“БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА” В АТЕНТАТА СРЕЩУ ЙОАН ПАВЕЛ II

тудената война е един от най-необичайните конфликти в историята на човечеството. В него военната конфронтация отстъпва място на идеологическата борба, а в нейно основно средство се превръща пропагандата, чиито мащаби надхвърлят вижданото дотогава. Медиите стават едно  от най-важните и необходими оръжия и за двата противопоставящи се строя, в стремежа им  да наложат негативен образ на противника.

Поредният повод за противопоставяне между двата блока на този фронт дава неуспешният атентат срещу папа Йоан Павел II от 1981 година. Събитието ще остави своя белег и върху България, която през този период е гледана с достатъчно голямо недоверие от Западния свят като страна, подпомагаща различни терористични организации. Но именно твърдението, че в опита за покушения срещу папата пръст има и България превръща страната в синоним на тероризма и кара света да заговори за „българската следа“. Макар днес, близо три десетилетия по-късно, да е изяснено, че подобна следа никога не е съществувала, мащабите на скандала и международния отзвук през 80-те години оставят едно петно върху българската държава, което трудно се премахва.

Атентатът срещу Йоан Павел II е покушение срещу папа Йоан Павел II, извършено в сряда на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. Към 17:17 часа четири изстрела хвърлят в истински шок многобройната тълпа, събрала се на площада „Св. Петър“ във Ватикана и очакваща да види папата. Докато излиза на площада папата е прострелян и тежко ранен от Мехмет Али Агджа от Турция (член на свързаната със секретната натовска мрежа Гладио ултра националистическа турска организация „Сивите вълци“). Папата е уцелен два пъти и претърпява загуба на голямо количество кръв но според него Света Богородица го спасява, той оцелява и се възстановява от покушението. Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италианския съд. По молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи през юни 2000 г., но е репатриран в турски затвор където да лежи за извършеното от него убийство на турски журналист за което е осъден в родината си, впоследствие е освободен.

Новината за нападението бързо обикаля целия свят. Всички световни медии предават от мястото на събитието, а след първоначалния хаос започват да се появяват и първите теории за това кой стои зад акцията. Плюс за разследващите органи е фактът, че стрелецът Али Агджа – турчин, за когото по-късно става ясно, че принадлежи към турската националистическа организация „Сивите вълци“, е незабавно задържан. За да се разберат по-добре последвалите събития, свързани с разследването на атентата, е необходимо отново да се обърне внимание на годините, през които той се случва.

По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени по-късно още трима турци и са набедени трима български граждани:

• Сергей Антонов – ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“ в Рим – считан за координатор на покушението, задържан (от ноември 1982 до март 1986), съден и освободен поради липса на доказателства за вина;
• Подполк. Желю Василев и Тодор Айвазов – служители на посолството на България в Италия, които успяват да се завърнат в София преди издирването им за арестуването им.

Обвинението към българите („Българската следа“) се експлоатира на Запад за разгръщане на широка пропаганда кампания срещу НРБ и ДС, СССР и КГБ, както и срещу целия социалистически лагер. Водещи в раздухването на клеветите са поддържаните от западните специални централи манипулативни публикации на Пол Хенци и Клеър Стерлинг.

Началото на 80-те е периодът, в който т.нар „разведряване“ между Запада и Изтока отстъпва място на „Втората студена война“. С други думи – напрежението между двата блока отново нараства, което неминуемо дава отражение и върху един от най-дръзките атентати в историята. Друг факт, който няма как да не бъде взет под внимание, е произходът на папа Йоан Павел II. За разлика от всички негови предшественици той е от източноевропейска страна (Полша), която освен това попада и в съветската сфера на влияние. Всичко това кара западната преса да намира за доста логична тезата, подкрепяща участието на тайни служби от Източна Европа в организацията на покушението. Това се вижда най-добре от страниците на вестник „Кориере дела сера“, който още на следващия ден (14 май) заявява, че „единствените, които биха имали интерес да убият папата са съветските тайни служби, ръководители на международния тероризъм“.

Подетата от пресата идея за съветски пръст в атентата скоро е подкрепена и от италианските следствени органи. Те показват документи, които въпреки своя изключително съмнителен произход, намекват за „руска“ следа и допълнително наливат масло в огъня. На 25 май 1981 година за първи път е намесена и България в разследването благодарение на документ, проследяващ пътя на Агджа след бягството му от истанбулски затвор, с който италианската прокуратура се сдобива от военното разузнаване на страната (СИСМИ).

Но кой все пак стои в дъното на атентата? Малко повече от година след изстрелите на площад “Свети Петър”, започва да се говори за “българската следа”. През септември 1982 американската авторка Клеър Стърлинг публикува статия в “Рийдърс Дайджест”, в която обвинява българските тайни служби като поръчители на атентата срещу Папата. Така се ражда “българската следа” (итал. La pista russo-bulgara). На 25.11.1982 италианските власти арестуват в Рим българския гражданин Сергей Антонов, който работи там като представител на авиокомпания “Балкан”. Преди това Агджа е споменал неговото име като поръчител и човек за връзка от страна на българските тайни служби. В централата на БКП и ДС изпадат в паника.

Така на практика журналистическото и съдебното разследване стават едно, а след като на 1 май 1982 година италианските тайни служби успяват да убедят Агджа да свидетелства, „българската следа“ става все „по-логична“. Изведнъж стрелецът започва да си „припомня“ за връзките си с български представители на Държавна сигурност, а своебразен връх на неговия „катарзис“ настъпва през ноември 1982  година. Тогава италианските следователи показват на Агджа албум със снимки на български граждани, работещи в Италия. Стрелецът посочва номер 1, 2 и 20 като хора, с които се е срещал. Това са Тодор Айвазов (касиер на българското посолство в Рим), Сергей Антонов и Жельо Василев (бивш секретар на българския военен аташе). На 25 ноември в Рим е арестуван служителят на авиокомпания „Балкан“ Сергей Антонов, а новината бързо обикаля целия свят и дава основание на милиони да вярват в „българската следа“.  Мандатът на Василев е изтекъл и той се намира в България, а Айвазов има обратен билет за Италия, но арестуването на Антонов го отказва от пътуването.

През следващите месеци в разследването се намесва и ЦРУ, което стимулира допълнително италианците да се ровят основно около „българската следа“. Работата по нея продължава общо над 3 години, като основата на която се основава са показанията на Агджа. За тяхната достоверност може да съдим от факта, че той дава цели 19 версии относно това как е подготвен атентатът и още 27 за начина, по който се е финансирал. Въпреки това, неблагоприятната позиция, в която се намира България е факт. Преводачът в българското посолство в Рим Асен Марчевски, през когото минават материалите за „българската следа“ по-късно си спомня как всички улики, водещи по някакъв начин към България се приемат  като „топъл хляб“, а останалите са изместени на заден план.

Процесът срещу тримата българи започва на 27 май 1985 година. Интересът наистина е невероятен  – акредитирани са около 500 журналисти от Италия и света, сред които водещите информационни агенции, при зала с капацитет от 250 места. Ясна илюстрация за абсурдния характер на обвиненията и опитите да се търси отговорност от българската държава са думите, изречени от главния свидетел Али Агджа при влизане в залата: „Аз съм Исус Христос!“

Постепенно интересът към започналия съдебен процес срещу българите спада. Причината може да се търси в странното поведение на Агджа, благодарение на което все повече хора започват да смятат, че на него не може да се има доверие. В крайна сметка на 29 март 1986 година римският наказателен съд произнася присъдата, която е „оправдание поради недостиг на доказателства“. Окончателен удар върху „българската следа“ нанася самият папа Йоан Павел II, който по време на посещението си в България през 2002 година категорично заявява, че не вярва в участието на нашата страна в атентата. По този начин се слага край на продължилата близо 20 години сага, опитваща се да обвърже България с един от най-зловещите атентати в новата история на света

Разсекретените днес архиви показват, че в София никой дотогава не е проявявал голям интерес към темата за атентата срещу Папата, както и че ДС е знаела изненадващо малко за деянията на Агджа, макар и да го е следяла по време на неговите престои в България. И все пак: в архивите в София не е открита нито една улика за наличие на пряк контакт между българските тайни служби и Мехмет Али Агджа. Нито в архивите на Москва. Даже когато сътрудникът на архивния отдел на КГБ Василий Митрохин през 1992 година бяга на Запад, британските тайни служби не откриват в пренесените от него документи никакви доказателства за участието на Москва в атентата през 1981 година.

Тайните служби на Източна Европа започват активна дейност на пропагандния фронт. Българската ДС, източногерманската Щази и съветската КГБ са водени от убеждението, че “българската следа” е “антибългарска кампания” на ЦРУ, насочена в крайна сметка и срещу СССР.

Шефът на ЦРУ Уилиям Кейси (1981-87) е отявлен привърженик на “българската следа”. Вътрешно разследване на ЦРУ разкрива обаче факта, че Стърлинг и съавторът на нейната книга Пол Хенци са използвали информации, които самото ЦРУ е лансирало преди това в турския печат. Известно е, че Хенци е бил ръководител на ЦРУ в Анкара. Така излиза, че Кейси, а заедно с него и голяма част от световната общественост, стават жертва на пуснатите от самия него дезинформации. Анализатори на ЦРУ така и не успяват да открият никакво доказателство за наличие на контакти между Агджа и СССР.

Процесът срещу тримата българи започва на 27 май 1985 година. Интересът наистина е невероятен  – акредитирани са около 500 журналисти от Италия и света, сред които водещите информационни агенции, при зала с капацитет от 250 места. Ясна илюстрация за абсурдния характер на обвиненията и опитите да се търси отговорност от българската държава са думите, изречени от главния свидетел Али Агджа при влизане в залата: „Аз съм Исус Христос!“

През 1985, в Рим, Чатлъ, лидерът на Сивите вълци, заявява пред медиите, че му са били предложени 3 милиона германски марки от немското разузнаване, за да обвини българското и руското разузнаване за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ.

Пропагандните битки по въпроса приключват през март 1986. След като Агджа за пореден път се заплита във всевъзможни противоречия и не успява да идентифицира дори жилището на Антонов в Рим, макар да твърди, че го е посещавал многократно. Италианското правосъдие след продължително следствие и съдебен процес, не намира за виновни в никаква степен обвинените българи и дълго държаният в затвора Антонов е освободен.

Сергей Антонов се завръща се в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано – според изявления на специалисти, той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани и психотропни вещества. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан“, след което е пенсиониран по болест през 2002 година, а НС му отпусна пенсия за особени заслуги в размер на 180 лева. Намерен е мъртъв в дома си 5 години по-късно.

По покана на българската държава и на Католическата общност в страната главата на Римо-католическата църква пристигна на поклонничество в България. Това високо посещение бе с много голямо значение за страната, тъй като опроверга окончателно инсинуациите с „българската следа“ в атентата. Лично Папа Йоан Павел при срещата си с президента Георги Първанов открито заяви, че никога не е вярвал България да е замесена в атентата, извършен през 1981 г. С посещението си Римския епископ, по време на което България бе в центъра на интереса на световната общественост, окончателно изчисти името на страната от остатъците на пропагандните клевети от времето на Студената война, и допринесе за утвърждаването на нейния престиж.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК