Военната технология и отбраната изминаха дълъг път през годините, като по-специално беше постигнат значителен напредък в областта на информационната война.
Информационната война се отнася до използването на технологии и комуникационни системи за прекъсване, измама и унищожаване на способността на врага да взема решения. Това е ключов аспект на съвременната война и включва тактики като кибератаки, пропаганда и психологически операции.
Един пример за военна технология, която революционизира полето на информационната война, е използването на дронове. Тези безпилотни летателни апарати (UAV) могат да бъдат оборудвани с различни сензори и камери и могат да се използват за събиране на разузнавателна информация, наблюдение и дори за целенасочени въздушни удари. Те могат да действат в зони, които може да са твърде опасни за човешки войници и могат да предоставят на военните командири видео и данни в реално време от бойното поле.
Друг важен аспект на военните технологии е използването на изкуствен интелект (AI) и машинно обучение. Тези технологии могат да се използват за анализиране на огромно количество данни, като сателитни изображения и публикации в социалните медии, за идентифициране на модели и прогнозиране на движенията на врага. Те могат също така да се използват за автоматизиране и подобряване на точността на задачи като идентификация на цели и насочване на ракети.
В допълнение към тези технологични постижения, военната отбрана също се разви през последните години, за да включва мерки като отбранителни системи за балистични ракети и мерки за киберотбрана. Системите за отбрана от балистични ракети са проектирани да откриват и прихващат входящи ракети, докато мерките за киберзащита са въведени за защита срещу кибератаки и защита на чувствителна информация.












Военните технологии и технологиите за отбрана винаги са се развивали тихичко, без много шум, с огромни бюджети и винаги са били обект на спекулативни твърдения и всякакви конспиративни теории.
Има две основни направления в тази област: технологии на бойното поле и технологии за информационна война. И двете се задвижват много силно от напредъка в изкуствения интелект, роботиката и автоматизацията, както и от процесите за модернизация в съвременните въоръжени сили на развитите държави.
До 2030 г. ще сме свидетели на най-разнообразни технологии на бойното поле: военни дронове и безпилотни хеликоптери и самолети, надземни безпилотни системи (автономни такове), технологии за сателитно наблюдение с изкуствен интелект, разузнавателни летателни апарати, интелигентни системи за въздушна атака и въздушна отбрана, интелигентни бойни системи, интелигентни автономни системи за намиране и обезвреждане на мини, лазерни противовъздушна и антидрон отбранителни системи и други оръжейни системи.
Свидетели сме на елементи от всичко това покрай войните, които се водят и в момента. Геймъри с джойстици управляват дронове за да извършват военни мисии. Това се случва днес, но това е само началото на технологичната модернизация във военната индустрия. Предизвикателства също има: такива технологии са скъпи и все още не са достатъчно добре изпитани. Все още войната на много места се води предимно с въоръжени хора, които стрелят един срещу друг. Дигитализацията във военната индустрия се случва постепенно, от много години насам и ще продължи и за напред.
Информационната война: това е огромен нерешен проблем. Кое е истина и кое е лъжа? Можем ли въобще да знаем какво се случва, когато две държави са във война? Коя информация е достоверна и коя е измислица, пропаганда или дезинформация? Фалшивата информация (дезинформация) доминира по време на война и нямаме надеждни, автентични източници на сигурна и достоверна информация. Технологиите могат да помогнат, но не могат да решат напълно този въпрос. Той остава отворен проблем на науката, журналистиката и обществото. Утвърдените практики на качествената безпристрастна журналистика работят в нормално, честно, демократично и балансирано общество, но не работят по време на война и в условия на тоталитарни политически системи и диктатури. Свободата на словото в Интернет често пъти се изражда в свобода за писане на лъжи в Интернет.
В последните години за борба с дезинформацията и пропагандата набират сили технологии за проверка на факти (fact checking) в статии, медийни публикации, текст, картинки и видео материали, проследяване и анализ на публикации в социалните мрежи (текст, видео, картинки и споделени линкове), технологии за автоматичен рейтинг на медиите за истинност и пристрастия (например групиране на медиите според техните възгледи по определени теми – балансирани или крайни).
Въпросът за свободата на словото в дигиталната епоха е много сложен, защото от както съществуват медиите и средствата за масова информация, а по-късно и социалните медии и дигитални канали за пренос на информация, борбата за влияние и контрол над тях е огромна. Технологиите могат да се ползват и за постигане на свобода на словото и за потискане на свободното слово, а също и хората. Дигиталните комуникации позволиха всеки да е медия и това позволи много по-лесно да се създава и разпространява масово дезинформация.
Решението на въпроса с дезинформацията трябва да се търси като комбинация от хора, образование, технологии, децентрализация, законодателство и правосъдие.
Като цяло военните технологии и отбраната изминаха дълъг път през последните години и ще продължат да бъдат важен аспект на националната сигурност в бъдеще. Тъй като технологиите продължават да напредват, е вероятно да видим появата на още по-иновативни и усъвършенствани методи за информационна война и защита.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК