – Петка по времето на цар Иван Асен II (1218–1241), запазен в сборник от XIV век, както и в житието на св. Сава Сръбски (†1236 година), написано от сръбския книжовник Теодосий (края на XIII – началото на XIV век).

II. Произход и монашески подвиг

Неизвестният житиеписец разказва, че св. Йоаким бил „родом българин“. Когато достигнал зряла възраст, той решил да се замонаши в Света Гора – Атон. Неговата любов към Бога скоро намерила израз в упорита борба със страстите и в ревностен стремеж към благочестив живот.

Св. Йоаким се придържал към поста, бдението, молитвата, изпълнявал всичко, което му възлагали игуменът и по-възрастните отци, наблюдавал най-благочестивите монаси и се възхищавал на техния пример. Житиеписецът подчертава, че бъдещият патриарх на Търново постигнал такъв напредък в смирението и благочестието, че името му започнало да се слави.

Внезапно обаче св. Йоаким решил да напусне Света Гора. Житието не разкрива какви били причините за това негово намерение. Узнаваме единствено, че това станало след „много време“, когато той вече имал голям духовен опит и бил наставник на по-млади монаси. Вероятно светецът е искал да се отстрани от славата на духовен старец – случай, често срещан в житието на много други Божии угодници. Може да се предположи също, че с благословията на игумена и старците от Атон, той е пожелал да пренесе духовния опит на Света Гора и в родината си.

III. Отшелничество край Дунав

Житиеписецът разказва, че св. Йоаким се установил някъде край река Дунав, в близост до местност, наричана Красен – вероятно района на днешното село Красен, северно от река Русенски Лом. На около пет километра от селото се намират прочутите скални Ивановски църкви.

В скалите на Красен светецът и неговите трима ученици – Диомид, Атанасий и Теодосий – изсекли пещера и малка църква, посветена на Св. Преображение. На това място четиримата монаси заживели и продължили своя духовен подвиг.

Подобно на Света Гора, и тук св. Йоаким скоро се прославил като благочестив и отдаден на Бога наставник. Вестта за присъствието на свят мъж достигнала до цар Иван Асен II, който пожелал лично да го посети, за да получи благословия и да побеседва с него на душеспасителни теми.

Българският владетел донесъл като дар „много злато“. Св. Йоаким употребил царската щедрост, за да наеме работници и да изсече в близките скали голям манастир, посветен на св. Архангел Михаил. Така било поставено началото на прочутия днес скален комплекс при село Иваново, известен със своите стенописи. Там около Йоаким се събрали негови последователи, които той наставлявал по пътя на боголюбието и молитвения подвиг.

IV. Избор за патриарх

В този момент житието прекъсва – лист от него е загубен. Липсва частта, която вероятно е разказвала за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 година на събора в Лампсак (Мала Азия), с одобрението на всички православни патриарси.

Сведения за това събитие откриваме в разказа за пренасяне на мощите на св. Параскева-Петка, където се посочва, че св. Йоаким е бил изпратен в Никейската империя от цар Иван Асен II, за да бъде провъзгласен за църковен глава на Търново и България.

Повече яснота хвърля отново житието на светеца, където е отбелязано, че Йоаким е избран за патриарх от „архиереите на цялата българска земя“. В Бориловия синодик четем: „На първия патриарх на богоспасения Царевград Търново, Йоаким, вечна памет.“

V. Пастирска дейност

Кратките сведения от Синодика се допълват от житието, което свидетелства, че патриарх Йоаким „благослови и просвети цялата българска земя“. Той бил милостив към сираците, грижил се за бедните, посещавал затворниците, непрестанно се молел и често избавял осъдени на смърт. Мнозина, прибягващи към него, били спасявани дори от гнева на царя.

За съжаление, авторът на житието не предоставя по-конкретни сведения за неговото служение на патриаршеския престол. Все пак в житието на св. Сава Сръбски св. Йоаким е наречен „честният и свет патриарх Йоаким“.

Там се разказва, че когато в края на 1235 година св. Сава посетил Търново, бил тържествено посрещнат от българския цар и патриарха. На празника Св. Богоявление св. Сава и св. Йоаким заедно отслужили света литургия. Когато св. Сава по-късно заболял и починал в началото на 1236 година в Търново, за него се грижел и българският патриарх Йоаким. По това време цар Иван Асен II временно не се намирал в столицата.

VI. Последни дни и кончина

Св. Йоаким починал на 18 февруари 1246 година, вероятно на преклонна възраст. Житието свидетелства, че Господ му открил предстоящия му земен край. Той благословил народа, свикал учениците и целия клир, наставил ги във вярата и се представил мирно пред Божието съдилище.

Споменът за неговия живот бил толкова ярък сред съвременниците, че канонизацията му настъпила още през втората половина на XIII век. Тогава било съставено и житието му, а вероятно и специална служба в негова чест.

Оттогава и до днес паметта на св. Йоаким се чества на 18 февруари. Житието му завършва с думите:

„Чрез неговите молитви да утвърди Бог българското царство за вечни векове и да ни сподоби със своето царство.“

Харесайте Facebook страницата ни ТУК