ОВЧЕПОЛСКАТА ОПЕРАЦИЯ СРЕЩУ СЪРБИЯ В ПСВ (1915)

Овчеполската операция представлява ключова настъпателна акция на Втора българска армия по време на Първата световна война, проведена между 1 и 15 ноември 1915 г. Тя е съставна част от съгласуваната кампания на Централните сили за разгром на Сърбия и има стратегическо значение за хода на войната на Балканите. Успехът на операцията довежда до овладяване на Вардарската долина, прекъсване на сърбско-антантските комуникации и откриване на сухопътния път Виена–София–Цариград.

I. Исторически контекст

Балканите след Междусъюзническата война

След поражението през 1913 г. България е оставена в международна изолация. Тя губи значителни територии – Вардарска Македония и част от Беломорието са предадени на Сърбия и Гърция, а Южна Добруджа преминава към Румъния. Българското общество живее с тежкото усещане за „национална катастрофа“.

Избухването на Голямата война

През август 1914 г. започва Първата световна война. България първоначално обявява неутралитет, но внимателно следи събитията. Основният национален приоритет остава обединението на българските земи, особено Македония.

Дипломатическото надлъгване

През 1915 г. и двете воюващи коалиции правят опити да привлекат България:

• Антантата предлага ограничени териториални компенсации, без гаранции.
• Централните сили обещават Вардарска Македония, Моравско и Беломорие.

На 6 септември 1915 г. България сключва таен договор със Централните сили, с който поема ангажимент за настъпление срещу Сърбия.

II. Стратегически план

Германското върховно командване (ген. Ерих фон Фалкенхайн) и българският щаб (ген. Никола Жеков) изработват общ план:

1. Германо-австро-унгарската армия на фелдмаршал Аугуст фон Макензен преминава Дунав и Сава, настъпвайки от север към Белград и Ниш.
2. Първа българска армия (ген. Климент Бояджиев) атакува към Ниш и Пирот, за да пререже сръбските комуникации със западните райони.
3. Втора българска армия (ген. Георги Тодоров) трябва да настъпи през долината на Вардар, овладявайки района на Овче поле, за да прекъсне връзките на Сърбия с Антантата през Солун.

Овчеполската операция е сърцевината на този план.

III. Състав и сили

Втора българска армия (~90 000 души)

• Командващ: генерал Георги Тодоров.
• Състав:
  • 3-та пехотна Балканска дивизия (ген. Стефан Нерезов),
  • 7-ма пехотна Рилска дивизия (ген. Прокопий Тихолов),
  • части от 2-ра пехотна Тракийска дивизия,
  • Конна дивизия (бриг. ген. Иван Попов).
• Артилерия: около 400 оръдия, включително тежка.

Сръбска Трета армия (~60 000 души)

• Командир: генерал Павле Юричич.
• Разположение: укрепени позиции по линията Кочани – Щип – Велес – Куманово.
• Проблеми: недостиг на артилерия, изтощени войски, разколебан морал.

IV. Ход на операцията

Първи етап: Пробивът в Овче поле (1–5 ноември 1915 г.)

На 1 ноември българските войски преминават в настъпление.

• 3-та Балканска дивизия атакува от района на Кочани.
• 7-ма Рилска дивизия напредва към Щип.
  На 3–4 ноември българите разбиват сръбските позиции при с. Чардаклия и с. Ерджели, а на 5 ноември овладяват централната равнина Овче поле. Сърбите започват отстъпление към Велес.

Втори етап: Боевете за Велес и Куманово (6–9 ноември 1915 г.)

На 6 ноември започват ожесточени сражения за Велес. Българите атакуват с щурм по левия бряг на Вардар, използвайки артилерийска подготовка. На 7 ноември Велес е превзет.
На 8 ноември 3-та дивизия атакува Куманово. След упорита съпротива сръбските войски са принудени да отстъпят. Куманово пада, а железопътната линия Солун–Скопие преминава в български ръце.

Трети етап: Напредване към Прилеп и Преспа (10–15 ноември 1915 г.)

След падането на Куманово и Велес сръбската армия вече е застрашена от обкръжение. Българите настъпват към Прилеп. На 11 ноември градът е овладян. До 15 ноември българските части достигат Преспанското езеро и околностите на Битоля. Сърбите започват масово отстъпление към Албания.

Резултати

• Прекъсване на връзките със Солун: Сърбия остава откъсната от Антантата.
• Сухопътен коридор Виена–Цариград: Централните сили получават стратегическа връзка с Османската империя.
• Сръбска катастрофа: Армията на крал Петър и престолонаследника Александър е принудена на т.нар. „Албанска Голгота“ – тежък зимен марш през планините към Адриатика, при който загиват десетки хиляди войници и цивилни.
• Българско национално обединение: Вардарска Македония е присъединена към България, която достига най-голямото си териториално разширение след 1878 г.

Загуби

• България: приблизително 6 500 убити и ранени.
• Сърбия: десетки хиляди убити, пленени или безвъзвратно загубени; значителни количества артилерия и военни запаси изоставени.

Хроника на Овчеполската операция (1915)

Дата	Действия на Втора българска армия	Събития при сръбските сили	Резултати
1 ноември 1915 г.	Българската Втора армия преминава в настъпление. 3-та Балканска дивизия атакува от района на Кочани, 7-ма Рилска дивизия се насочва към Щип. Артилерията открива масиран огън.	Сръбската Трета армия (ген. Павле Юричич) заема позиции при Кочани–Щип.	Начало на операцията. Българите проникват в първите линии.
2 ноември	Пробив в района на с. Чардаклия. 7-ма дивизия настъпва по долината на р. Брегалница.	Сърбите отстъпват частично и прехвърлят резерви.	Българите придобиват предимство в централния сектор.
3 ноември	Боеве при с. Ерджели. 3-та дивизия настъпва към Щип. Конната дивизия се придвижва към Овче поле.	Сърбите губят част от укрепените позиции и започват подготовка за отстъпление.	Българите овладяват ключови височини.
4 ноември	Масирана атака на Балканската дивизия. 7-ма дивизия навлиза в Щип.	Сръбските войски се опитват на контраатака, но са отблъснати.	Българите пробиват фронта.
5 ноември	Българите изтласкват сърбите от централното Овче поле и завземат района на Свети Николе.	Сръбските сили се оттеглят към Велес и Куманово.	Ключов пробив. Отворен път към Вардарската долина.
6 ноември	7-ма Рилска дивизия започва атака срещу Велес, подпомогната от артилерия.	Сърбите бранят упорито градските подстъпи.	Начало на боевете за Велес.
7 ноември	Българите влизат във Велес след ожесточени улични сражения. Пленяват над 2000 войници и 20 оръдия.	Сърбите изоставят града.	Българите овладяват Велес – важен транспортен център.
8 ноември	3-та Балканска дивизия атакува Куманово. След тежки боеве градът пада.	Сръбските части отстъпват към Скопие.	Железопътната линия Солун–Скопие е прекъсната.
9 ноември	Конната дивизия навлиза в долината на Вардар за преследване.	Сръбската армия губи връзка със Солун.	Българите напредват на югозапад.
10 ноември	Българите настъпват към Прилеп. Артилерията подготвя пътя на пехотата.	Сърбите опитват да удържат позиции северно от Прилеп.	Българите достигат предградията.
11 ноември	Щурм на Прилеп. 3-та и 7-ма дивизия влизат в града.	Сръбските сили отстъпват на югозапад.	Прилеп е превзет.
12–13 ноември	Конната дивизия напредва към Битоля и Преспа.	Сръбската армия е в отстъпление.	Българите се приближават до Преспанското езеро.
14 ноември	Боеве в района на Преспа.	Сърбите губят голяма част от обозите си.	Българите затвърждават успеха.
15 ноември	Българските части достигат подстъпите на Битоля.	Сръбските войски се насочват към Албания.	Операцията е завършена с пълен успех.

Обобщение на хрониката

• За 15 дни Втора българска армия преминава от Кюстендилско и Кочанско до подстъпите на Битоля.
• Операцията завършва с пробив на фронта, овладяване на Велес, Куманово и Прилеп и откъсване на Сърбия от Антантата.
• Хронологията показва бързо темпо на настъплението, решителност на командването и добър синхрон между пехота, артилерия и конница.

V. Значение и последици

1. Военно значение: Овчеполската операция е блестящ пример за координирано настъпление, при което българската армия демонстрира отлична подготовка и висок боен дух.
2. Политическо значение: България изпълнява вековния стремеж за присъединяване на Македония.
3. Стратегическо значение: Централните сили си осигуряват стабилен южен фронт и свързаност с Османската империя.
4. Дългосрочни последици: Успехът е временен. След три години същата Вардарска долина става сцена на пробива при Добро поле (септември 1918 г.), който води до капитулацията на България и до краха на усилията за национално обединение.
5. В столиците на Антантата операцията е възприета като тежка катастрофа. Великобритания и Франция се опитват да компенсират чрез изпращане на експедиционен корпус в Солун, но твърде късно, за да спасят Сърбия. Така се създава Солунският фронт, който се стабилизира и остава активен до есента на 1918 г.

Овчеполската операция от 1915 г. остава в историята като една от най-блестящите победи на българската армия. Тя постига целите си – пробив на сръбския фронт, овладяване на стратегическата Вардарска долина и откъсване на Сърбия от съюзниците ѝ. Но тази победа, макар и величествена, въвлича България в дълъг и изтощителен конфликт, чиито край през 1918 г. е трагичен за националния идеал.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК