БОРИС ЛУКИЯНОВИЧ СОЛОНЕВИЧ

Борис Лукиянович Солоневич е личност с необикновена съдба – писател, публицист, виден деец на скаутското движение, общественик и дори професионален борец. Макар често да остава в сянката на своя по-голям брат Иван Солоневич, автор на прочутите книги „Русия в концлагер“ и „Народната монархия“, Борис сам по себе си е една от най-интересните фигури на руската бяла емиграция, включително и в България.

I. Ранни години и образование

Борис Лукиянович Солоневич е роден на 20 януари (1 февруари по нов стил) 1898 г. в село Рудники, Пружански уезд, Гродненска губерния (днес територия на Беларус). Той е третият син в семейството. Получава добро образование – първо учи във Втора Виленска гимназия, а по-късно завършва 8-ма Петроградска гимназия в столицата Санкт Петербург.

Още във Вилно през 1912 г. става член на първия отделен патрул на скаутската организация. Така поставя началото на дългогодишната си връзка със скаутското движение. Любовта му към спорта и обществената работа е силно повлияна от по-големия му брат Иван, който членува в соколската организация. Вестникарските занимания също са семейна традиция, която по-малките братя възприемат.

II. Времето на революцията и ранна дейност

Малко преди революцията Борис постъпва в Политехническия институт, но бурните събития в края на 1917 г. го отвеждат в редиците на Бялото движение. След редица перипетии през 1921 г. се присъединява към семейството на брат си Иван в Одеса. За да се издържа, става професионален борец, боксьор и тежкоатлет. Двамата братя дори организират пътуващ цирк – своеобразна комбинация от спорт и забавление.

През този период Борис успява да намери работа в Американската асоциация за помощ на гладуващите (APA). Това е последният му опит да защити скаутските отряди в Съветска Русия. През 1922 г. е арестуван от ЧК по обвинение в организиране на „антисъветски скаутски банди“. Осъден е на 2 години затвор. Благодарение на застъпничеството на своята колежка от APA Тамара Войска, първоначално успява да избегне пълното изтърпяване на наказанието, но при повторен арест е изпратен в Соловецкия лагер.

III. Пътят към България и начало на журналистическата дейност

През пролетта на 1936 г., със съдействието на Клавдий Фос – видна фигура на бялата емиграция и негов съученик от Вилненската гимназия – Борис получава виза за Царство България. Подкрепа оказва и генерал Фьодор Абрамов, председател на 3-ти отдел на Руския общовоински съюз (РОВС).

На 8 май 1936 г. семейство Солоневичи пристигат в София. Тяхната амбиция е да създадат собствен вестник, чрез който без цензура да разказват за своя опит в Съветска Русия. Хонорарите на Иван за чешкото издание на „Русия в концлагер“ и на Борис за шведския превод на „Младежта и ГПУ“, както и средствата, спечелени от борческите му участия, стават капитал за новия проект. На 18 юни 1936 г. излиза първият брой на вестник „Гласът на Русия“ в София.

IV. Литературна и обществена дейност в България

В България Борис проявява своята неизчерпаема енергия. Той пише статии, работи над книги, държи лекции пред различна аудитория – от ученици до възрастни, и участва активно в скаутската организация. Сред неговите теми са „Скаутите в СССР“, „Бездомните деца“ и „Историята на революцията“. Вестникът „Гласът на Русия“ бързо увеличава своя тираж, разпространява се в над 50 държави и е препечатван в чуждестранни медии.

Паралелно с това Борис продължава и спортната си кариера. Той тренира редом с легендарния Дан Колов, както и с Хари Стоев, Бронович и Димитър Стойчев.

V. Скаутската дейност в България

Борис настойчиво предлага на ръководителите на руските скаутски организации – Конков от Националната организация на руските скаути (НОРС) и Пантюхов от Съюза на руските скаути (СРС) – да му позволят да ръководи скаутската дейност в София. Макар те да се отнасят с известни резерви, благодарение на неговата активност руските скаутски дела в България започват да процъфтяват.

Към 1 март 1937 г. организацията вече наброява 119 членове, а в София действа кръжок за старши разузнавачи и ръководители. Там се обсъждат теми от голямо значение – „Социализмът и неговата критика“, „Историята на революцията от 1917 г.“, „Бялото движение“ и други.

VI. Международна известност

Лятото на 1937 г. е връхна точка в популярността на братята Солоневичи. Те предприемат лекционно турне във Франция, Австрия, Швейцария и Белгия. В Париж емигрантската общност ги посреща с възторг. Вестник „Возрождение“ отбелязва, че успехът им се дължи не толкова на съдържанието на лекциите, колкото на факта, че те носят живия опит от Съветска Русия и умеят да предадат на слушателите си усещането за живот в „страна на робството“.

VII. Здравословни проблеми и разрив с брат си

В края на 1937 г. Борис остава в Белгия, за да лекува очите си. Здравето му започва да се влошава – понякога не усеща краката си, което го принуждава да се откаже от професионалната борба. Същевременно отношенията в емигрантските среди се обтягат. Иван Солоневич влиза в остри конфликти с РОВС, а Борис се опитва да го укроти.

През 1938 г. той публикува втора книга със спомени и продължава антикомунистическата си публицистика. Но през 1939 г. издава брошурата „Не мога да мълча“, която брат му възприема като предателство. Емигрантските вестници съобщават за политически разрив между двамата, а според изследователи помирение така и не настъпва.

VIII. Атентатът в София

На 3 февруари 1938 г. в редакцията на „Гласът на Русия“ в София избухва бомба. Загиват Тамара Солоневич и секретарят на редакцията Николай Михайлов. Борис не присъства на погребението, а изпраща телеграма. Иван и Юрий напускат България, тъй като властите не могат да гарантират тяхната сигурност. Атентатът е част от поредицата акции на съветските служби срещу руската емиграция.

IX. Живот в Белгия и Втората световна война

На 22 юни 1941 г., заедно с други руски емигранти, Борис е арестуван от нацистите и изпратен в концлагера Брейндонк (или Бриндонк). Условията там са тежки, но той оцелява до края на войната. След освобождението си публикува на френски книга със спомени за престоя си в лагера.

През декември 1945 г. СССР официално иска екстрадирането му като „военнопрестъпник“, но искането е отхвърлено. През 1946 г. белгийският военен съд обаче го осъжда на 1 година затвор за публикуване на антисъветски статии по време на войната. След три седмици е освободен, но губи гражданските си права, включително възможността да участва активно в пресата.

В следващите десетилетия Борис продължава с литературна и обществена дейност, макар и в по-ограничен мащаб, докато проблемите със зрението и здравето го принуждават да се оттегли.

През 1970 г., благодарение на приятели, е настанен в старчески дом на Руско-американския съюз в град Глен-Коув, Лонг Айлънд, САЩ. Там живее до смъртта си на 24 февруари 1989 г.

Хронология на живота на Борис Лукиянович Солоневич

Дата / Период	Събитие
20 януари (1 февруари нов стил) 1898	Роден в с. Рудники, Пружански уезд, Гродненска губерния.
1900-те – 1910-те	Учи във Втора Виленска гимназия, по-късно завършва 8-ма Петроградска гимназия.
1912	Става скаут във Вилно – член на 1-ви отделен патрул.
1917 (края)	Постъпва в Политехническия институт, но се включва в Бялото движение след революцията.
1921	Присъединява се към семейството на брат си Иван в Одеса; работи като професионален борец, боксьор и тежкоатлет; с Иван организират пътуващ цирк.
1921–1922	Работи за Американската асоциация за помощ на гладуващите (APA).
1922	Арестуван от ЧК за „организиране на антисъветски скаутски банди“; осъден на 2 години затвор.
1922–1920-те	След повторен арест излежава присъда в Соловецкия лагер.
Пролет 1936	Благодарение на Клавдий Фос и ген. Фьодор Абрамов получава виза за България.
8 май 1936	Пристига със семейството си в София.
18 юни 1936	Излиза първият брой на вестник „Гласът на Русия“.
1936–1937	Изнася лекции („Скаутите в СССР“, „Бездомните деца“ и др.); активно пише статии; вестникът се разпространява в 50 страни.
1936–1937	Тренира с Дан Колов, Хари Стоев, Бронович и Димитър Стойчев.
1937 (1 март)	Скаутската организация в София наброява 119 членове; създаден е кръжок за старши разузнавачи.
Лято 1937	Лекционно турне във Франция, Австрия, Швейцария и Белгия – голям успех сред емиграцията.
Декември 1937	Остава в Белгия за лечение на очите; здравословни проблеми го карат да се откаже от борбата.
3 февруари 1938	Атентат в редакцията на „Гласът на Русия“ в София – загиват Тамара Солоневич и Николай Михайлов.
1938	Публикува втора книга със спомени; продължава антикомунистическите статии.
Май 1939	Издава брошурата „Не мога да мълча“ – начало на разрива с брат му Иван.
22 юни 1941	Арестуван от нацистите; въдворен в концлагера Брейндонк (Бриндонк).
1945 (края)	Издава на френски книга със спомени от лагера.
Декември 1945	СССР иска екстрадицията му като „военнопрестъпник“, но без успех.
1946	Белгийски военен съд го осъжда на 1 година затвор за антисъветски статии; след 3 седмици е освободен, но губи гражданските си права.
1946–1970	Продължава ограничена литературна и публицистична дейност; здравето му постепенно се влошава.
1970	С помощта на приятели е настанен в старчески дом на Руско-американския съюз в Глен-Коув, Лонг Айлънд, САЩ.
24 февруари 1989	Умира в Глен-Коув, Лонг Айлънд.

Борис Лукиянович Солоневич остава значима фигура в историята на бялата емиграция. Животът му е низ от изпитания – революция, затвори, лагери, атентати, изгнание и болести. Но въпреки всичко той съхранява духа си, отдава се на литературата, на борбата срещу комунизма и на скаутското движение. Макар и често в сянката на брат си Иван, Борис доказва, че е личност със собствена, силна и многопластова биография – пример за непреклонност и упоритост в условията на едно драматично време.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК