Атентатът срещу Йоан Павел II е покушение срещу папа Йоан Павел II, извършено в сряда на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. Докато излиза на площада папата е прострелян и тежко ранен от Мехмет Али Агджа от Турция (член на свързаната със секретната натовска мрежа Гладио ултра националистическа турска организация „Сивите вълци“). Папата е уцелен два пъти и претърпява загуба на голямо количество кръв но според него Света Богородица го спасява, той оцелява и се възстановява от покушението. Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италианския съд. По молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи през юни 2000 г., но е репатриран в турски затвор където да лежи за извършеното от него убийство на турски журналист за което е осъден в родината си, впоследствие е освободен.
По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени по-късно още трима турци и са набедени трима български граждани:
- Сергей Антонов – ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“ в Рим – считан за координатор на покушението, задържан (от ноември 1982 до март 1986), съден и освободен поради липса на доказателства за вина;
- Подполк. Желю Василев и Тодор Айвазов – служители на посолството на България в Италия, които успяват да се завърнат в София преди издирването им за арестуването им.
Обвинението към българите („Българската следа“) се експлоатира на Запад за разгръщане на широка пропаганда кампания срещу НРБ и ДС, СССР и КГБ, както и срещу целия социалистически лагер. Водещи в раздухването на клеветите са поддържаните от западните специални централи манипулативни публикации на Пол Хенци и Клеър Стерлинг.
Но кой все пак стои в дъното на атентата? Малко повече от година след изстрелите на площад “Свети Петър”, започва да се говори за “българската следа”. През септември 1982 американската авторка Клеър Стърлинг публикува статия в “Рийдърс Дайджест”, в която обвинява българските тайни служби като поръчители на атентата срещу Папата. Така се ражда “българската следа” (итал. La pista russo-bulgara). На 25.11.1982 италианските власти арестуват в Рим българския гражданин Сергей Антонов, който работи там като представител на авиокомпания “Балкан”. Преди това Агджа е споменал неговото име като поръчител и човек за връзка от страна на българските тайни служби. В централата на БКП и ДС изпадат в паника.
Разсекретените днес архиви показват, че в София никой дотогава не е проявявал голям интерес към темата за атентата срещу Папата, както и че ДС е знаела изненадващо малко за деянията на Агджа, макар и да го е следяла по време на неговите престои в България. И все пак: в архивите в София не е открита нито една улика за наличие на пряк контакт между българските тайни служби и Мехмет Али Агджа. Нито в архивите на Москва. Даже когато сътрудникът на архивния отдел на КГБ Василий Митрохин през 1992 година бяга на Запад, британските тайни служби не откриват в пренесените от него документи никакви доказателства за участието на Москва в атентата през 1981 година.
Тайните служби на Източна Европа започват активна дейност на пропагандния фронт. Българската ДС, източногерманската Щази и съветската КГБ са водени от убеждението, че “българската следа” е “антибългарска кампания” на ЦРУ, насочена в крайна сметка и срещу СССР.
Шефът на ЦРУ Уилиям Кейси (1981-87) е отявлен привърженик на “българската следа”. Вътрешно разследване на ЦРУ разкрива обаче факта, че Стърлинг и съавторът на нейната книга Пол Хенци са използвали информации, които самото ЦРУ е лансирало преди това в турския печат. Известно е, че Хенци е бил ръководител на ЦРУ в Анкара. Така излиза, че Кейси, а заедно с него и голяма част от световната общественост, стават жертва на пуснатите от самия него дезинформации. Анализатори на ЦРУ така и не успяват да открият никакво доказателство за наличие на контакти между Агджа и СССР.
Процесът срещу тримата българи започва на 27 май 1985 година. Интересът наистина е невероятен – акредитирани са около 500 журналисти от Италия и света, сред които водещите информационни агенции, при зала с капацитет от 250 места. Ясна илюстрация за абсурдния характер на обвиненията и опитите да се търси отговорност от българската държава са думите, изречени от главния свидетел Али Агджа при влизане в залата: „Аз съм Исус Христос!“
През 1985, в Рим, Чатлъ, лидерът на Сивите вълци, заявява пред медиите, че му са били предложени 3 милиона германски марки от немското разузнаване, за да обвини българското и руското разузнаване за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ.
Пропагандните битки по въпроса приключват през март 1986. След като Агджа за пореден път се заплита във всевъзможни противоречия и не успява да идентифицира дори жилището на Антонов в Рим, макар да твърди, че го е посещавал многократно. Италианското правосъдие след продължително следствие и съдебен процес, не намира за виновни в никаква степен обвинените българи и дълго държаният в затвора Антонов е освободен.
Сергей Антонов се завръща се в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано – според изявления на специалисти, той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани и психотропни вещества. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан“, след което е пенсиониран по болест през 2002 година, а НС му отпусна пенсия за особени заслуги в размер на 180 лева. Намерен е мъртъв в дома си 5 години по-късно.
По покана на българската държава и на Католическата общност в страната главата на Римо-католическата църква пристигна на поклонничество в България. Това високо посещение бе с много голямо значение за страната, тъй като опроверга окончателно инсинуациите с „българската следа“ в атентата. Лично Папа Йоан Павел при срещата си с президента Георги Първанов открито заяви, че никога не е вярвал България да е замесена в атентата, извършен през 1981 г. С посещението си Римския епископ, по време на което България бе в центъра на интереса на световната общественост, окончателно изчисти името на страната от остатъците на пропагандните клевети от времето на Студената война, и допринесе за утвърждаването на нейния престиж.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
