БОРИС ГЕОРГИЕВ-МОКАТА

България има славна спортна история, но началото ѝ на олимпийската сцена е белязано от едно име – Борис Георгиев-Моката. Именно той донася първия олимпийски медал за страната, когато през 1952 г. на Олимпийските игри в Хелзинки печели бронз в категория до 75 кг бокс. През 2022 г. се навършиха 70 години от този знаменателен момент, отбелязан с освещаване на паметна плоча и премиера на документален филм за живота му.

Житейският и спортният път на Борис Георгиев е изпълнен с лишения, труд, амбиция и безкрайна отдаденост на спорта. Той остава в паметта на поколения българи не само като изключителен боксьор, но и като човек с огромен принос за развитието на олимпийското движение у нас.

I. Ранни години

Борис Георгиев е роден на 6 март 1929 г. в град Добрич, който по това време е под румънска власт и носи името Базарджик. Актът му за раждане е издаден на румънски език. Семейството е многодетно – пет деца (четири момчета и едно момиче), без имоти и с оскъдни доходи, осигурявани от родителите.

Баща му Георги Николов умира рано вследствие на тежък физически труд. Така още от 5-годишна възраст Борис започва да работи, за да помага на семейството. Преминава през различни професии: разносвач на вестници, ратай, работник в пясъчна кариера, чирак в сладкарска работилница, зидар.

Семейството му също има драматични житейски съдби. Големият му брат воюва във Втората световна война и получава орден за храброст, но загива млад, затрупан в кариера за пясък. Сестра му става майстор-полировач в мебелна фабрика. По-малкият му брат се развива като музикант – тръбач и цугтромбонист в Добричката филхармония, а най-малкият става новатор в обработката на металите.

II. Прякорът „Моката“

Прякорът, с който Борис Георгиев ще остане в историята – „Моката“, идва от едно добричко кафене. Когато е на 7 години, бездетните съпрузи Таньо кафеджията и кака Тинка пожелават да го осиновят. Те го обичат като свое дете, а в тяхното кафене се сервира прочутото кафе „Мока“. Малкият Борис получава своята закуска именно там – три лъжици захар и една лъжица кафе „Мока“. Оттогава приятелите и познатите започват да го наричат „Моката“ – име, което остава с него завинаги.

III. Първи стъпки в спорта

В ученическите си години Борис започва да тренира в спортно дружество „Орлов“ в Добрич. Там има възможност да се занимава с различни спортове – футбол, колоездене, тенис на маса. Финансовите трудности обаче го насочват към бокса, спорт, който не изисква големи разходи, но изисква желязна дисциплина.

Боксът пленява Георгиев със своя строг режим, волевите изисквания и мъжеството. В Добрич негови треньори са Драго Стоянов и Тео Колев, а по-късно в София работи с именитите Константин Николов-Замората и Боян Гаврилов.

IV. Военна служба и спортна кариера

Военната си служба Борис Георгиев отбива в Школата за запасни офицери – тежка артилерия в София. Отличава се с дисциплина и издържа изпитите с отличен успех, като получава звание младши лейтенант. Служи в Гвардейския полк като адютант.

Паралелно със службата си е приет в ЦСКА, където изгражда бляскава кариера. В продължение на 8 последователни години става републикански шампион. Въпреки успехите обаче преживява тежък удар – губи зрението на едното си око поради нарушение на правилата от страна на партньор по време на тренировка. Това не го отказва от спорта.

V. Олимпийската слава – Хелзинки 1952

Кулминацията в кариерата на Борис Георгиев настъпва през 1952 г. на Олимпийските игри в Хелзинки.

• В първия мач побеждава Фред Щюрмер от Люксембург по точки.
• На осминафинала се справя с уелсеца Тери Гудинг.
• На четвъртфинала печели срещу западногерманеца Дитер Вемхьовер, въпреки че играе със силно травмирани ръце, замразени с хлоретил.

Тези победи му осигуряват бронзовия медал – първи в историята на България.

На полуфинала се изправя срещу румънеца Василе Тица. По думите на Георгиев, решението е било повлияно от съдийска намеса. Американският съдия променя първоначалния си вот, което обрича българина на загуба. Впоследствие Тица губи финала от бъдещата легенда Флойд Патерсън още в първата минута.

Интересен факт е, че на церемонията по награждаването Борис Георгиев е облечен не в спортен екип, а в костюм – наложило се в последния момент да намери подходящо облекло, след като неговият екип бил негоден.

Най-вълнуващият миг за Моката остава издигането на българския трибагреник на олимпийската мачта.

VI. След олимпийския триумф

За разлика от съвременните спортисти, Борис Георгиев не получава материални облаги или тържествени посрещания. Неговата награда са единствено гуменки от суров каучук – финландско производство.

Въпреки тежката контузия на окото, той продължава да работи за спорта. Участва активно в развитието на олимпийското движение у нас и посвещава дълги години на създаване на безопасни спортни съоръжения – надуваеми батути, предпазни бандажи, специални боксови ръкавици.

Борис Георгиев остава в добри отношения с редица големи имена в бокса, включително унгареца Ласло Пап, който три пъти го побеждава на ринга, но в книгата си „Тежките ръкавици“ пише с уважение за него.

През 1987 г. е удостоен лично от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч със сребърна огърлица – „Олимпийски орден“, признание за неговия принос към олимпийското движение.

Борис Георгиев-Моката умира на 29 януари 2017 г., оставяйки след себе си пример за честност, идеализъм и всеотдайност към спорта.

Хронологична таблица: Борис Георгиев – Моката

Година / Дата	Събитие
6 март 1929	Роден в гр. Добрич (по това време Базарджик, под румънска власт). Актът за раждане е написан на румънски.
ок. 1934	На 5-годишна възраст започва да работи, за да помага на семейството. Преминава през различни професии: разносвач на вестници, ратай, работник в пясъчна кариера, чирак в сладкарска работилница, зидар.
ок. 1936	Получава прякора „Моката“ – от кафене „Мока“ в Добрич, където често закусва.
края на 30-те – началото на 40-те	Учи и тренира в спортно дружество „Орлов“ – занимава се с футбол, колоездене и тенис на маса, но се насочва окончателно към бокса.
40-те години	Тренира бокс под ръководството на Драго Стоянов и Тео Колев в Добрич.
1947–1949	Военна служба в Школата за запасни офицери – тежка артилерия в София. Получава звание младши лейтенант. Служи в Гвардейския полк като адютант.
края на 40-те	Приет в ЦСКА – става състезател по бокс.
1949 – 1956	Осем поредни години е републикански шампион по бокс.
1952	Олимпийски игри в Хелзинки: – Побеждава Фред Щюрмер (Люксембург). – Побеждава Тери Гудинг (Уелс). – Побеждава Дитер Вемхьовер (Западна Германия). – На полуфинала губи срещу Василе Тица (Румъния) след спорно съдийско решение. – Печели бронзов медал в категория до 75 кг – първи олимпийски медал за България.
1952 (лято)	На церемонията по награждаването се качва на почетната стълбичка с костюм, а не с екип, тъй като спортният му бил негоден. Това става част от олимпийския анекдот около него.
1950-те	Получава тежка контузия – загубва зрението на едното око след нарушение на боксови правила от партньор по време на тренировка.
след 1956	Прекратява активната състезателна кариера, но продължава да работи за развитието на бокса и олимпийското движение в България.
60-те – 80-те години	Работи върху създаване на обезопасителни уреди и спортни пособия: надуваем батут, бандаж, назъбник, боксови ръкавици без палец.
1987	Награден лично от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч с „Олимпийски орден“ за принос към олимпийското движение.
29 януари 2017	Умира на 87-годишна възраст.
2022	70 години от олимпийския му успех: отбелязани с паметна плоча и документален филм за живота му.

Историята на Борис Георгиев-Моката е история на българския спортен идеализъм – времена, когато победите не носеха апартаменти, коли и пари, а само гордостта от това, че българското знаме се издига на най-голямата спортна сцена. Неговата упоритост, воля и скромност го превръщат в символ не само за българския бокс, но и за цялото олимпийско движение у нас.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК