БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1939-1945)

Втората световна война (1939–1945) е едно от най-драматичните събития в историята на човечеството и оставя дълбок отпечатък върху съдбата на България. Държавата влиза във войната със силното желание да поправи несправедливостите на Ньойския договор (1919 г.) и да възвърне изгубени територии, но в същото време се стреми да избегне прякото участие в бойните действия. България е принудена да лавира между големите сили – нацистка Германия, Съветския съюз, Великобритания и САЩ – и да търси баланс между националните си идеали и реалната международна обстановка. Резултатът е сложен период на дипломатически маневри, вътрешни напрежения и драматични решения, които ще определят съдбата на страната за десетилетия напред.

I. Политическата обстановка в България преди войната

Авторитарният режим на цар Борис III

След поредица от политически кризи през 20-те и 30-те години България постепенно се насочва към авторитаризъм. След преврата на 19 май 1934 г. и последвалото установяване на личния режим на цар Борис III страната реално се управлява без действащи политически партии. Царят концентрира значителна власт в ръцете си и успява да стабилизира държавата, но демократичните механизми са ограничени.

Външнополитически цели

Българската външна политика е доминирана от идеята за ревизия на Ньойския договор. Загубата на Южна Добруджа, Вардарска Македония, Беломорието и Западните покрайнини остава дълбока национална травма. София се стреми да върне тези територии, но без нова катастрофална война.

Баланс между великите сили

През 30-те години България поддържа добри отношения както с Германия, така и със СССР, Великобритания и Франция. Германия се превръща в основен търговски партньор, а съветите упражняват културно и идеологическо влияние чрез комунистическото движение. Страната обаче остава предпазлива и се опитва да запази неутралитет в първите години на войната.

II. България и началото на войната (1939–1940)

Пактът „Рибентроп – Молотов“ и променената карта на Европа

Подписването на пакта между Германия и СССР през август 1939 г. променя стратегическата ситуация в Европа. Полша е разделена, Балканите остават в зоната на германско влияние, а България осъзнава, че нова голяма война е неизбежна. София обявява неутралитет, но следи внимателно развитието.

Присъединяването на Южна Добруджа (Крайовската спогодба, 1940 г.)

Едно от най-значимите дипломатически постижения на България през войната е връщането на Южна Добруджа. Под натиска на Германия и СССР Румъния е принудена да отстъпи областта с Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. Това е огромен успех за българската дипломация и укрепва авторитета на цар Борис III. Българското общество празнува, а страната получава първа ревизия на Ньойския договор без война.

III. Натискът на нацистка Германия и присъединяването към Тристранния пакт

Германия стъпва на Балканите

През 1940–1941 г. Хитлер подготвя нападение срещу Гърция и Югославия. България заема стратегическо място за германските планове, тъй като контролира пътя към Егейско море и Близкия изток. В същото време Великобритания се опитва да привлече София към своята сфера, но не предлага конкретни териториални гаранции.

Присъединяването – 1 март 1941 г.

След усилен германски натиск, обещания за териториални придобивки и липса на реална западна помощ, България подписва Тристранния пакт на 1 март 1941 г. в двореца „Белведере“ във Виена. Цар Борис III и премиерът Богдан Филов обявяват, че това е „прагматичен избор“ за защита на националните интереси. Германските войски получават право да преминат през България, за да атакуват Югославия и Гърция.

България – съюзник, но не воюваща страна

Важно е да се отбележи, че България не изпраща войски на Източния фронт и не участва в нападението срещу Съветския съюз. Цар Борис III категорично отказва да изпрати български войници срещу Москва, знаейки, че това ще доведе до тежка вътрешна криза и вероятно до партизанска война.

IV. Териториални придобивки (1941–1943)

Присъединяването на Македония и Беломорието

След разгрома на Югославия и Гърция през април 1941 г. Хитлер предоставя на България администрацията на Вардарска Македония и Беломорска Тракия (Егейска Македония и Западна Тракия). Това е възприето от обществото като дългоочаквано национално обединение. Българската армия влиза в Скопие, Битоля, Солун и Кавала, посрещана в много градове като освободителна сила.

Администрацията и местните реакции

Възстановяването на българското образование, език и администрация в тези земи е приветствано от част от населението, но има и силна съпротива, особено от гръцкото и сръбското население. Започват партизански действия, подкрепяни от комунистическите движения и по-късно от Югославската партизанска армия на Тито.

V. Вътрешнополитическа ситуация и обществен живот

Управлението на Богдан Филов

Професор Богдан Филов (1883–1945), министър-председател от 1940 г., е интелектуалец и археолог, но силно ориентиран към Германия. Неговото правителство провежда пронацистка политика, но се опитва да запази известна автономия в ключови решения.

Закон за защита на нацията

През 1940–1941 г. под германски натиск България приема антисемитския Закон за защита на нацията, който ограничава правата на евреите. Той е силно критикуван от обществото и Българската православна църква. Макар законът да създава дискриминация, България остава една от малкото страни в съюз с Германия, която не депортира своите еврейски граждани към лагерите на смъртта.

Спасяването на българските евреи

През март 1943 г. германците настояват за депортация на 48 000 български евреи. Благодарение на съпротивата на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, митрополитите Кирил и Стефан, както и широка обществена реакция, депортацията е спряна. Това е един от най-светлите моменти в българската история по време на войната. Трябва да се отбележи обаче, че евреите от новоприсъединените територии (Беломорието и Македония), които нямат българско гражданство, са депортирани – трагична страница, останала като морално петно върху управлението.

Партизанското движение

От 1941 г. Българската комунистическа партия (БКП) организира партизански отряди, които постепенно нарастват по численост и активност, особено след пораженията на Германия на Източния фронт. Дейността им е подкрепяна от Москва чрез Коминтерна, но до 1944 г. остава относително ограничена.

VI. Дипломатически лавирания и смъртта на цар Борис III

Опитите за дистанциране от Германия

След Сталинград и Курската битка цар Борис III започва да търси начини да се отдалечи от Германия и да постигне мир с Великобритания и САЩ. България запазва дипломатически отношения със Съветския съюз до лятото на 1944 г., което е уникално сред германските съюзници.

Смъртта на цар Борис III (28 август 1943 г.)

Неочакваната смърт на царя след среща с Хитлер поражда множество спекулации. Официално причината е сърдечна недостатъчност, но се говори за отравяне или стрес. Наследникът му Симеон II е малолетен и се създава Регентски съвет (Богдан Филов, княз Кирил, генерал Михов). Политическата стабилност се разклаща, а германското влияние се засилва.

VII. 1944 г. – година на драматичен обрат

Съветският натиск и разпадането на германския фронт

През лятото на 1944 г. Червената армия настъпва бързо към Балканите. Съветският съюз денонсира пакта за ненападение с България и обявява война на 5 септември 1944 г. Германските сили започват да се изтеглят от страната.

Държавният преврат на 9 септември 1944 г.

На 9 септември Отечественият фронт (коалиция от комунисти, земеделци и социалдемократи) с подкрепата на съветската армия извършва преврат. Старото правителство е свалено, регентите са арестувани, а властта преминава в ръцете на нов кабинет, доминиран от комунистите. България незабавно обявява война на Германия и се присъединява към антихитлеристката коалиция.

Българската армия срещу Вермахта

В края на 1944 и началото на 1945 г. българската армия, вече в състава на Трети украински фронт на Червената армия, участва в боевете в Югославия, Унгария и Австрия. Българските войски имат сериозни успехи срещу германците при Страцин и Драва. България завършва войната на страната на победителите, но това не спасява страната от тежки последици.

VIII. Следвоенни последици

Парижкият мирен договор (1947 г.)

България формално е призната за съвоюваща страна срещу Германия, но не получава никакви нови териториални придобивки, освен запазването на Южна Добруджа. Загубва Беломорието и Македония, а границите ѝ се връщат почти до тези от 1939 г.

Съветска окупация и началото на комунистическия режим

Съветската армия остава в България до 1947 г., гарантирайки утвърждаването на комунистическата власт. Народният съд (1944–1945) осъжда и екзекутира десетки бивши министри, военни и общественици, включително регентите и Богдан Филов. Започва процес на бърза съветизация на страната.

Икономика и репарации

България е задължена да плаща репарации на Гърция и Югославия в размер на 70 млн. долара, което допълнително натоварва икономиката. В същото време започва индустриализация по съветски модел.

Баланс на избора: успехи и трагедии

Национални постижения

• Връщането на Южна Добруджа без война е дипломатически триумф.
• Спасението на българските евреи от Холокоста е морален подвиг.
• Избягването на фронтова война срещу СССР спасява страната от още по-големи загуби.

Национални трагедии

• Депортацията на евреите от новите територии остава тежко петно.
• Загубата на Беломорието и Македония отново оставя националния идеал за обединение неосъществен.
• Политическата зависимост от СССР довежда до загуба на суверенитет за десетилетия.

Хронология: България във Втората световна война (1939 – 1947)

Дата	Събитие	Значение
1 септември 1939	Германия напада Полша, започва Втората световна война.	България обявява неутралитет, но внимателно следи развитието.
23 август 1939	Подписване на пакта „Рибентроп–Молотов“ между Германия и СССР.	Балканите попадат в сферата на германско влияние; България осъзнава новия силов баланс.
15 септември 1939	България потвърждава неутралитет в конфликта.	Опит за дистанция от войната в началната ѝ фаза.
7 септември 1940	Крайовска спогодба: Румъния отстъпва Южна Добруджа на България.	Голям дипломатически успех; първа ревизия на Ньойския договор без война.
28 октомври 1940	Италия напада Гърция.	Балканите се превръщат във военен театър; Германия засилва натиска над България.
1 март 1941	България се присъединява към Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония).	София избира съюз с Оста под германски натиск и обещания за териториални придобивки.
2–6 март 1941	Германските войски навлизат в България за подготовка на нападение срещу Югославия и Гърция.	България се превръща в плацдарм за германската кампания на Балканите.
6 април 1941	Германия напада Югославия и Гърция.	България остава извън бойните действия, но очаква териториални придобивки.
19 април 1941	Българската армия влиза във Вардарска Македония и Беломорието.	Започва българска администрация в „новите земи“ – Македония и Беломорска Тракия.
юни 1941	Германия напада СССР (операция „Барбароса“).	България отказва да изпрати войски на Източния фронт и запазва дипломатически отношения със СССР.
януари 1941	Приет е Закон за защита на нацията.	Дискриминационен закон срещу евреите под германски натиск.
март 1943	План за депортация на 48 000 евреи към лагерите на смъртта.	Силна обществена съпротива, начело с Димитър Пешев, митрополит Кирил и Стефан, спира депортациите на български евреи.
март 1943	Депортация на евреи от новоприсъединените територии (Беломорието и Македония).	Около 11 000 души са изпратени в Треблинка – трагично петно в българската история.
19 август 1943	Цар Борис III пътува до Източна Прусия за среща с Хитлер.	Хитлер настоява за по-активна подкрепа във войната; царят се опитва да запази дистанция.
28 август 1943	Смъртта на цар Борис III.	Настъпва политическа криза; малолетният Симеон II е обявен за цар, управлява Регентски съвет (Богдан Филов, княз Кирил, ген. Михов).
1943–1944	Засилване на партизанската дейност в България.	Партизаните, водени от БКП, увеличават саботажи и акции срещу властта.
януари 1944	Съюзнически въздушни бомбардировки над София и други градове.	Столицата претърпява тежки разрушения и човешки жертви; расте недоволството от пронацистката ориентация.
26 август 1944	Ново правителство на Константин Муравиев се опитва да излезе от войната.	Декларира неутралитет, но е твърде късно; СССР вече се готви да окупира страната.
5 септември 1944	СССР обявява война на България.	Червената армия преминава Дунава и влиза в България.
8 септември 1944	Българската армия без бой посреща съветските войски.	Германия губи контрол над Балканите.
9 септември 1944	Преврат на Отечествения фронт.	Комунистите и съюзниците им свалят регентите; властта преминава в ръцете на ново правителство, ориентирано към СССР.
10 септември 1944	България обявява война на Германия.	Армията преминава на страната на антихитлеристката коалиция.
октомври–ноември 1944	Българската армия участва в боевете при Страцин и Куманово.	Победи срещу германските войски в Македония.
януари–март 1945	Български войски се сражават при р. Драва (Унгария).	Българската армия допринася за разгрома на нацистите в Централна Европа.
9 май 1945	Край на Втората световна война в Европа.	България е на страната на победителите, но под съветска окупация.
1944–1945	Провежда се Народен съд.	Осъдени и екзекутирани са над 2700 души – политици, военни, интелектуалци; радикална промяна на елита.
10 февруари 1947	Парижки мирен договор.	България запазва Южна Добруджа, но губи Беломорието и Македония; наложени са репарации към Гърция и Югославия.
15 септември 1946	Референдум за премахване на монархията.	България става Народна република – началото на комунистическия режим.

Обобщение на хронологията

• 1939–1940: България пази неутралитет, но успява дипломатически да си върне Южна Добруджа.
• 1941–1943: Присъединяване към Оста, разширение с Македония и Беломорието, но отказ за участие срещу СССР; спасяване на българските евреи.
• 1944: Крах на германския фронт, съветска инвазия, преврат на Отечествения фронт, преминаване на страната към антихитлеристката коалиция.
• 1945–1947: България завършва войната като съвоюваща срещу Германия, но попада в съветската сфера и започва комунистическият период.

България във Втората световна война е пример за малка държава, принудена да маневрира между великите сили в епоха на тотални войни. Страната успява да върне част от изгубените си земи и да избегне директно участие във военните действия срещу СССР, но в крайна сметка плаща висока цена – политическа зависимост от Москва, вътрешни репресии и разочарование от несбъднатия национален идеал. Историята на този период е сложна и противоречива – с примери както за държавническа мъдрост и морална съпротива, така и за тежки компромиси и трагични решения.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК