ПАРАЛЕЛНАТА ДЪРЖАВА НА НПО-ТАТА В БЪЛГАРИЯ

От началото на прехода след 1989 г. в България се развива значителен неправителствен сектор, който постепенно придоби важна роля в публичния живот. През годините някои негови структури се превърнаха във влиятелни участници в процесите на политическо формулиране, обществен дебат, медийно посредничество и гражданска мобилизация. В условията на продължителна институционална слабост и недофинансиране на държавата, този сектор успя да заеме ключови позиции.

Днес част от българското общество възприема този процес като формиране на своеобразна паралелна власт — неформална, но устойчива, добре финансирана и способна да влияе върху протестните движения в България. Протеста срещу бюджета на правителството в края на 2025 г. не прави изключение.

Основният фактор, който стои в основата на това развитие, е продължителното и стабилно външно финансиране, насочено към неправителствени организации, аналитични центрове и медийни групи. То осигурява капацитет, кадрови ресурс и организационна устойчивост, който им дава възможност да функционират задкулисно под прикритието на неправителствена дейност като паралелна или дълбока държава. Дори подигравателно във връзка с финансирането си платените активисти на НПО-тата са наричани “50 cents”, поради финансирането идващо от централите в САЩ.

I. Началото на процеса: 1989–1997 г.

Първите години след промените са период на тежка икономическа нестабилност, хиперинфлация, съкращения и недостиг на държавни ресурси. Администрацията е слаба, институциите са в процес на реформа, а политическата система се изгражда от нулата. В тази ситуация неправителствените организации започват да получават първите мащабни външни грантове.

Тези средства се използват за:

• обучение на кадри;
• създаване на нови аналитични центрове;
• финансиране на граждански инициативи;
• планиране на реформи;
• юридическа и експертна помощ;
• развитие на медийни проекти.

Появява се ясна разлика между възможностите на държавата и тези на външно финансираните организации. Докато институциите работят с ограничени ресурси, НПО-секторът разполага с по-стабилно финансиране, позволяващо изграждане на капацитет.

II. Консолидация на мрежите: края на 90-те и началото на 2000-те

В следващия етап НПО-тата, които работят в сходни тематични области, започват да изграждат мрежи и партньорства.

Създават се:

• консорциуми за изпълнение на проекти;
• общи медийни платформи;
• коалиции по тематични политики;
• регулярни програми за обучение;
• експертни групи за законодателни предложения.

Това постепенно оформя устойчива структура, която функционира не само като сбор от отделни организации, а като взаимосвързана система с обща политическа и идеологическа насоченост. Не всички организации имат еднакви позиции, но много от тях работят по сходни програми, финансирани от едни и същи неолиберални донори и международни структури.

III. НПО-секторът като кадрова база

С натрупването на опит и ресурси неправителствените организации започват да играят важна роля и в кадровото развитие на бъдещи политически, медийни и експертни фигури.

Много представители на публичния живот са започнали своята кариера чрез:

• стажове по международни проекти;
• обучения в рамките на НПО-програми;
• включване в граждански инициативи;
• участие в европейски и международни форуми;
• дългосрочни грантови програми.

Това създава трайна връзка между политическия живот и неправителствения сектор. Когато политическите партии не успяват да изграждат собствени експерти, те често черпят кадри от НПО-сферата, което допълнително укрепва нейното влияние.

IV. Медийното влияние

Съществена роля в този процес има медийният компонент на външното финансиране. Част от финансираните проекти са насочени към:

• подкрепа на независима журналистика;
• борба с дезинформацията;
• развитие на разследващи платформи;
• обучения на журналисти;
• създаване на аналитични формати.

Това води до ситуация, в която гласовете на определени неправителствени структури се чуват често, докато други позиции, които не разполагат с подобен ресурс, остават по-слабо представени.

Така НПО-секторът придобива индиректно влияние върху формулирането на обществените теми.

V. Протестната динамика: от граждански недоволства до структурирани кампании

През последните години се наблюдава сходен модел при големи граждански протести:

1. Протестите започват спонтанно от конкретен социален или политически проблем.
2. След първите дни в процеса се включват активисти от неправителствени организации, които имат опит в публични кампании.
3. Формулират се политически послания, които често съвпадат с линиите, развивани от определени експертни мрежи.
4. Медии, свързани с НПО-програми, започват активно да отразяват събитието и да задават рамка на интерпретацията му.
5. Появява се структурирана форма на протестна организация — платформи, говорители, публични стратегии.

Това не означава непременно координация или централизирано управление.
Но създава впечатление за овладяване, което е напълно разбираемо предвид видимата повторяемост на модела.

VI. Настоящият протест в контекста на този модел

В контекста на тази 35-годишна история, е ясно защо част от обществото интерпретира всеки протест като овладян. Не защото протестиращите нямат причина за недоволство, а защото:

• в процеса се включват вече познати активистки групи;
• медиите рамкират протеста чрез експерти, свързани с неправителствения сектор;
• формулираните политически искания често повтарят позиции на добре финансирани аналитични центрове;
• организационните механизми са сходни с тези при предишни протести.

Възприятието за овладяване е следствие именно от тази повторяемост и от значителното влияние на неправителствения сектор върху публичната среда.

VII. Структурните особености на финансирането на НПО-сектора

1. Източници на финансиране

Основните източници на средства за неправителствените организации в България са:

• международни фондации;
• европейски програми;
• програми на чужди правителства;
• частни фондове;
• международни организации (ЕС, ООН, институции на съвети и консорциуми);
• донорски консорциуми.

Това финансиране е насочено към теми като: демократизация, човешки права, медии, изборни процеси, социални политики, гражданско участие.

2. Механизми на разпределение

Финансирането обикновено се разпределя чрез:

• проекти с конкретни цели;
• дългосрочни програми;
• партньорски мрежи;
• консорциумни схеми;
• целеви грантове за медии и активистки групи.

Тези механизми гарантират устойчивост: една и съща група организации получават средства по различни програми, което създава повтаряемост на финансирането.

3. Предимства пред държавните институции

НПО-секторът е по-гъвкав от държавата:

• може да наема експерти бързо,
• не е ограничен от заплатни тавани,
• оперира без тежка бюрокрация,
• работи с международни партньори,
• участва в законодателни процеси чрез експертизи.

Така се формира структурно предимство, което компенсира слабите ресурси на държавата.

4. Последици от устойчивото финансиране

Дългосрочното финансиране доведе до:

• изграждане на стабилна мрежа;
• кадри с международна подготовка;
• влияние върху медийната среда;
• участие в държавни политики;
• възприемането на сектора като паралелна власт.

VIII. Примери за конкретни модели на външно финансиране

Външното финансиране на НПО-тата в България следва определени структурни модели. Тук са представени три основни механизма, които най-силно влияят върху процесите.

1. Проектно финансиране с тематични приоритети

Характеристика:

• Финансиране по конкретни теми (демокрация, права, избори, медии).
• Краткосрочни или средносрочни грантове.

Ефект:

НПО-тата са стимулирани да работят главно върху теми, определени от донорите, а не от българския обществен дневен ред.

Това води до:

• силна концентрация върху определени политики;
• оформяне на експертни „нишови“ доминации;
• повторяемост на същите лица и организации в медии и дебати.

2. Дългосрочни институционални грантове

Характеристика:

• Финансиране, което не е обвързано с конкретен проект, а със самата организация.
• По-рядко срещано, но много по-влиятелно.

Ефект:

Този модел:

• създава стабилен бюджет;
• позволява на групата да развива постоянен персонал;
• осигурява независимост от българския политически цикъл.

Това дава структурно предимство пред държавните институции, които са ограничени от бюджет и бюрокрация.

3. Паневропейски и международни консорциуми

Характеристика:

• Обединяване на няколко организации от различни държави.
• Централизирано планиране, локално изпълнение.

Ефект:

Този модел:

• създава еднакви теми, методи и стратегии в много държави;
• институционализира активизма;
• дава силна международна легитимност на определени местни актьори.

IX. Медиите като механизъм за обществено влияние

Медийният компонент е ключов за възприятието за влияние на неправителствения сектор.

1. Финансиране на медийни проекти

Част от НПО-финансирането се насочва към:

• разследваща журналистика;
• медийна грамотност;
• борба с дезинформация;
• обучение на журналисти;
• производство на анализи и репортажи.

Това създава медийна инфраструктура, в която определени теми са непрекъснато присъстващи, докато други отсъстват поради липса на ресурс.

2. Експертна доминация в телевизии и онлайн платформи

Когато медия търси „експерт“, тя често се обръща:

• към аналитични центрове;
• към НПО-финансирани анализатори;
• към лидери на граждански организации.

Така медийният дебат често се структурира около един и същ експертен кръг.

3. Трансфер между медии и НПО-та

През годините се наблюдават:

• журналисти, които работят по НПО-проекти;
• активисти, които стават медийни коментатори;
• експерти, които преминават между позициите в медии и граждански организации.

Това създава нормализиране на една определена система от интерпретации.

4. Силно онлайн присъствие

Много НПО-та и техни партньори:

• управляват активни онлайн платформи;
• развиват мрежи от блогове, социални страници, видеоканали;
• създават кампании в социалните мрежи.

Тези структури често имат:

• по-добър дигитален капацитет от традиционните медии;
• професионални екипи;
• достъп до финанси за онлайн реклама.

5. Медийният ефект върху протестите

Когато избухне протест:

• медиите търсят най-видимите и активни говорители;
• именно НПО-секторът често осигурява тях;
• рамката на протеста се оформя през техните анализи и интерпретации.

Това води до възприятие за „овладяване“ не толкова на протеста като действие, колкото на наратива за протеста.

Тридесет и пет години устойчиво външно финансиране доведоха до изграждането на мощна неправителствена инфраструктура в България. Тази инфраструктура притежава капацитет, експертиза, медийно присъствие и кадрови потенциал, които значително надвишават възможностите на много държавни институции.

В условията на отслабени партии и зависими медии, неправителственият сектор придобива функция, която част от обществото възприема като паралелна власт.

Това обяснява защо настоящият протест се разглежда от мнозина като овладян — не поради липса на автентичност сред протестиращите, а поради начините, по които протестът се интерпретира, структурира и представя публично.

X. Фондациите, свързвани с Джордж Сорос, в България: структура, дейности и влияние

Фондациите на Джордж Сорос, обединени под международната мрежа Open Society Foundations (OSF), имат присъствие в България от началото на 90-те години. Фондациите, свързвани с мрежата Open Society Foundations (OSF), са предмет на значителни критики в България и в редица други държави. Макар да действат на основата на филантропски, правозащитни и демократични цели, за част от обществото те представляват структура, която прокарва определен глобален идеологически модел, често наричан „неолиберален глобализъм“, а нейните активисти неолиберални комсомолци, което е особено точно за условията на България, кудето огромната част от организаторите на НПО мрежите са наследници на комунистическата висша и средна номенклатура.

В статия-интервю от 04.10.2004 със заглавие “George Soros: The “God” Who Carries Around Some Dangerous Demons за LA Times въпросният милиардер заявява, че:

1. Основните организации, свързвани с OSF в България

1.1. Институт „Отворено общество – София“ (Open Society Institute – Sofia)

Това е основната структура, учредена в началото на прехода. Тя функционира като неправителствена организация, част от глобалната мрежа OSF. Основните направления включват:

• политика и управление;
• гражданско участие;
• медии и журналистика;
• образование;
• правосъдие и права.

Институтът изпълнява както собствени проекти, така и координира финансиране към други организации, изследователски центрове и медийни партньори.

1.2. Програмни партньори и бенефициенти

OSF финансира и широк набор от други структури, сред които:

• аналитични центрове (think tanks),
• организации за човешки права,
• медийни платформи,
• юридически организации,
• структури за мониторинг на избори и политики.

Не всички са официално част от OSF, но са бенефициенти по различни програми.

2. Основни направления на финансиране в България

През годините Open Society Foundations подкрепя проекти в следните ключови сфери:

2.1. Правосъдие и реформи

– анализи, доклади, предложения за законодателни промени
– програми за прозрачност и отчетност

2.2. Медии и информационна среда

– финансиране на журналистически проекти
– инициативи за медийна грамотност
– платформи за разследваща журналистика

2.3. Граждански сектор и активизъм

– обучение на местни активисти
– граждански кампании
– работа с уязвими групи

2.4. Образование

– образователни програми
– интеграционни модели
– стипендии и обучителни мрежи

3. Механизми на влияние

Въздействието на OSF в България е преди всичко структурно и институционално, а не персонализирано. Това означава, че влиянието се осъществява чрез:

3.1. Дългосрочно финансиране

OSF е един от малкото донори, които осигуряват висока устойчивост на финансирането, което позволява:

• постоянни екипи;
• професионализирани структури;
• дългосрочна работа по специфични теми.

3.2. Мрежови ефект

Организациите, финансирани от OSF, често работят в общи проекти, споделят експерти и поддържат постоянни партньорства. Това създава:

• група от сходно мислещи организации,
• повторяемост на експертния състав,
• доминиране в определени публични теми.

3.3. Медийно влияние

Чрез финансиране на медийни инициативи и чрез присъствие на експерти в национални медии влиянието на OSF се проявява и в информационната среда. Това не означава контрол, но означава видима дискурсивна доминация по определени теми.

4. Критики и обществено възприятие

Присъствието на OSF в България е предмет на значителен обществен дебат. Основните критики са насочени към:

4.1. Непропорционално влияние

Поради значителните финансови ресурси OSF подкрепя голяма част от НПО-направленията, което създава усещане за доминираща позиция в гражданския сектор.

4.2. Възприятие за политическо насочване

Определени обществени групи възприемат тематичните приоритети на OSF като наднационална рамка, която не винаги отразява специфичните български интереси.

4.3. Медийно присъствие

Поради подкрепата за медийни инициативи и честото участие на НПО-експерти в публичния дискурс, OSF се възприема като фактор, който влияе върху обществените наративи.

4.4 Тематичната рамка на проектите отразява глобални, а не местни приоритети

Според критиците, значителна част от програмите на OSF са изградени върху идеологически рамки, които:

• произлизат от Западна Европа или САЩ,
• са свързани с глобални политически тенденции,
• и не винаги съответстват на специфичните обществени потребности в България.

Така финансирането насочва НПО-сектора към определени теми — демократизация, малцинствени права, миграция, съдебно управление — които критиците описват като неолиберален глобалистки дневен ред.
Подобна рамка може да доведе до разминаване между приоритетите на донорите и приоритетите на българското общество.

4.5. Идеологическа еднопосочност

Поради дългогодишното финансиране OSF поддържа мрежа от организации, които споделят сходни принципи. Критиците твърдят, че това създава:

• еднопосочен експертен дискурс;
• идеологически филтър в медиите;
• публично мнение, доминирано от един модел на мислене.

Това не означава цензура.
Но означава, че ресурсното предимство може да води до непропорционално представяне на позиции, които съответстват на неолиберални и глобалистки идеологически парадигми.

4.6. Влияние върху медийния дневен ред

Според критичните позиции OSF оказва влияние върху:

• темите, които медийните проекти разглеждат;
• експертите, които се канят;
• формулирането на интерпретации за протестите, политиката и обществото.

Това не означава директен контрол над медиите, а по-скоро структурна доминация, произтичаща от:

• финансирането на журналистика;
• партньорства със специфични медии;
• обучението на ново поколение журналисти;
• експертната видимост на НПО-структурите в медиите.

Така OSF влияе върху начина, по който обществото възприема актуални събития, включително граждански протести.

4.7 Критика срещу модела на „транснационален активизъм“

Една от най-съществените критики е свързана с това, че OSF работи чрез мрежи от организации в десетки държави. Според критиците този модел:

• създава наднационални центрове на влияние,
• които разпространяват еднакви политики в различни страни,
• без да вземат предвид местния контекст и исторически особености.

Това се възприема като прокарване на глобален, неолиберален дневен ред, който влиза в противоречие с традиционни или национални модели на развитие.

4.8. Влияние върху политическия процес

Критиците твърдят, че OSF:

• участва пряко в политиката, чрез цели политически партии като “Продължаваме промяната” и “Да, България”, определяни като соросоидски партии.
• но влияе индиректно чрез НПО-тата, медиите и експертите,
• създавайки алтернативна система на формулиране на дневен ред.

Този процес се възприема като паралелна власт, защото:

• няма изборна легитимация;
• не носи политическа отговорност;
• не е под контрола на националните институции;
• но има реално влияние върху обществената среда.

4.9. Влияние върху протестите и гражданската мобилизация

Според критичните позиции OSF не „организира“ протести, но:

• поддържа мрежи от активисти,
• финансира организации, участващи в протестни структури,
• и дава публичност на едни групи за сметка на други.

Това основателно създава усещане, че протестите започват автентично, но се интерпретират, канализират и насочват от мрежи, които имат идеологическа рамка, сходна с тази на OSF. Оттук и твърдението за „овладяване“ на протеста.

4.10. Критика към неолибералния идеологически модел

Често цитирана критична теза е, че OSF:

• подкрепя глобалистки модели за отворени граници;
• подкрепя мултикултурализъм;
• насърчава транснационалните институции за сметка of националния суверенитет;
• защитава неолиберални икономически и политически идеи;
• влияе върху образователни и културни политики.

Критиците определят това като разгръщане на неолиберален глобалистки дневен ред, в който:

• националната държава има все по-малка роля,
• гражданското общество, финансирано отвън, придобива структурни функции,
• идеологическият спектър се измества към либерално-глобалистки позиции.

XI. Финансовият мащаб на НПО-сектора, свързан с фондациите на Сорос (2019–2024): публични данни и минимална оценка

Публично достъпните годишни отчети на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС) — основната организация в България, свързана с мрежата Open Society Foundations (OSF) — позволяват да се направи ограничена, но достоверна оценка на финансовите потоци за последните пет години. Данните не обхващат целия сектор, но ясно показват мащаба на финансирането, неговата устойчивост и значението му за гражданските инициативи.

1. Публични приходи и разходи

Данните за периода 2019–2024 г. показват, че ИООС ежегодно разполага със значителен финансов ресурс, вариращ между стотици хиляди и няколко милиона евро в зависимост от годината и поетите програмни ангажименти. Част от тези средства са директно от OSF, други — от донорски фондове като Active Citizens Fund (ЕИП/Норвежки механизъм), а трети — от международни институции.

2. Значение за гражданския сектор

Този финансов капацитет позволява на ИООС:

• да поддържа постоянни експертни екипи;
• да управлява мащабни донорски програми;
• да разпределя средства между десетки други НПО;
• да поддържа влияние върху медии, академични среди и граждански инициативи;
• да участва в изработване на публични политики.

В резултат ИООС функционира не просто като организация, а като централен възел в екосистема от граждански структури, които работят със сходни методи и теми.

3. Ограничения на данните

Важно е да се подчертае, че:

• наличните цифри показват само минималното документирано финансиране;
• те не включват всички грантове на OSF към други организации;
• не включват частни фондове, международни програми и двустранни дарители;
• не обобщават финансирането на медийни проекти, активизъм и академични инициативи.

Следователно реалният обем на финансирането на мрежата около OSF в България е значително по-голям от публично отчетеното.

Таблица: Публично документирано финансиране на ИООС (2019–2024)

(в евро; сумите са закръглени според публичните отчети)

Година	Приходи от грантове / финансиране	Приходи от OSF	Ресурс от програми (ЕИП/ACF и др.)	Основни програмни разходи	Източник
2019	Няма пълен публичен отчет (частични данни)	—	—	—	—
2020	Частично достъпни данни (отделни проекти)	—	—	—	—
2021	≈ 3 740 000 евро (безвъзмездно финансиране)	≈ 476 000 евро	≈ 3 240 000 евро (ACF/ЕИП)	Общо разходи: ≈ 4 036 000	OSIS Annual Report 2021
2022	≈ 354 000 евро	н.д.	Програми с по-ниска интензивност	≈ 400 000+ (по отчет)	OSIS Annual Report 2022
2023	≈ 1 111 000 евро (грантове)	≈ 72 000 евро	ACF (≈ 138 000 евро) + др.	≈ 1 266 000 евро	OSIS Annual Report 2023
2024	Очаквано: 1–1.5 млн. евро (частични данни)	н.д.	ACF остатъчни средства, нови програми	н.д. (отчет публикуван частично)	OSIS Annual Report 2024 (ограничен достъп)*

* Публикуван е отчет, но без пълни допълнителни финансови приложения.

Извод от данните (2019–2024)

1. 2021 е пикова година, с над 4 млн. евро общи приходи и почти 3.7 млн. евро грантово финансиране.
2. 2022 е година на спад, вероятно поради приключване на цикли по ЕИП/Норвежки механизъм.
3. 2023 показва възстановяване, с над 1.1 млн. евро грантови приходи и над 1.2 млн. евро разходи по програми.
4. 2024 все още е непълна, но тенденцията е за стабилно финансиране, макар и по-малко от пиковите години.
5. Само по publicly потвърдените отчети ИООС е получила минимум ~5.2 млн. евро за последните три напълно отчетени години (2021–2023).
6. Реалната сума за последните пет години вероятно е 8–10+ милиона евро, ако се включат непублични данни и финансиране към други НПО-та в мрежата.

Това показва, че финансовата устойчивост на НПО-сектора, свързан с OSF в България, е значителна и структурна, а не епизодична или символична.

Таблица 1: Основни периоди в развитието на НПО-сектора в България

Период	Основни характеристики	Значение за НПО-влиянието
1989–1993	Първи външни грантове; създаване на първите НПО-та; институционален вакуум	Стартира процесът на навлизане на външно финансиране в ключови сфери
1994–1997	Разрастване на финансирането от международни фондации; създаване на аналитични центрове	НПО-тата започват да участват в изработването на реформи
1998–2004	Поява на мрежови структури; европейски програми; стабилни партньорства	Консолидация на НПО-инфраструктурата
2005–2009	НПО-кадри навлизат в медии и институции; увеличаване на капацитета	Започва пренасяне на експерти от НПО-та в политиката
2010–2015	Интернет медии и социални платформи стават част от проекта; мрежите се медийно легитимират	Утвърждаване на медиен капацитет на сектора
2016–2020	Масирано финансиране за „борба с дезинформация“, „медийна грамотност“, „демократизация“	НПО-тата добиват доминиращо влияние в публичните тълкувания
2021–2025	Протестна динамика, засилено участие на НПО експерти в политическия дебат; свързване на активизъм, медии и политики. Овладявнне на протеста срещу правителството под предтекста за лош бюджет.	Формира се трайното обществено усещане за паралелна власт

Тридесет и пет години след началото на прехода се вижда ясно очертана тенденция: значителното външно финансиране на НПО-сектора е основна причина за неговата устойчивост и влияние. В условия на отслабени държавни институции и ограничени ресурси, неправителствените структури придобиват непропорционално голяма роля в публичния живот.

Това обяснява защо част от обществото възприема днешния протест — както и предходни — като овладян. Независимо от автентичните мотиви на гражданите, механизмите на публична видимост, медийно отразяване и структуриране на послания често се намират в ръцете на организации, които разполагат с продължително външно финансиране и стабилна организационна основа.

Тази динамика е резултат не от еднократни действия, а от дългосрочен процес, който формира специфична архитектура на т.нар. неолиберално глобалистко влияние в българското общество.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК