ПЕСЕНТА “МОРЕ СОКОЛ ПИЕ”

„Мо̀ре, сокол пие“ е сред най-емблематичните и дълбоко въздействащи народни песни от Пиринския край – един културен и исторически наситен регион, който дава на България и света безброй образци на песенното богатство. Това произведение не е просто музикален шедьовър, а жив израз на болката, героизма и борбата за свобода на македонските българи. Песента се изпълнява и записва десетки пъти през годините, като всяка нова интерпретация носи различен нюанс, но винаги пази дълбокото емоционално съдържание, вплетено в мелодията и текста ѝ.

I. Исторически и културен контекст

„Мо̀ре, сокол пие“ е тясно свързана с освободителните борби в Македония през края на XIX и началото на XX век – време на въстания, героизъм и национална саможертва. Именно в този период песента се превръща в неофициален химн на борбата за свобода, символ на скръбта по загиналите юнаци и същевременно възвишена възхвала на тяхната доблест.

Образът на сокола в българския фолклор често символизира храбрия мъж, юнака, който се извисява над злото и жестокостта на съдбата. В случая песента започва с метафора: „Море, сокол пие вода на Вардаро“ – река Вардар, свързвана с македонската земя, става сцена на трагичен разказ, разгръщащ се чрез въпросите на сокола и образа на прострелян юнак с девет куршума и една ножова рана. Тези рани, всяка една смъртоносна, говорят за страдание и саможертва, но и за непоколебимост и достойнство.

II. Първата изпълнителка – баба Наста

Особено важно е да се отбележи ролята на Анастасия Павлова Шаркова, по-известна като баба Наста, в популяризирането на тази песен. Родена в Крушево, тя е македонска българка, която по-късно се установява в София, след като родният ѝ край остава извън пределите на българската държава. Тя е не само първата изпълнителка на „Мо̀ре, сокол пие“, но и първата народна певица, която изпълнява песни на живо по микрофона на Българското народно радио, създадено в началото на XX век.

Нейният глас е бил толкова разпознаваем и въздействащ, че по време на бомбардировките над София през Втората световна война, когато се пускали сирени, столичани често казвали с черен хумор: „Баба Наста се обади!“. Това свидетелства не само за нейния артистичен авторитет, но и за широка народна популярност и любов.

Баба Наста е описвана от своите колеги и изследователи като ярка, колоритна личност, истинска българка с несломим дух. Нейните изпълнения не са били просто пеене – тя пресъздава песента с всичката ѝ емоционална дълбочина. Тя не просто разказва история – тя я преживява, правейки всяка дума жива.

III. Събирането и обработката на песента

Фолклористът Васил Стоин, един от водещите изследователи в Българската академия на науките, изиграва ключова роля в документирането и съхранението на българското песенно наследство. След създаването на радиото, Стоин участва в специална комисия, която има за цел да събира и подбира песни за излъчване. Той успява да събере около 1200 народни песни от Източна България, сред които вероятно и „Мо̀ре, сокол пие“.

Песните, включително тази, биват хармонизирани от композитори като Марин Големинов и Иван Кавалджиев, което полага началото на нов жанр в българската музика – лично обработен фолклор, в който се запазва народната основа, но се доразвива за сценично изпълнение и радиофоничност. Този подход съчетава автентичност и професионализъм, давайки втори живот на песните.

Текст на песента

Мо̀ре, сокол пие
Море сокол пие вода на Вардаро.
Море сокол пие вода на Вардаро.

Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.

Море ой соколе, ти юнашко пиле,
море не видели, юнак да помине.

Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.

Юнак да помине с девет люти рани.
С девет люти рани, сите куршумлии.

Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.

А десета рана со нож прободена.
А десета рана со нож прободена.

Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.

Текстът следва типичната структура на югозападния български фолклор – повтаряемост, ритъм и мелодична трагичност, съчетани с емоционално богат образен език. Повтарянето на обръщението „Яне, Яне ле бело гърло“ засилва тъжния лиризъм и подчертава обречеността и невинността на героя, ранен до смърт, но все още юначен.

Песента „Мо̀ре, сокол пие“ остава актуална и днес – включва се в многобройни сборници с български народни песни, в учебни програми, фолклорни концерти и фестивали. Изпълнявана е от редица известни гласове, но винаги в съзнанието на ценителите остава споменът за баба Наста – първата, която вдъхва живот на тази песен пред микрофона.

Нейното културно и историческо значение я прави не просто фолклорно наследство, а жив мост между миналото и настоящето, между Македония и България, между историята и личната памет.

„Мо̀ре, сокол пие“ не е просто песен – тя е разказ за страдание, героизъм и идентичност. В нея пулсира духът на едно време, в което свободата не е даденост, а изстрадана цел. Чрез гласа на баба Наста тази песен остава живо свидетелство за българския дух в Македония и важна част от националната ни културна съкровищница.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК