СОФИЙСКИЯТ КМЕТ ИНЖЕНЕР ИВАН ИВАНОВ

Инженер Иван Иванов е роден през 1891 година в Сливен – град с богати възрожденски традиции, известен със своите революционни дейци и занаятчийска култура. Той произхожда от семейство с военни традиции – неговият баща е полковник Никола Иванов, чиито морал и служба на отечеството оказват дълбоко влияние върху формирането на характера и патриотичните убеждения на бъдещия кмет.

I. Образование и участие във войните

След завършване на средното си образование Иван Иванов заминава за Германия, където записва водно инженерство в Мюнхен. Неговото следване е прекъснато от бурните исторически събития, които обхващат България и Балканите.

През 1912 година, с избухването на Балканската война, Иванов се завръща в България и се включва като доброволец. Той участва и в Междусъюзническата, и в Първата световна война, служейки в инженерните части. Основната му задача е изграждането на железопътни линии в Македония – работа, която съчетава военната необходимост с неговото техническо призвание. Именно през този период, докато е на фронта, той получава тежката вест за смъртта на своя баща.

След края на войните Иванов отново се връща в Германия, за да довърши образованието си. Завръща се в България не само с инженерна диплома, но и с немската си съпруга – Матилда Хинце, с която сключва брак. През 1920 година младото семейство се установява в София.

II. София през 20-те години – град на предизвикателства

В началото на 20-те години столицата е изправена пред сериозни социални и икономически трудности. След войните София се превръща в притегателен център за бежанците – хиляди българи от Македония, Тракия и Добруджа търсят спасение и нов дом тук. Рязкото увеличаване на населението поставя града пред остър недостиг на жилища и питейна вода.

Тогава младият инженер Иван Иванов започва работа в отдела за водоснабдяване и канализация на Столична община. Той се включва в търсенето на дългосрочно решение на водния проблем, като именно в този период се заражда идеята за най-значимото му дело – Рилския водопровод.

III. Рилският водопровод – инженерно чудо на епохата

На Иванов е възложена задачата да проучи възможностите за отвеждане на чиста вода от рилските реки до София. Строителството на това грандиозно съоръжение продължава почти десетилетие и изисква огромни усилия – както организационни, така и технически.

През 1928 година инженер Иванов оглавява проекта. Трасето с дължина от 80 километра преминава през сложен планински релеф, изискващ изграждането на тунели, акведукти и сложни водни съоръжения. Въпреки всички предизвикателства, строежът е завършен успешно.

На 23 април 1933 година Рилският водопровод е тържествено открит на стадион „Юнак“. На церемонията тогавашният кмет на София, генерал Владимир Вазов, изразява възхищението си, заявявайки, че ако такова съоръжение беше построено в чужбина, то щеше да стане световна сензация.

Признателността към труда му води до това през 1934 година правителството на Кимон Георгиев да назначи Иванов за кмет на София. Така започва златното десетилетие за българската столица.

IV. София под управлението на Иван Иванов

През първите три години и два месеца управлението на столицата се осъществява от първоначално назначения екип. Запазват се и службите, т.е. отделенията, които отговарят за различните дейности. В края на този период, когато най-накрая се провеждат избори за нови общински съветници (през март 1937 г., както и допълнителни през юни), се подготвя и отчет за тригодишната дейност.

В качеството си на кмет на София той е учредител и на различни обществени сдружения и организации – председател на Съюза на общинските служители (от 1934); на Съюза на българските градове (1942) и т.н. Наред с това има и различни други обществени ангажименти като например участието му в създаването на Българо-японското дружество. Многобройни са и благотворителните инициативи, културни прояви и официални събития, на които инж. Иванов представлява Общината.

Инж. Иванов не изоставя и професионалните си интереси. Именно докато е кмет, той участва във важни международни прояви, като например вече споменатото му участие във „Втория международен конгрес за големите язовири“ (1936, Вашингтон). Освен това изнася доклади на конференции и пише научни съобщения. Конкретната му ангажираност в строителството на язовир „Бели Искър“ също заема почти целия период на неговото кметуване, тъй като продължава да ръководи Строителния комитет. Това се оказва най-голямото и скъпоструващо предприятие на Общината (по оценката му от 1942 г. то струва 300 млн. лв.).

Запазват се и се развиват и отношенията му с различните професионални организации: той продължава да е член на БИАД и дори през 40-те години участва в редколегията по издаването на „Годишника на БИАД“; продължава и членството му в БАН.

Прозрачност и антикорупция

Едно от първите нововъведения е въвеждането на месечни отчети за разходите на общината в списание „Сердика“. По този начин гражданите получават яснота за финансовата дейност, а корупционните практики и изнудванията са ограничени.

Премахването на спорната концесия за електричеството е следващият от наболелите проблеми, с които се сблъсква кметът Иванов. Той обхваща целия период на управлението му. В усилна и ожесточена битка от 1934 до 1941 г., която се води на различни фронтове, Столичната община успява да пребори белгийската компания, която държи концесията за електричеството. Това става през 1941 г. след активното участие на множество хора и институции – от политическите и финансови среди в България през международни организации и институции от Белгия и Германия. В София мнозина специалисти (юристи, финансисти) помагат на Общината, някои дори безвъзмездно. Можем да кажем, че най-големият дял от всички усилия се понася от двама инженери – кмета Иванов и началника на Дирекцията по трамваите и осветлението в периода 1934 – 1944 г. Тончо Пешев. Пешев е брат на известния защитник на българските евреи Димитър Пешев, заемал постовете заместник-председател на Народното събрание и министър на правосъдието. За хода на събитията около премахването на концесията научаваме от мемоарен труд, написан двадесет години по-късно съвместно от двамата.

Градска инфраструктура и разширение

През мандата на Иванов се павират основните улици на София, засаждат се хиляди дървета и столицата придобива репутацията на един от най-чистите градове в Европа. Към общината са приобщени нови квартали – Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна и Надежда, което удвоява населението на града до 300 000 души.

Градоустройство, Транспорт и модернизация

На първо място е поставен градоустройственият проблем. Той е заложен през предишните десетилетия, в които столицата се разраства неимоверно. Работата по разрешаването му обхваща времето от юни 1934 г. чак до 1940 г. и ще бъде представена по-подробно на следващите страници. Главен помощник и съмишленик на кмета Иванов е арх. Тодор Горанов, началник на Отделението по архитектура и градоустройство. Той е роден на 29 октомври 1890 г. в София. Следва архитектура в Мюнхен (1909 – 1915) и е съвипускник на Иван Иванов. Участва в Балканската война (1912 – 1913). Мобилизиран е по време на Първата световна война, след като завършва Школата за запасни офицери на подполковник Борис Дрангов.

Резултат от усилията на двамата състуденти е появата на плана „Мусман“ (1938) – едно от впечатляващите още тогава решения за планирането и комуникациите на София, а и сега в нашето съвремие – все още високо оценяван, но и предмет на продължаващи дискусии.

В този период се въвеждат тролейбусни линии, които свързват новите квартали с центъра. Построени са емблематични сгради: Българската народна банка, Съдебната палата, Телефонната палата, зала „България“, Министерството на отбраната. Открита е и къпалнята „Мария Луиза“ – нов символ на града.

Социална политика

Иванов залага и на социални мерки – строят се работнически квартали, отварят се кухни за бедни, предприемат се действия за намаляване на цената на електроенергията. След дълги съдебни битки общината успява да откупи електроснабдяването от белгийска фирма – момент, който Иванов определя като един от най-щастливите в живота си.

V. Втората световна война и трагичните бомбардировки

Нейното начало разделя на две кметското управление на Иван Иванов – на едни успешни и сравнително спокойни години до 1941 г. и след това – години на война…

Началото на 40-те години носи противоречиви моменти. След Крайовската спогодба Иванов предлага няколко булеварда да носят имената на Хитлер, Мусолини и Виктор Емануил – решение, което след войната ще бъде използвано срещу него.

Бомбардировките над София през 1943–1944 година се оказват най-тежкото изпитание за кмета. На 11 януари 1944 година столицата е разрушена почти до основи. Иванов остава на поста си, не напуска града и лично организира спасителните дейности

VI. Народният съд и затворът

След войната Иван Иванов е обвинен във връзки с фашистки среди. Макар документите да показват, че е поддържал отношения с комунисти и че е ценял професионализма над политическите убеждения, Народният съд го осъжда на доживотен затвор.

Дори в затвора талантът му е нужен. Той е извикан да довърши строежа на язовир „Бели Искър“ – едно от най-високите водни съоръжения в Европа. По-късно работи и върху изграждането на най-големия язовир в България – „Искър“ (по онова време „Сталин“).

Макар да не е признат официално и да не е поканен на откриването на тези проекти, неговата роля остава фундаментална.

През 1965 година Иван Иванов умира в София. Малко преди смъртта си дарява цялата си библиотека на БАН, въпреки че след присъдата на Народния съд е лишен от членство в Академията.

Хронологична таблица – инж. Иван Иванов

Година	Събитие	Подробности
1891	Раждане	Роден е в град Сливен. Баща му е полк. Никола Иванов, който оказва силно влияние върху формирането на неговия характер и чувство за дълг.
1900–1910	Ранно образование	Завършва гимназия. Проявява интерес към инженерството и решава да следва в Германия.
1910–1912	Студент в Мюнхен	Започва обучение по водно инженерство в Мюнхен.
1912	Балканска война	Прекъсва следването си и се завръща в България. Доброволец в армията, служи в инженерни части. Изпратен е в Македония за изграждане на железопътни линии.
1913	Междусъюзническа война	Продължава служба в инженерните части. По време на войната научава за смъртта на баща си – полк. Никола Иванов.
1914–1918	Първа световна война	Отново участва като военен инженер. Натрупва практически опит в строителството и организацията.
1919	Завръщане в Германия	След войната довършва следването си. Получава диплома по водно инженерство.
1919–1920	Семейство	Сключва брак с Матилда Хинце – германка, с която се завръща в България.
1920	Заселване в София	Семейството се установява в столицата. Иванов започва работа в отдела за водоснабдяване и канализация на Столична община.
1920–1928	Начало на инженерската кариера	Участва в първите проучвания за Рилския водопровод. Живее известно време в Самоков със семейството си заради близостта до строежа.
1928	Ръководител на проекта „Рилски водопровод“	Назначен официално да ръководи грандиозното съоръжение с дължина 80 км, преминаващо през сложен планински терен.
1933, 23 април	Откриване на Рилския водопровод	Тържествено открито съоръжение на стадион „Юнак“. Кметът ген. Владимир Вазов определя проекта като едно от най-великите постижения на българското инженерство.
1934	Кмет на София	Назначен е от правителството на Кимон Георгиев за градоначалник на София. Започва най-плодотворният му период.
1934–1944	Златното десетилетие на София	– Въвежда месечни финансови отчети чрез списание „Сердика“. – Борба с корупцията и изнудванията. – Павиране на улици и засаждане на хиляди дървета. – Разширяване на града с нови квартали (Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна, Надежда). – Изграждане на емблематични сгради: БНБ, Съдебна палата, Телефонна палата, зала „България“, Министерство на отбраната. – Изграждане на тролейбусна линия и откриване на къпалня „Мария Луиза“. – Социални мерки: работнически квартали, кухни за бедни. – Успешно откупуване на електроснабдяването от белгийска концесия.
1939	Проект „Язовир Бели Искър“	Започва строежа на високопланинския язовир в подножието на връх Мусала.
1940	Крайовска спогодба	Връщането на Южна Добруджа предизвиква еуфория. Иванов предлага именуване на булеварди на Хитлер, Мусолини и Виктор Емануил – решение, което по-късно ще се използва срещу него.
1943–1944	Втора световна война – бомбардировки над София	Тежки разрушения. На 11 януари 1944 г. столицата е срината. Иванов остава в града и организира спасителните дейности лично.
1944–1945	Народен съд	Обвинен във връзки с фашистка Германия. Искана е смъртна присъда, но получава доживотен затвор.
1945	Язовир „Бели Искър“	Завършен под негово ръководство, въпреки че е в затвора.
1946	Освобождаване и реабилитация	Присъдата е отменена. Включва се активно в изграждането на нови водни съоръжения.
1946–1950	Язовир „Искър“	Участва в проектирането и строителството на най-големия язовир в България (тогава наричан „Сталин“). По политически причини не е поканен на откриването.
1950–1965	Последни години	Продължава да работи като инженер и експерт. Въпреки лишенията, остава верен на професията си и на обществената полза.
1965, 20 юни	Смърт	Умира в София. Малко преди това дарява цялата си библиотека на Българската академия на науките, въпреки че е лишен от членство след присъдата на Народния съд.

Инженер Иван Иванов остава в историята като най-успешният и най-дълго управлявал кмет на София. Той е човекът, който превръща столицата от провинциален град в модерна европейска столица. Неговото наследство – Рилският водопровод, язовирите, сградите и инфраструктурата – е живо и днес.

С прозвището „Некоронованият цар на София“, Иван Иванов олицетворява образа на истинския държавник – отдаден на града, на своите съграждани и на България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК